В стремежа си да бъдат себе си, те общуват непринудено, но така може да изглеждат непрофесионално
Анна получава работа в известен лондонски хеджфонд веднага след като завършва университет.
Тя е най-младият член на екипа. Отзивите на колегите ѝ са предимно положителни, но шефът ѝ казва, че нейният непринуден език и неформален маниер подкопават доверието.
“Имам добри взаимоотношения с клиентите, представям се добре и мисля, че това е достатъчно”, отвръща младата Анна.
След четири месеца работа обаче е уволнена. Нейният мениджър посочва като причина липсата на професионализъм заради честата употреба на паразитни думи като “харесвам” и “напълно”. Ръководителят на Анна казва, че тя не изглежда като интелигентен човек, който може да работи в топ хеджфонд, и
поведението ѝ не отговаря на имиджа на фирмата
С този разказ започва материал на Би Би Си за един неочакван проблем пред кариерата на младите хора - те не разбират деловия език в офиса. Експертите казват, че сблъсъкът относно работния език на поколението Z се простира отвъд стандартните поколенчески разделения.
Когато новите служители навлизат в работната среда, те са изправени пред предизвикателството да определят своята професионална идентичност, посочват психолози. Доскоро това не е било трудно - работното място традиционно изисква формалност, при която от служителите се очаква да се придържат към установените норми.
Но се оказва, че често тези стари начини за създаване на хомогенна работна култура не се възприемат от младите хора. Причината е, че те са поставили напред индивидуалността, а честата работа от вкъщи по време на пандемията е размила границите между личното и професионалното.
“С новите технологии и променящите се ценности по-младите хора все повече искат тяхната работна и лична идентичност да бъдат една и съща. Те не искат да имат фалшив работен глас и личност. Искат
да бъдат естествени,
искат да бъдат себе си”, казва Кристофър Майерс, доцент в Johns Hopkins Carey Business School.
За поколението Z идеята, че трябва да се придържат към стандартите на някой друг, изглежда изкуствена и в противоречие с техните ценности за автентичност и себеизразяване, посочва Мишел Еренрайх, която ръководи комуникационната програма в Questrom School of Business на Бостънския университет.
“На бъдещото поколение е казано: Бъдете себе си! Вие сте вие и сте прекрасни! Но има напрежение, когато започнат да работят в по-корпоративна среда”, казва тя.
Пренасянето на тези нагласи в работата означава директно противопоставяне на конвенционалните порядки, които управляват работните места от десетилетия. Само че компаниите обикновено не искат неукрасените личности на служителите си на работното място, казва Еренрайх. Вместо това се очаква да говорят и да се държат по начин, който съответства на културата на организацията.
Това може да бъде особено трудно за поколението, чиито представители нямат професионалния лексикон на по-старите поколения. Социалните мрежи оставиха това поколение
с ограничен достъп до официална комуникация,
казва Каролайн Гойдър, консултант по комуникации и реч, която обучава корпоративни клиенти.
Вместо да гледат или слушат водещи новинарски медии, които използват по-официален стил, младите са израснали с различни влиятелни лица в социалните мрежи, допълва тя.
В САЩ данни на Pew Research Center показват, че приблизително една трета от хората под 30 години редовно получават новини от Tik Tok.
“Инфлуенсърите са склонни да използват топли, приятелски тонове и неформални, високоенергични речеви модели, за да изглеждат по-достъпни”, казва Гойдер. А това е далеч от формалния език на работното място.
И въпреки че комуникационните стандарти могат да варират в зависимост от индустриите, размера на компанията и ролите, Еренрайх казва, че някои традиционни правила за професионално поведение остават съществени в много ситуации. И още, че професионалният успех всъщност зависи от това.
Проучване, публикувано в Harvard Business Review, показа, че слабото присъствие на изпълнителен директор при работата онлайн и лошият стил на комуникация са двата най-критични фактора, които могат да спрат напредъка в кариерата.
Еренрайх посочва, че работи със студенти от Бостънския университет, за да усъвършенстват комуникационните си умения, като се фокусират върху тона, елиминират излишните думи и подобряват зрителния контакт, както и позата и езика на тялото.
И въпреки че е вярно, че неформалният подход на работното място може да помогне за изграждането на връзки, ако служителите се възприемат като твърде непринудени, това може да има обратен ефект.
“Не можете да управлявате или да вземате трудни, сериозни решения, без да балансирате силата и топлотата, формалността с достъпността, задачите и взаимоотношенията”, казва Гойдер.
Въпреки че младите поколения трябва да са наясно с традиционния професионален език и да се придържат към него засега, поне ако искат да запазят работата си, въпросът не е черно-бял в променящия се свят. След пандемията дрескодът е по-свободен, работното време е по-гъвкаво и хората по-често работят от вкъщи. Проучване на Barclays показа, че поколението Z променя формалността на езика на работното място. Небрежният стил на говорене може да е индикатор за предстоящи професионални промени, казва Майърс. И те бавно да си проправят път на работното място.
Според него, докато от по-младите професионалисти се очаква да се адаптират към професионалните стандарти, висшите ръководители също трябва да оценят, че езиковите навици и нуждите на служителите се променят.
Лидерите трябва да бъдат отворени за възприемане на по-малко формален подход, който може би позволява повече лично изразяване. И дава пример, че
това е възможно във вътрешни чатове или вътрешни екипни срещи.
Що се отнася до Анна, тя си намери работа в телевизия, която според нея е много по-подходяща за нейната личност и умения, се посочва в материала на Би Би Си.
Но въпреки че се стреми да показва истинската си автентична същност на работното си място, активно работи върху ограничаването на някои изрази в речника си. “Ако съм на среща с някой по-възрастен, сядам малко по-изправена и оправям езика си. Не променям фундаментално начина си на говорене, но говоря малко по-различно”, обяснява тя.
Това, казва Еренрайх, е интелигентният подход – поне засега. Трябва да можете да промените стила си, ако искате голяма корпоративна работа. Не става дума за промяна на това, което сте, а за адаптиране.
