Избягвайте го. Все в един момент ще го уволнят, защото е научно доказано, че простащината е заразителна
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
"Tи нормален ли, изчезвай, изобщо не ме интересува какво искаш", казва колегата, с когото много бързо трябва заедно да свършите нещо. Вие не го карате да ви копае градината, работата влиза в служебните му задължения. Ако беше възпитан човек, можеше да каже "Изчакай малко, сега правя нещо друго". Но той е грубиян. Толкова голям, че даже се е изразил меко - чували сте го да казва далеч по-вулгарни думи.
На всяко работно място се намира поне по един простак. При всяко общуване той обижда и унижава колегите си. Много често има скрити психични проблеми.
Някои са циклофреници - ту се държат нормално, ту са невероятно груби без видима причина. Това си е болест, нарича се биполярно афективно разстройство.
Други са недоволни от живота и си го изкарват на всички наоколо. Така получават поне малко удоволствие, защото имат чувството, че доминират.
Трети смятат колегите си за идиоти и затова са убедени, че са в правото си да са груби с тях.
Четвърти просто не издържат на натоварване, в напрегнати моменти си изпускат нервите. Понякога после съжаляват и се извиняват. Това не ги прави по-добри, защото отрицателните емоции са 5 пъти по-трайни от положителните. Човекът, когото гаднярът е засегнал, страда от нараненото си самолюбие и дълго време е непродуктивен. Грубиянщината е
белег на лошо възпитание, но това е малкият проблем. Тя е белег на лош професионализъм.
Първо на човека, който си я позволява в офиса. Второ, и по-лошо - на шефовете, които я търпят.
Би трябвало добрите мениджъри бързо да забележат сами подобно поведение или да бъдат информирани. Ако въпросният служител има други ценни способости, изходът е да му възлагат само работа, която не се налага да върши в екип. Ако няма такава работа, правилното решение е да го уволнят. Защото е абсолютно доказано, че компаниите, в които мениджърите не търпят арогантни типове, се справят по-добре от останалите.
Робърт Сътън, професор по мениджмънт от Станфордския университет, има две книги, в които обяснява до какво води толерирането дори на един "задник" в колектива. Точно това е думата, която Сътън употребява. Първата му книга "Изгонете задниците", или гаднярите в по-приличен превод, е полезна повече за шефовете и специалистите по човешки ресурси. Втората е наръчник за оцеляване на останалите в екипа - как да се справят с хората, които се държат като задници.
Професорът цитира научни изследвания, че грубиянщината е силно заразна. Изследователят Тревър Фоулк от Университета на Мериленд експериментално е установил, че когато хората бъдат изправени пред грубо отношение на работното място, са склонни да отговарят по същия начин. Затова е важно мениджърите да се справят с вирусоносителите възможно най-бързо, преди да са заразили всички служители в офиса, изтъква Фоулк.
Фактът, че шефовете търпят поне един подобен грубиян, е знак да помислите дали това е мястото, на което трябва да работите. Изгледите на компанията да просперира не са много високи. Пък и дори тя да е изключение от общото правило, струва ли си да търпите колега задник. Може би най-добрият изход е да напуснете.
Но понякога напускането не е нещо, което можете да си позволите. Тогава си заслужава да идентифицирате точно
от коя порода е
колегата грубиян. Освен обичайните има и особени видове.
Сътън нарича единия вид "талантливи гадняри". Това са хора, които осъзнават, че техните умения са прекалено ценни за компанията, и си позволяват да се държат непристойно, без да се страхуват, че ще бъдат уволнени. Шефовете избират да гледат "на другата страна", независимо колко оплаквания получават.
Много често причина за това е и че тези грубияни унижават колегите си, но на висшестоящите се подмазват. В другия, за съжаление по-рядък случай, когато са толкова невъзпитани, неспособни да контролират поведението си или запленени от собствената си ценност, че си позволяват да се държат грубо даже и с шефа, вероятността да изхвръкнат от службата сравнително бързо е много по-голяма.
Когато имате работа с подобен човек, трябва да бъдете изключително внимателни. Вариантът е да го избягвате, колкото можете, и да изчаквате сам да се провали.
Има грубияни, които не осъзнават, че са такива. Те не си дават сметка за начина, по който обидните им забележки или нервни изблици вредят на останалите.
Според Сътън има и стратегически гадняри. Това са хора, които са чували примерно историята, че Стив Джобс се държал ужасно със своите служители, и мислят, че ще постигнат успех, ако имитират неговото поведение.
