- "Радостта ми свърши. Дори не мога да си усетя внуците", признава през сълзи Димитрина Попова
- Година след смъртта на пилота подполк. Терзиев вдовицата му не се отказва да търси истината за трагичната му смърт
- "В хода на разследването стана ясно, че мишената е падала 10 пъти по-бързо, което не му е било известно, а той е бил в снижение – против правилата", казва тя
На пръв поглед животът на семейството на загиналия подполковник Валентин Терзиев с нищо не се е променил след неговата кончина. Той загина при нощно учение по бойни стрелби на 9 юни 2021 г., след като неговият изтребител МиГ-29 се разби край Шабла.
Всичките му близки отдавна са продължили старото си ежедневие. Жена му Димитрина Попова продължава да ходи на работа и дори не е спирала около дните на инцидента. Синът им Александър е на училище, а дъщеря им Никол е семейна с две деца. Тя беше бременна с първото си дете, когато баща ѝ почина. По-късно роди момиченце. В началото на тази година на бял свят се появи и второто ѝ дете, което е момче.
Зад тази картина на привидно нормален живот обаче се таи
дълбоко скрита болка и тъга
Такава, която не дава покой на Димитрина Попова. Това е и причината тя да продължава да се бори да научи с подробности истината - защо все пак загина мъжът ѝ. Вярва, че това не е само нейна лична битка, защото казусът е от обществен характер.
"Животът си продължава физически, но психически е изключително трудно за всички нас – разказва вдовицата на пилота пред "24 часа – 168 истории". – От смъртта му никога не съм сънувала Валентин, но всеки божи ден съм с този полет. Работата ми изисква пълна концентрация и това е единственото нещо, което ме откъсва от тази мисъл. Не съм отсъствала, защото загубата се случи по странен начин. Не е смърт при нормален ход на обстоятелствата. Трябваше да има разследване веднага. Погребението беше почти месец по-късно. Не съм си позволила да изпадна в положение
да се предам духом или да жаля
Това няма как да се преодолее. Който не го е изпитал, не знае какво е. За децата ми сигурно е страхотно, че имам внуци, но аз лично си признавам, че ми е още по-тежко. Дори не мога да си ги усетя напълно. Радостта ти свършва."
Димитрина споделя, че шокът за нея продължава. В дома й от самото начало никой не коментира инцидента и това й тежи. Синът ѝ изобщо не задава въпроси и напълно игнорира темата. Свекърва й, която е възрастна жена, също не се връща назад, но води дела за намиране на истината. Вдовицата признава и че от месец личният ѝ телефон е изключен, защото не може да се справи психически с десетките позвънявания от медиите, които ѝ пречат на професионалните ангажименти.
И въпреки че са минали близо три години от смъртта на мъжа ѝ, тя всеки ден се връща в онзи 9 юни. "Точно преди инцидента по различни стечения на обстоятелствата ние буквално не се бяхме виждали два дни – посочва Попова. - Виждахме се как спим, но почти не си бяхме говорили. Тогава обикалях болниците с баща ми, който имаше сериозни здравословни проблеми. Не сме имали семейни проблеми. Казвам го, защото някои негови колеги се опитаха да вменят подобно нещо. Влизали сме си в положение.
Знаехме, че предстои това учение. За него беше суперважно като основен изпълнител, защото можеше да бъде и от поддържащия състав. В тези моменти го оставяхме на спокойствие, никой вкъщи не го занимаваше с нищо, за да може да се подготви. Два дни преди това беше дежурен. След това отиде на предварителна теоретична подготовка за самия полет.
Ние дори не се видяхме
Така се случи, че се разминахме. Трудно е да живееш с военен с такива постове, защото съчетаваш семейния живот, ангажиментите към децата и служебните задължения. Понякога има дни, в които не се виждате - не защото ви няма, а защото единият се прибира от работа, а другият тръгва например, както се случваше при нас."
Тя не иска да смесва съдебната битка с личния живот на семейството, защото смята, че има много други хора, на които вероятно им е още по-трудно. Мисли, че случилото се изисква да се разбере истината, защото въпросът е принципен. Не търси виновните, а
обстоятелствата около смъртта на мъжа си
Преди дни Военно-апелативният съд нареди разследването за кончината на подп. Валентин Терзиев да бъде възобновено, защото липсват важни факти. Междувременно излезе и новината, че един от обвинените по делото - зам.-шефът на щаба на ВВС полк. Юрий Луканов, е повишен на нова длъжност.
"За мен това не е нормално при положение че има разследване, в което той е обвиняем и се разследва работата му по изпълнение на конкретна задача – отбелязва Димитрина Попова. - За мен правилният ход на нещата е да бъде временно отстранен, не уволнен. Въпросът е принципен и дори тук няма значение конкретният човек, но независимо дали е Луканов, или някой друг, той ще е психически обременен от случилото се. Не знам как трябва да го разбирам това - като поощрение ли, мотивация ли? Самото повишение може да е следствие от дългогодишната работа на конкретното лице, но гафът, който беше направен през 2021 г., си е факт."
Всъщност досъдебното производство беше прекратено през август миналата година с постановление, което бе предоставено на вестника ни. То е 28 страници, а основното, което съдържа, е, че военният пилот Валентин Терзиев сам е виновен за смъртта си. "Той е бил толкова концентриран да следи мишената, че не е наблюдавал навигационните уреди за височина и скорост", се посочва в документа.
