Цената на метала се покачи, но преди
три години стигна и 11 000 долара, което е най-високата стойност досега
Впечатляващите 9000 долара на тон стигна медта в началото на март. После цената се върна, но в последните две-три седмици на борсите котировките са към 8500 долара.
Пазарът е доста динамичен, ако се следваха прогнозите и анализите, през миналата година цената трябваше да бъде 14 000 долара, а тя падна под 8000, коментира председателят на Българската минно-геоложка камара Драгомир Драганов, който е и изпълнителен директор на “Елаците-Мед”.
Не очаквам някакъв рязък скок,
ще бъдем доволни, ако цената се
задържи в рамките на 9000 долара на тон,
плюс-минус 100 - 200 долара, смята той.
Ако се следи какво се случва на борсите и наличностите в света, не виждам причини, които да доведат до дефицит, а оттам и до резки скокове в цената на медта, заявява Драганов.
Според някои прогнози на банки и инвестиционни институции котировките за тази година ще са около 8750 долара, други смятат, че ще са около 9000. Преди три години стигнаха и 11 000 долара, което е най-високата стойност досега.
Но пък в началото на 2024 г. цената беше 7800 долара, казва Иван Митев - изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Вдигането на цената не е нещо, което да ни изненадва. Това е логично, като се има предвид, че
90% от всички технологии и техника, които се
използват във всекидневието, са на база
продукти от мед
Неслучайно е сред стратегическите и критичните суровини в Европа, казва Митев.
Този метал обаче за България не е от критичните. Страната ни е на трето място по производство на медни концентрати в Европа и на четвърто по производство на електролитна мед.
Средно производството на меден концентрат от двете най-големи находища - на “Елаците-Мед” и “Асарел-Медет”, е към 340 000 тона. Заедно с добива на златно-меден концентрат на “Дънди Прешъс металс” от находищата в Челопеч и Ада тепе стават между 450 000 и 500 000 тона. Златно-медният концентрат на “Дънди” обаче се изнася за преработка в Намибия, а медният на “Елаците-Мед” и “Асарел-Медет” - в “Аурубис”. От медния концентрат се извличат около 80 000 - 85 000 т мед, прави сметки Драганов.
При задържане на цената около 8500 долара предприятията от медната добивна и преработвателна индустрия у нас ще имат приходи от 722 млн. долара. При цена 9000 долара сумата стига 765 млн.
Драганов прогнозира, че тази година ще е по-добра за добивната индустрия и това е време за нови инвестиции и иновации в сектора.
Друг е въпросът с проучването, което се поставя като основна задача от ЕК. Не само у нас, но и в Европа голямата вълна на търсенето и проучването е през 70-те и 80-те години, казва Митев. Затова сега задачата е да се направят проучвания и карти на находищата.
Според Драганов у нас не се проучва, тъй като регулаторната рамка е абсурдна. За да стартира една компания търсене и проучване на полезни изкопаеми, трябва да закупи площите, на които ще извърши тези дейности - сондажните площадки, пътищата и т.н.,
без да знае дали ще има
положителен резултат
Ако открие находища, се сблъсква с неправителствени организации. Той дава пример с “Асарел”, които от години не могат да започнат експлоатацията на находище. Така е и с всички останали предприятия, посочва председателят на камарата. Според него в другите държави няма такива рестриктивни режими.
За последното находище, което се разработва - златното на Ада тепе при Крумовград, процедурата е отнела между 15 и 20 години заедно с несъгласието на хората. Той като то ще се изчерпа след 2-3 години, крумовградчани питат как ще се задържат повишеният стандарт и качество на живот.
Заради тежките и бавни процедури инвеститорите поглеждат към проекти в чужбина. Драганов споменава “Минстрой” с рудниците в Северна Македония, казва, че от “Дънди” оглеждат Сърбия, проекти извън страната има и “Асарел-Медет”.
.
Европа потребява 30% от критичните
суровини на света, а произвежда 3%
Европа потребява 30% от световния добив на критичните и стратегическите суровини, а добива само 3 на сто от тях. Това е основният проблем, върху който се фокусира регламентът за въпросните суровини, посочва Иван Митев. Към момента 34 елемента са определени от Европейския съюз като критични суровини със стратегическо значение и с висок риск на доставките.
Критични са антимон, арсен, алуминий/боксит, барит, берилий, бисмут, бор, мед, фелдшпат, флуорит, галий, германий, хафний, хелий, литий, магнезий, манган, графит, никел, ниобий, фосфати, скандий, силиций, стронций, тантал, титан, волфрам, ванадий, платина, паладий, родий, рутений и осмий. За стратегически са определени бисмут, бор, кобалт, мед, галий, германий, литий, магнезий, манган, графит, никел, платинова група елементи, редкоземните елементи, включително и неодим, празеодим, тербий, диспрозий, гадолиний, самарий и церий, силиций, титан и волфрам.
Според дългосрочните сценарии търсенето на суровини в Европа се очаква да се увеличи до 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. в допълнение към настоящото потребление в ЕС. Поради това Митев е предложил да се събира информация на европейска ниво за наличните ресурси и находища и да се разработят програми за проучване. Защото сега се работело с данни от 70-те и 80-те години.
