Православните християни си искаме прошка на Сирни Заговезни. По този повод "24 часа" подготви серия материали за традицията на опрощаването в различните религии. Този текст е за обичаите в исляма.
Тя е залегнала в един от основните 5 принципа на религията
В исляма няма притча или легенда, свързана с прошката, макар тя да присъства в 2 празника, но де факто е залегнала в неговите основни принципи. Те са 5, а един от тях е задължението да се пазят достойнството и честта на хората. Затова, ако някой допусне грешка спрямо другиго, трябва да му поиска прошка.
Аллах казва нека едни да не се подиграват на други, защото другите може да са по-добри, напомня главният мюфтия Мустафа Хаджи. И добавя, че правата в религията са 2 вида. Едните са на човека, а другите на Аллах. По-лесно е да поискаш прошка от Бога. Но от друга страна, когато един човек посегне към честта, достойнството и имуществото на някого, означава, че той го е накърнил.
Затова, казва Хаджи, е неободимо да се извиниш, тъй като всички са равноправни. А ако накърниш някого, ти си нарушил правата му, аргументира се главният мюфтия. Докато не му поискаш прошка, Аллах няма да ти прости. В Съдния ден Аллах опрощава всичко без нарушение на правата на другите. Това значи, че посегателството на нечие имущество е сдружение на Аллах с нещо, за което Аллах казва, че няма да го опрости.
Има обаче нещо, което върховният Бог в исляма не прощава - посегателството към другия, ако то е физическо. Това е останало още от времето на Адам, когато един от синовете му накърнил достойнството на другия. Аллах му казал, че не приема извинението на нечестивите. Така се стигнало до убийството. Оттогава Аллах не опрощава лично посегателство.
Как се е появила прошката в Рамазан и Курбан Байрам, не е ясно. Днес Рамазан е време човек да намери сили да пребори себе си, егото си, да стане смирен. В края на Рамазан да се обърне към близките си, ако е имало неразбиране, лошо отношение, и да им поиска прошка. Всеки, когато има отношения с някого, може да го е наранил. При обич тези въпроси се решават много по-лесно, отколкото, ако останат за Съдния ден, казва Мустафа Хаджи.
Принцип е по-младите да искат прошка от по-възрастните. Причината - те са по-енергични и е по-вероятно да са съгрешили. Това не значи възрастните да не искат прошка. Ако човек има 2 деца и гледа различно на тях, значи че и той е извършил нещо непристойно. Следователно, прошката се иска най вече от този, когото по някакъв начин е накърнил.
Това не значи да чака и самия Байрам. Трябва да се иска прошка постоянно. Когато човек осмисли, че е направил нещо несправедливо, трябва да му иска прошка веднага. Но преди това да му върне това, което е отнел. Заедно с това да иска прошка от другия, дава рецептата главният мюфтия. И посочва, че това важи дори при отстраняване на конкурентна фирма от пазара например. Включително в случаите, когато това се е случило, без да има извършено престъпление, а на обикновен пазарен принцип.
Имало хора, които споделяли с Хаджи, че правейки бизнес, са ощетили някого. Аз им казвам да върнат това, което е тяхно. Често те опитват с дарения, но аз им посочвам че не е това рецептата, а да възстановят на хората онова, което им се полага. Ако не направите това, вашето задължение към тези хора не отпада.
Спазването на законите не е достатъчно за религията, аргументира се главният мювтия. Ако идеш в съда и те осъдят, това не решава тези проблеми, тъй като няма опрощение, обяснява той. Законът преследва физически престъпния, а не духовните, затова в исляма се обръщат към Аллах, за да закрият греха си.
Човек трябва да има великодушието да разбере, че всички сме хора. Ако дам прошка, утре и на мен ще ми прости този човек. Когато някой иска прошка от теб, той е осъзнал грешката си и твоето достойнство и чест. Затова трябва да се съгласиш да му помогнеш. А помощта е задължение на хората един спрямо друг, казва Мустафа Хаджи.
Според него без прошка, било то поискана или дадена, човек получава най-тежкото наказание - угризенията на съвестта. Те го преследват постоянно, смята мюфтията. А даването на прошка определя като толкова важно, колкото и искането ѝ.
Да не дадеш прошка, означава, че си загубил себе си. Това е знак, че Господ те е отдалечил от него, се смята в исляма. Разбира се, въпреки вярването им, има и такива, които срещат трудности да простят.
Казвали са ми, че не могат да простят. Баща имал проблем с дъщеря си. Обидила го, той ѝ казал, че няма да прости. Аз му казах, че ще дойде ден, в който ще съжалява за думите си. Затова, когато си афектиран, най-малкото е да не говориш, че няма да простиш. В такъв момент дяволът завладява сърцето на човек, смята главният мюфтия.
И обяснява, че понякога трябва да се иска прошка и за съвсем дребно нещо. Така например религията на мюсюлманите им забранява да казват дори “уф” на родителите си. Въпреки това има и такива, които дори посягат на предците си. И докато в светския свят все по-малко хора остават да живеят с тях след определена възраст, което намалява възможността за грях, то се забелязва лошото отношение към съседите. Тенденцията е от последните години. Донякъде - заради интернет. Той отдалечавал духовно хората, правел ги несъпричастни към проблемите на другите. Ако чувстваш болка, си жив, ако чувстваш болката на другите, значи си човек, припомня поговорката Мустафа Хаджи.
Казва, че гладът е част от опрощението. Както и в християнството, а и в юдаизма, прошка се иска по време на пости. Не всички обаче могат да го спазват. Ако се дължи на нещо временно - например болест, човек трябва първо да се поправи, като навакса дните. След това може да поиска опрощение. От постенето са освободени хора, които пътуват повече от 90 км на ден, както и бременни, деца и болни. Ислямът им предлага алтернатива, за да могат да бъдат опростени. Те трябва да нахранят по един беден човек за всеки ден, в който не са постили.
И макар да е на висок пост, главният мюфтия често иска прошка. Прави го винаги, когато води лекция. След нея казва, че ако е обидил някого с думите си, не е имал такова намерение. И поднася своите извинения.
От Аллах пък искал прошка всеки ден. Това ставало не само през 5-те задължителни молитви на ден. Така по над 100 пъти за денонищие Мустафа Хаджи се обръща към Бога с думите: О, Аллах, опрости ми. Главният мюфтия казва, че човек трябва да слуша себе си. Дава и пример с няколкото войни, които се водят по света. Обикновените хора са оставени на алчността на някого, и за голямо съжаление, невинни биват избивани. Тези, които ги навиват, изпращат, намират оправдание. Те трябва да се опомнят, че те и които ги пращат на война и чийто живот отнемат, не са по-маловажни, а са хора.
Обикновените хора нямат нищо против другите. Има хора, които се опитват на гърба на страданията другиму да изкарат дивиденти. Това е голямо престъпление, ако не се опомнят и не поискат прошка. В този свят завършекът ще е лош, а в отвъдния ще има сурово наказание, посочва Хаджи.
И казва, че никога не е късно човек да се обърне към духовното. Често срещал хора, които споделяли, че били заблудени, живели различно от религията. Обяснявал им, че щом са готови да я приемат, тя няма да ги отхвърли. Но всичко започва с прошката. Дори тази, която човек дава сам на себе си.