Там обаче изобщо не се разглежда проблемът с малкия нальот на Терзиев. По нормативи на НАТО един военен пилот
трябва да има по 180 часа във въздуха на година
Той е имал средно по 30 часа на година. В прокурорското постановление не се обсъжда и друга нередност при нощните стрелби, довела до гибелта на Терзиев. Както "24 часа" разкри по-рано в свое разследване, пилотът е бил пратен да свали парашутна мишена СМП-100, която е за дневни стрелби. Правилната трябвало да е ЦП-100. Дневната мишена е по-ярка и може да е помогнала за "очароването" на пилота и отклонението му от уредите на самолета, твърдят източници на вестника ни. Затова сега се очаква новото разследване да внесе яснота по тези въпроси.
Постановлението е направо смешно – обяснява Димитрина Попова. – Делото е от общ характер, касае цялата общественост, не е засекретено, така че този доклад би следвало да е качен на страницата на Военна прокуратура – София.
Моето мнение е, че нищо не е разследвано
– само повърхностно отгоре-отгоре. Някои обстоятелства изобщо не са проверени. Авиоекспертизата е непълна. За мен беше много важен прочитът на черната кутия, но онзи измислен анализ, който излезе един месец след смъртта на Валентин Терзиев, е просто един нормативен документ. И въпреки всичко, вместо следствието да разследва индивидуално, през цялото време се опират на този доклад, излязъл през 2021 г. Тогава много от нещата изобщо не бяха ясни. Освен това се оказа, че има нередности при възлагане на експертизата на черната кутия на самолета, което я прави спорна. В нея се казва, че апаратът е бил напълно изправен технически, има и отговор на въпроса каква е трябвало да бъде минималната височина на полета, за да не завърши поразяването на целта с такъв трагичен край. Затова се върна за доразследване."
Вдовицата на загиналия пилот признава, че е
предложила помощ на разследващите,
но това е било отхвърлено в постановлението.
"Моите опции за съдействие тотално се игнорират – посочва тя. – Не ги приемат с мотива, че аз не съм лице, което е присъствало на ситуацията. Ходя на разследванията, знам всички изнесени факти и ако нещо не е манипулирано или пилотът не е свален, вече вероятно съм стигнала до истината. Разгледала съм всичко през тези 3 години. Чела съм, смятала съм, основно с това се занимавам. Приема се, че казусът е сложен от гледна точка на специфичната материя, но той е точно толкова сложен, колкото и прост. Фактите са красноречиви, няма какво да се промени. Изнесена е скоростта в изпълнението на задачата, височината и сближението с мишената. Пилотът е бил в снижение, нещо, което е против правилата. Бил е само с един полет подготовка и въпреки всичко, мисля, че Терзиев е щял да изпълни задачата, но с правилното водене и пълната информация. Така
нямаше да се стигне до този трагичен край
Никъде обаче не се споменава движението към мишената, едно от най-важните действия, които е трябвало да предприеме мъжът ми. Говоря за последната минута. Има доста факти, които показват, че това сближение не е било в норми. Тоест той е бил в снижение, с висока скорост се е приближавал все по-бързо до мишената и е нямало как да даде височина на самолета."
За първи път публично Попова споделя и че в хода на разследването е станало ясно, че мишената е падала 10 пъти по-бързо, а пилотите дори не са знаели това.
"Това са част от скритите фактори за пилота – обяснява вдовицата. - Той е уведомен, че мишената пада по-бързо. Спомням си как месец след смъртта на полк. Терзиев ген. Петров дойде вкъщи лично да ни обясни за инцидента и каза: "Ако точно ето тук - и посочи едно място на картата - Вальо си беше погледнал уредите и беше дал наборна височина, за да види къде се намира, щеше да бъде жив". Тогава нищо не знаех, но сега ще му отговоря, че точно там, където той ми обясняваше, ако Вальо беше дал наборна височина, отиваше
пряко в обкръжението на мишената
От пускането на ракетата до целта е имало 7 секунди. Не е толкова трудно да се сметне, че ако си направи там височината, се сближава все повече с мишената и няма да може да излезе от този заход, без да попадне в осколките. Тоест той е оставен без никакъв шанс. Експертизата доказва, че Терзиев прави упражнението и веднага излиза от атака, само че това, че е бил в снижение, е довело до трагичния инцидент. Той го е знаел, но не е имало какво да направи."
Предвид всички факти по делото и неясноти, Димитрина Попова в момента не очаква нищо от новото разглеждане на производството, но се надява, че всички обстоятелства ще бъдат анализирани.
"Разследващите трябва да си свършат работата както е редно – категорична е тя. - Живеем в такива времена, че във всички сфери
хората са навързани като свински черва,
всеки има чадър или гръб, включително и в прокуратурата. В полета подп. Терзиев е бил основният изпълнител във въздуха, но успехът на задачата му е зависял от още минимум 10 човека. Тяхната подготовка изобщо не става обект на изследване – както на щурманите, които пряко са направлявали пилота, така и на ръководните кадри, които са управлявали задачата. Това са привлечените обвинени лица. Знам, че на всички тях са им зададени повърхностни въпроси. Има много разминавания в материалите по делото и лично на мен това ми говори, че тези хора са подготвени по различен начин. Всеки е отговорил различно, а при едни правила това не би трябвало да се случва. Затова моите очаквания не са към следствените органи, защото на тях това им е задължение, а към състава във военното формирование в Граф Игнатиево, най-вече към свидетелите и участниците. Надявам се моралът им да се пробуди. Изчела съм всичките им показания - четях и ревях вкъщи. Ако аз имах такъв морал, щеше да ми е неудобно една свещ да отида да запаля и цвете да оставя в памет на загиналия."
