Май е възможно този политически покер да се проточи още
Въпреки напрегнатото очакване, в петък в парламента не беше внесено предложение да се гласува правителство с премиер Мария Габриел. Колко време обаче може да се отлага, е въпросът, който си задават хората, ошашавени от сложната плетеница от взаимни обвинения между двете водещи политически сили, ултиматуми и контраултиматуми, призиви за извинения и декларация за това кой сега е на ход.
Конституцията не посочва срок, в който това да се случи. Докато се протака, може да се сменят имената на министрите, както се казва в решение 20 от 1992 г. на Конституционния съд.
Не е изключено обаче във времето от отправянето на предложението до Народното събрание до провеждането на избора да се наложат промени в представения на президента състав на правителството. Независимо дали са предизвикани от практически или политически съображения, допустимо е такива промени да бъдат направени и те не съставляват нарушение на установения в Конституцията ред за съставяне на правителство, тълкува КС.
Така че до внасянето на имената на кандидат министрите, могат да се правят промени. И тук юристите започват да тълкуват според собствените си политически пристрастия. Симпатизантите на ПП-ДБ тълкуват, че като е казал промени, КС не е имал предвид толкова много - цели 11 министри и това ще е лека злоупотреба с конституцията, защото едва ли нейните автори са имали предвид такъв огромен брой кандидати за министри. Според привържениците на ГЕРБ обаче какви точно и колко министри могат да се сменят в решението не пише, така че може и всички.
Мария Габриел не може да внесе кандидатурите на тези 11 човека, които декларираха, че не желаят да бъдат номинирани, освен, ако до гласуването в пленарна зала те не декларират друго, което пък може да се постигне след разговори между двете водещи формации, каквито не са задават към момента.
Възможностите са три - тя или със заявление, депозирано в НС, се отказва, както направи през лятото на 2021 г. кандидатът на ИТН за премиер Пламен Николов. Или сменя 11 имена в списъка с министри, или двете основни формации постигат съгласие. Или Габриел представя изцяло нов състав на Министерския съвет, съставен само от ГЕРБ или с други партньори.
Докато се очаква нов развой на събитията, в четвъртък се появиха и спекулации, че в петък може да бъде гласувана само нейната кандидатура.
Това не стана, обаче възможно ли е. Отговор дава отново решение 20 от 1992 г. Ето какво казва то по този въпрос:
В следващия етап, който е същински за съставяне на правителството, защото то се образува по решение на Народното събрание (чл. 84, т. 6 от Конституцията) и именно това решение има конститутивен ефект, постигането на съгласие по смисъла означава избиране на предложения от президента министър-председател, а по предложение на министър-председателя - на останалия състав на правителството. Конституцията определя реда за избиране на кандидата за министър-председател и на предложените от него структура и състав на Министерския съвет, респективно дали това става последователно с две отделни решения или с общо решение. Според посочената разпоредба на чл. 84 най-напред се избира министър-председателят, а след това с отделно решение - предложеният от него състав на Министерския съвет. По този начин във връзка с избирането на Министерския съвет се откроява фигурата на министър-председателя.
Според едните тълкуватели тук се казва последователно, но не и през колко време, тоест не е задължително в един и същи ден.
Според другите обаче последователно означава едно след друго. Не е редно да се гласува премиер, а след дни, неизвестно кога, министрите. Което означава, че трябва да е в един и същи ден.
И така - колко време Мария Габриел може да държи мандата? Най-простият отговор е колкото иска, но в разумен срок. Защото, ако не е разумен, би означавало отново злоупотреба с основния закон.
Конституцията, а и решение 20 от 1992 г не фиксират конкретен срок от изпълнението на мандат до гласуването му в Народното събрание. В случаите, когато не се посочва конкретен срок, се приема, че става дума за разумен, обясняват юристи.
Кой срок обаче се приема за разумен? Макар и да няма точна дефиниция това е обективно възможният - се смята в правото.
Примерно - изчаква се Народното събрание, ако е във ваканция, защото тогава е обективно невъзможно да се гласува. Или пък се изчаква кандидат-премиерът ако е възпрепятстван от обективни обстоятелства.
Дефиниция обаче за разумен срок няма. Тук юристите пак се разделят според политическите си пристрастия и тълкуват разумния срок от 2 седмици до години.
Тъй като обаче в конституцията няма посочен срок, може да се протака дълго и защото санкция за това няма. Обжалват се само актове - тоест текстове. Невнасянето на мандат няма как да се обжалва.
