Защо владиката отказа да бъде кандидат за патриарх
Бурната първа седмица на Великия пост, когато общественото внимание е обсебено от неяснотата ще има или не правителство, Пловдивският митрополит Николай изненада всички, като обяви публично, че няма да се кандидатира за патриарх - нито той лично, а ако някой друг направи това вместо него, няма да приеме името му да бъде обсъждано и да участва в надпревара. С което рязко затвори устата на дежурните “разбирачи”, на които животът им е напълно ясен и мотивите на всички хора също са им ясни, и те са само елементарна алчност и властолюбие.
Тези представи са напълно погрешни, защото те стъпват върху напълно невярна представа за света. Примерно масово битува разбирането, че като си патриарх, изведнъж се сдобиваш с някаква кой-знае каква голяма власт и влияние.
Това се дължи на годините атеистична пропаганда и затова повечето съвременни българи си представят длъжността на патриарха
нещо като папа римски,
но с друга шапка
Всъщност православният патриарх е наистина пръв измежду равни. Българският патриарх е преди всичко Софийски митрополит. Повечето хора не си дават сметка, но ако например българският патриарх поиска да отиде във Враца, той трябва да поиска разрешение от Врачанския митрополит и ако не го получи, не може да отиде до Враца и обратното.
Месеци наред вървяха богохулни спекулации, че Николай си е подредил нещата и той ще е следващият български патриарх. С публичния му отказ въпросните богохулства се оказаха пълни алабализми.
Николай Пловдивски е преди всичко силно вярващ и харизматичен човек. Много е деен и има усет от какво се вълнува обществото. Той си позволи да има ясна позиция по някои чисто светски теми от типа сурогатно майчинство и певицата Мадона. По тези въпроси, които вълнуват обществото, се чувстваше липсата на позиция на БПЦ. Същевременно притежава дипломатически талант, което в тези размирни времена е много важно. Когато Руската православна църква след нападението над Украйна бе изпратила делегация и Светият синод я прие с почести, което не се изтълкува еднозначно и от миряните, и от другите поместни църкви, особено от Вселенската патриаршия, Николай отказа да се яви в синода и да им отдаде почест, като заяви: “Няма да откажа гостоприемство на когото и да било от сестринска православна църква в Пловдив, но категорично няма да ходя в София, за да оказвам чест на войнолюбци”, с което показа
едновременно православно
смирение и усет за злото
От 17 февруари 2007 г., когато застъпва в Пловдив, Николай се помни с впечатляващи проповеди. Би било пресилено обаче да се твърди, че всички са негови почитатели.
Още на втората година от неговата интронизация се появиха упреци, че е приел луксозни автомобили от бизнесмени. Владиката им отвърна, че тези коли са нужни, за да обхожда с тях голямата си епархия, която се простира върху 9 духовни околии. Броят на храмовете и манастирите в тях е около 470. Някои се намират в труднодостъпни райони. Няма такива, които владиката да не е посетил.
Той бе атакуван и заради скъпия “Ролекс”, подарен му от пловдивски бизнесмен. През 2013 г. обаче дядо Николай
извади ролекса на търг,
за да бъде платена сметка
за ток от 2840 лева
на “Св. Марина”
Митрополитът обясни, че предоставя единствената си лична вещ - часовника, за да бъде покрито задължението. Факт, който някак остана неизвестен, а за повечето хора той продължава да е “владиката със златния часовник”.
Една от първите му задачи като митрополит бе да прочисти храмовете от вехтории и да ги превърне в приятни места за молитва. Не всички начинания на владиката се възприемаха еднозначно. Особено когато предприе мащабно обновяване на митрополитския храм “Св. Марина”. Ремонтът предизвика гнева на местни интелектуалци. Те организираха подписка и дори сезираха прокуратурата, че паметникът на културата е облепен с винили, а върху старата каменна настилка са поставени плочки от гранитогрес. Митрополит Николай покани на специална молитва за вразумление въпросните интелектуалци, които обаче не дойдоха.
Според духовници една от най-големите му заслуги е връщането на горноводенския манастир “Св. св. Кирик и Юлита” на Пловдивската митрополия. Владиката поведе епична съдебна битка със Съюза на архитектите, който стопанисваше обителта 32 години.
Той успя да разбуни духовете и с Баташката църква, като влезе в остър конфликт с дружество “Будител” от родопския град. Членовете му настояваха тя да си остане публична държавна собственост и да се ползва като музей. Николай не остана длъжен. Бе категоричен, че богослуженията в нея никога няма да спрат, а пред мощите на канонизираните Баташки мъченици ежедневно ще се отслужват литургии. “По всяко време храмът ще е отворен за посещения с безплатен вход. Но в него няма да се извършват светите тайнства венчание и кръщение”, обяви владиката.
Близки до него казват, че той е твърд и непоколебим, когато се отнася за отстояване на каузи на църквата и вярата. Всяко предателство към тях го вадело от равновесие. Не може да се примири, когато се води война срещу православната религия.
“Кажете ми - има ли едно действие на БПЦ, което да не е било разкритикувано? Има ли становище по който и да е въпрос, което да не е подложено на унищожителни нападки? Църквата може и без Николай, но ми се струва, че тенденциозните удари срещу мен са опит да бъде сплашен клирът”, заявява той.
И допълва, че всички атаки срещу него са инспирирани от бивши агенти на Държавна сигурност, които не могли да се примирят, че църквата се е изплъзнала от контрола им.
Опитали се да попречат на избора му за владика, тъй като знаели, че е независим.
“Бях изтърван от
агентите на ДС
и те няма да ми простят това никога. Аз просто имах щастието или нещастието да съм първи от новото поколение митрополити в църквата и целият удар на ДС агентурата падна върху мен.
Благодарен съм за тази съдба”, казва владиката.
Отказът му да се кандидатира за длъжността патриарх затвори и устата на тези, които твърдяха, че той стоял зад промяната в наредбата за избор на Сливенски владика, за да може да бъде избран негов човек и така да си осигури мнозинство при бъдещия избор на патриарх. А всъщност решението, с което се отне на епархията правото да избира митрополит, а се прехвърля върху синода, бе заради масовата практика на такива епархийски събори богати и влиятелни хора да си купуват електори и така да си осигуряват благосклонни митрополити, които да се разпореждат с църковни имоти. Сега пак ще се постигне същото нещо, но по трудния начин. В момента върви проверка на легитимността на електорите, като вероятно пак ще се стигне до касиране на избора на Сливенски владика и изцяло нова процедура. Само че, ако бе спазено решението на Светия синод, това щеше да стане без шумен публичен скандал. И не е вярно, че решението противоречи на решенията на Първия Никейски събор от 325 година за съборния характер на Църквата. Защото решението пак се взема от събор, но от събор на митрополитите, а не на случайни богомолци.
