Думите правят внушения, не използвайте условно наклонение и досадни клишета като "Ако позволите да отбележа"
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Струва ви, че показвате уважение към събеседниците си, ако не звучите категорично и нафукано. Затова използвате едни такива заучени от детство изрази, които би трябвало да демонстрират вашето внимание към чуждото мнение.
Само че с тях се представяте като неуверени хора, твърдят психолозите.
о Отивате при шефа си да искате повишение на заплатата или стъпка нагоре в йерархията. Казвате му възпитано: "Би трябвало да вземете предвид, че за последния месец съм донесъл на фирмата 100 000 лева приходи над планираните, и да ми вдигнете заплатата".
Това е грешна формулировка. Вярната е: "Със сигурност ще вземете предвид, че за последния месец съм донесъл на фирмата 100 000 лева приходи над планираните, и ще ми вдигнете заплатата".
Разликата изглежда малка, но внушенията са коренно различни. В първия случай вие призовавате шефа към обективност и използвате тъй нареченото в граматиката условно наклонение, с което изразявате съмнение. Във втория случай утвърждавате, че началникът ви ще постъпи обективно.
Още по-зле звучите, ако започнете с "Може би" или "Надявам се". Всички тези фрази са белег на несигурност.
Не увъртайте, започнете "Със сигурност". Нали точно защото сте уверени в приноса си, сте отишли да искате повишение на заплатата или издигане в йерархията. Няма нищо срамно човек да се самоутвърждава, когато има с какво.
Ако искате да сте убедителни, избягвайте граматически конструкции с "би". Те неслучайно се наричат условни. Не показват богатството на езика ви, а изразяват неувереност.
о На съвещание искате да заявите мнението си. Започвате "Може и да греша, но смятам, че..." Като може и да грешите, защото занимавате шефа и колегите си. Да бяхте проверили, пък тогава да говорите.
Всъщност не, вие го казвате само защото така ви се вижда някак по-интелигентно. Но за добрия професионалист не е срамно да демонстрира самочувствие и да заяви "Смятам, че" или дори "Сигурен съм, че".
Щом искате да ви чуят, покажете увереност в правотата си. А ако искате да поставите въпрос за обсъждане, започнете иначе: "Смятате ли, че..."
Ако пък се надявате да избегнете отговорност с "Може и да греша", нищо подобно не постигате. Увъртането не е застраховка. Само прави лошо впечатление в деловите среди.
о Досаден израз е "Ще опитам да ви представя/убедя/обобщя", примерно. По-любезният събеседник само ще си помисли, а някой по-малко любезен ще каже откровено: "Не сме се събрали да опитваме. Ако можете, представете/убедете/обобщете. Ако не можете, не ни губете времето".
За да забележат събеседниците ви вашата професионална увереност, давайте в прав текст: "Ще представя/убедя/обобщя". А накрая питайте "Имате ли въпроси", "Съгласни ли сте с това обобщение" и т.н. Това е много по-добър начин да покажете, че не сте нафукани и се интересувате от тяхното мнение. С "ще се опитам" никого не уважавате, само себе си принизявате.
о "Ако позволите да отбележа", "да възразя", "да не се съглася с вас", "да уточня" и други подобни галантности са старомодни. На деловите хора не звучат изискано, като от някаква ретро джентълменска етикетна школа, а като загуба на време в напразни вметки. В "Ако позволите да отбележа, не съм съгласен с вас" паразитните думи са колкото съществените, което значи, че половината от секундите са изразходвани напразно.
Няма никакво съмнение, че изразът "ако позволите" издава плахост. (Освен ако с тона си не показвате, че влагате доза ирония в него.) Щом искате да привлечете внимание, поне кажете "Позволявам си да отбележа/възразя" - звучи по-уверено.
Така елиминарите и възможността някой по-нервен събеседник или шефът ви след "Ако позволите", бързо да ви прекъсне с "Не позволявам".
о Вметнати изрази като "Да видим" и "Добре" - леко проточени и с пауза след това, са всеобщо известен начин за печелене на време. В този смисъл показват неувереност. Използвайте ги в разговор само когато наистина имате нужда от няколко секунди за размисъл.
Когато много често вмъквате подобни изрази, събеседниците ви ще имат чувството, че не сте достатъчно убедителни в това, което говорите.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
И страхът от неодобрение е страшен
Когато имате шеф като Мечо Пух
Колко да питате, за да не изглеждате професионално некомпетентни
6 знака, че изопачавате конфликт в работата
Как да плените шефа и колегите за 5 минути с ефекта на ореола
Наръчник за оцеляване край колега грубиян
Защо е вредно самобичуване тип "Аз съм провал" дори и при голям провал
10 хитрини, които да вземете от политиците, за да успявате
Как да се оплачете на шефа, без да плачете
7 техники да познаете дали да имате доверие на колега
Трик да парирате недоброжелател с ефекта на Франклин
Заучената безпомощност – отървете се от нея, за да имате успех
Преуспяващи със стратегията "Син океан"
Как да сложите „ефект на примамката", за да ви вярват шефът, колеги и партньори