Как да противодействате?
С неосъзнатите или със стратегическите гадняри опитайте да говорите или намерете човек, на когото имат доверие, за да им обясни, че прекаляват с грубостите, съветва Сътън. Понякога те осъзнават грешките си.
Онези, които са наясно със своята грубиянщина и я проявяват умишлено, трябва да бъдат убедени, че поведението им е в ущърб на техните кариери. Затова се постарайте да документирате всеки случай на агресивно поведение и го докладвайте на мениджърите или в отдел "Човешки ресурси".
В компания, в която има добра професионална култура, шансовете да бъдете чути са големи. Но ако работите в "град на гадняри", няма да имате този късмет и тогава наистина трябва да си търсите друго място.
Отделна порода са дребнавите тирани, които не заемат висока позиция, но имат влияние върху всекидневната ви рабата. Такива хора обикновено се срещат сред администраторите. Те не са щастливи от поста си, чувстват се недооценени и си го изкарват на другите, за да покажат с грубостта си, че от тях нещо зависи.
Ако няма как да ги игнорирате, най-добрият подход е да се преструвате, че им давате уважението, което те желаят толкова силно, препоръчва Сътън.
Правилната стратегия е да се опитвате да избягвате колегата задник от всеки вид, докато намерите начин да не ви се налага да работите с него. Макар че грубиянщината е заразителна, може да се справите само ако контролирате себе си. Никога не падайте на неговото ниво.
Не отвръщайте с грубост, но се дръжте уверено. Щом показвате страх и обида, задникът изпитва удоволствие и става още по-безцеремонен.
Постарайте се и да намалите размера на емоционалните щети, които понасяте. Приемайте поведението му безстрастно. Неприятно е, но ще накажете себе си, ако преживявате нанесената обида.
Можете да му кажете "Не ми дръж този тон", за да заявите недвусмислено, че е прекрачил границата на професоналното поведение и на възпитанието. Но не очаквайте да постигнете ефект с нея, особено при осъзнатия грубиян. По-добра работа може да ви свърши фраза от сорта на "Ще говорим отново, когато се успокоиш".
Избягвайте често срещаното язвително изречение "Изпий си хапчетата" - може би човекът наистина лекува психични проблеми с медикаменти и ще побеснее, че тайната му изглежда разкрита.
Внимателно наблюдавайте как по-опитни от вас колеги се справят с грубияна и действайте като тях.
Когато се налага да контактувате с него, обикновено най-добрият подход е да се държите подчертано вежливо, но студено, делово, спазвайки всички предписания за служебните взаимоотношения в офиса. Често изход е да не общувате лице в лице с простака, а да му пращате имейли. Грубият отговор е доказателство, което можете да покажете на шефа.
Когато не можете да избегнете живия контакт, гледайте да не сте насаме с гадняра. Обидата пред публика ще е по-унизителна за вас, но пък на неговото поведение ще има повече свидетели, които ще ви послужат при нужда.
Може да създадете коалиция срещу грубияна, но не правете грешката да се събирате с колеги само за да се оплаквате от него - това води до депресия, изтъква проф. Сътън.
Определете си време, през което ще търпите и ще изчаквате шефовете да поставят на място колегата ви. Ако това не се случи, започвайте да търсите нормално място за себе си.
Ако той е шефът, няма надежда
Щом най-висшестоящият началник е грубиян, разумното решение е да бягате колкото може по-бързо от тази компания. Него няма кой да го промени. А надали е гений като Стив Джобс, за да се надявате, че въпреки всичко фирмата ще просперира като "Епъл". При това славата на покойния гуру в компютрите се дължи на навика му да нарича "боклук" не човека, а работата, която е свършил.
По-вероятно е грубиянщината на вашия шеф да работи като вирус и да зарази всички останали във фирмата. Обичайно е мениджърите от долните етажи да копират поведението на своя началник и да се държат към подчинените си по същия начин.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Защо е вредно самобичуване тип "Аз съм провал" дори и при голям провал
10 хитрини, които да вземете от политиците, за да успявате
Как да се оплачете на шефа, без да плачете
7 техники да познаете дали да имате доверие на колега
Трик да парирате недоброжелател с ефекта на Франклин
Заучената безпомощност – отървете се от нея, за да имате успех
Преуспяващи със стратегията "Син океан"
Как да сложите „ефект на примамката", за да ви вярват шефът, колеги и партньори
В напечен момент действайте като шеф, за да станете шеф
Научно доказано: Обичате си работата – живеете по-дълго
