159,4 млн. лв. от плана за възстановяване остават неусвоени
За първи път, откакто в България се отпускат безвъзмездни пари за саниране на жилищни блокове, кандидати се намериха едва за около половината от наличните средства и 159,4 млн. лв. остават неусвоени. Това стана ясно малко след 17 часа в четвъртък, когато изтече крайният срок общините да подадат документите на кандидатите за втория етап от проекта по плана за възстановяване и устойчивост.
Особеното при него е, че сдруженията на собствениците
трябва да доплатят 20%
от необходимите средства, а по плана получават останалите 80%.
Независимо че срокът за подаване на документите бе удължен с 1 месец, кандидатите са само 307. Те са били 292 до 29 февруари, като за цял един месец удължаване са подадени едва 15 нови проекта.
От регионалното министерство казаха, че очевидно интересът е слаб и няма изгледи да се повиши, затова
няма да удължават пак срока
Тепърва ще се решава какво да се прави с оставащите средства и дали правилата на механизма за възстановяване и устойчивост позволяват неизползваните 159,4 млн. лв. да отидат за нещо друго.
Общата стойност на заявените безвъзмездни средства е 123 млн. лв., а наличните са 282,4 млн. лв. С тези 123 млн. лв., които са по-малко от половината ресурс, ще се прави саниране за общо 152 млн. лв., като остатъкът от 29 млн. лв. ще бъде платен от собствениците на жилища.
Досега в България имаше две вълни на масово саниране на жилищни блокове с безвъзмездни средства, но и при двата проекта кандидатите бяха толкова много, че парите не стигнаха за всички.
При първия проект, започнат през 2016 г., държавата отпусна 1 млрд. лв., като
на хората се осигуряваха 100% от необходимите средства
Кандидатите бяха толкова много, че половин година по-късно сумата бе увеличена с още 800 млн. лв. и въпреки това много жилищни блокове не се класираха.
Миналата година стартира първият етап от енергийното обновяване на домовете по националния план за възстановяване и устойчвост, при който се предвиждаше на хората да се отпуснат отново 100% безвъзмездно средства. При финансов ресурс от 1,1 млрд. лв.
се получиха проекти за 4 млрд. лв.
Когато излязоха резултатите от класирането, се разгоряха скандали и много кметове обвиниха държавата, че не регулира фирмите, които изготвят енергийните сертификати за сгради и проектите за повишаване на енергийната им ефективност.
