Испания ни дари 9 птици, за да се възобнови популацията на вида
Санитари на дивата природа. Така наричат черните лешояди, които едва ли сте виждали да летят свободно някъде у нас. Изчезват преди 50-60 години заради разпространението на отрова по хищниците и дивите животни, с чиито трупове те се хранят.
Въпреки че у нас има добри условия за възстановяването на вида, този процес ще бъде труден. Преди дни 9 черни лешояда или картала, както още се наричат, пристигнаха у нас като дарение от Регионалното правителство на Екстрамадура и Регионалното правителство на Андалусия. Птиците идват от дивата природа на Испания, като са преминали процедури на рехабилитация или лечение, след като са пострадали по различни причини в дивата природа. Лешоядите са млади, но напълно възстановени в различни рехабилитационни центрове и е преценено, че са способни да оцелеят на свобода. Сега
ще останат в клетка няколко месеца, за да може да свикнат, а после ще бъдат пуснати на свобода в Кресненското дефиле
Птиците идват у нас по проект за възстановяването на вида на организациите “Зелени Балкани”, Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици.
Черните лешояди ограничават разпространението на зоонози (инфекции) сред популациите на дивите и домашните животни, каквато например е епидемията от чума по свинете. Лешоядите обезвреждат напълно труповете от домашни животни, които сега се обезопасяват от екарисажи. Това обаче струва на стопаните и икономиката стотици хиляди левове и значително замърсяване на околната среда.
Тези птици са изчезнали преди години по земите на България, но вече има шанс да се завърнат отново. “Много труден процес е. Много трудно е тяхното връщане. Има 4 европейски вида лешояди - черен, египетски, брадат и белоглав. Ние стартирахме процеса преди повече от 15 години с връщането на белоглавия лешояд. Той е рядък вид, но спрямо другите може да се види в Европа”, разказва Ивелин Иванов, който е от организацията “Зелени Балкани”. По думите му в Стара планина и в Кресненския пролом има над 100 гнездящи двойки белоглави лешояди, като видът вече се смята за трайно гнездящ у нас. Но следващото голямо предизвикателство пред природозащитниците е да върнат популацията на черния лешояд, който е изчезнал от почти 100 години у нас като гнездящ вид.
“Благодарение на тази програма за връщането имаме по 1-2 гнездящи двойки, като не може да говорим за устойчива популация все още. Но това са началните стъпки за връщането на вида”, казва Ивелин Иванов.
Проектът е в рамките на 7 години и за този период може да пристигнат около 60 птици от Испания. Чак тогава ще може да има устойчива популация у нас.
Черният лешояд лесно може да се види в природата, защото е огромна птица, като размахът на крилете му достига до три метра. Прави гнездата на дървета, за разлика от другите три вида лешояди, които гнездят на скали. Тези птици не са толкова колониални, живеят по двойки, но гнездата им са близо едно до друго. Снасят по едно яйце всяка година в началото на пролетта. Малкото се учи да лети след около половин година.
Новодошлите птици от Испания едва ли ще имат поколение догодина. Те стават полово зрели между третата и четвъртата си година. Така че след около две години може да имат малки.
“Основната причина да изчезне видът е, когато държавата започва да използва масово отрови срещу хищници. Давала е на ловците отрова, за да може да се тровят хищниците. Това е било официална държавна политика. Така се унищожават почти всички хищни птици”, разказва Христо Пешев от Фонда за дивата флора и фауна.
И днес обаче собствениците на стада продължават тайно да слагат отрова. Друга причина за смъртта на тези птици са необезопасените електрически стълбове, където кацат и често умират от токов удар.
“Мършоядните птици са изчезнали в цяла Европа заради вечния конфликт на човека с хищника
Макар навсякъде поставянето на отрова да е забранено, тя продължава да се слага. Разликата е, че в Европа се налагат наказания, а тук вече 15 години имаме десетки случаи на доказани отровни примамки, но няма разкрит извършител на това деяние”, казва Ивелин Иванов.
Отровата не мирише, но може да се види, а и последствията от нея личат. Където е заложена, умират първо насекомите, а после и дребните хищници - лисици, чакали, гарвани. “Ако някой види поставена отрова, трябва веднага да се обади на природозащитните организации и на институциите”, съветва Ивелин Иванов.
