В България вече има въглищна централа, която започна трансформацията си - ТЕЦ "Бобов дол". Работим там по проект за производство на екологичен водород от отпадъци
Методи Митев е създател на проекта "Нулеви отпадъци", учредител и председател на сдружение "Център за зелен растеж" с учредители и членове ТУ, УАСГ, УНСС, Политехнически Университет и експерти по Зелена сделка и Таксономия. Митев притежава опит в сферата с управлението на отпадъци, занимава се с решаване на проблемите, свързани с утайките генерирани от ВиК сектора.
- Какво показва вашият анализ на ситуацията в енергетиката в момента, г-н Митев?
- Държавата отново изостава в трансформацията на тази изключително важна сфера от икономиката. Управляващите са съсредоточени в ядрената енергетика, която е с доста дългосрочна перспектива за изграждане - минимум 10 години. Така изпускат належащите проблеми, които са на дневен ред и изискват намеса сега, за да може в идните две-три години да имаме решения. Инвестирайки в ядрените мощности, държавата негласно заявява, че е зачеркнала въглищните райони и няма да разчита на тях като енергийни центрове. Отново частният бизнес е по-гъвкав и намира решение и има ясна визия за развитието и трансформацията си
- Вие сте консултант, но не е ли възможно да ви приемат и като лобист за определени проекти?
- За мен лобизмът означава анализиране и разясняване на конкретен проблем, с цел да накарам управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в политическия дневен ред. Да, лобист съм за чиста енергия в полза на хората. Един от важните проекти на мен и моя екип е изграждането на енергиен екохъб "Бобов дол".
- Какво представлява този проект?
- Основната му цел е да се създаде екологичен енергиен хъб, който да даде сигурност и благоприятен климат за привличане на инвестиции на площадката на ТЕЦ "Бобов дол", като това не повлиява негативно на природата, запазва и създава работни места и едновременно с това произвежда чиста енергия..
- И как може това да се осъществи?
- Конкретно в ТЕЦ "Бобов дол" започнаха трансформацията си и се стремят да са конкурентни на пазара, въпреки плаващите и нестабилни цени на електроенергията. Именно стремежът им да направят прехода в енергетиката плавен, ни накара да потърсим партньорство с тях.
- Кои сте вие?
- За целите на проекта създадохме нова компания, събрала в себе си опита и експерти. Всеки човек в компанията е добре реализиран и с изключително богат професионален опит. Нашата цел е да обединим знанията и опита, които има всеки един от нас, за да преобразим енергетиката като я декарбонизираме, въвеждайки нови технологии в България, а защо не и в Европа и света.
- Защо се спряхте на водорода?
- Предначертаното бъдеще е във водорода и затова се насърчава производството му, именно за това ние изграждаме инсталация за производство на възобновяем водород от RDF. Той е и въглеродно отрицателен. Методът за получаване е от неизчерпаем ресурс, а именно отпадък.
Според директива на ЕС след 2035 г. ще можем да депонираме едва 10 % от отпадъка, което в днешните реалности е непостижимо. Водородът, който ще получаваме, ще бъде изгарян в котлите на ТЕЦ "Бобов дол", като по този начин ще се намалят вредните емисии, ще се даде шанс на централата да удължи работата си.
- Защо водород от отпадъци?
- Предимството от производството на водород от RDF е, че не е необходимо голямо количество вода, за да се произведе, както е при електролизата. При инсталацията, която ще изграждаме, ще имаме производство на 132 кг водород на час и консумацията е 450 литра вода на час. 75% от тази вода се пречиства и връща отново в процеса. За сравнение при електролизата за 1 кг водород са нужни средно 7 литра вода на час, тоест ще са необходими 924 литра вода за същото количество, което можем да произедем от отпадък.
- Тоест вашият метод за оползотворяване на RDF е екологичен?
- Да, защото процесът е базиран на ваполизата, но включва допълнителна фаза на реформиране, напълно интегрирана в процеса. Казано с по-прости думи, имаме газификация в безкислородна среда с индиректно нагряване на суровината. Така решаваме проблема с оползотворяването на RDF и в същото време силно намалявме консумацията но вода. А целият процес не замърсява околната среда по никакъв начин.
- Това ли е начинът за трансформация на ТЕЦ "Бобов дол"?
- Т ова е част от трансформацията, подходящ за много централи, колегите от ТЕЦ "Бобов дол" работят по-много проекти, който са взаимосвързани и допълващи нашия. Ние планираме да изградим сепарираща инсталация, която ще произвежда RDF. Именно от нея ще идва суровината. Също така знам ,че там е на финала изграждането на фотоволтаичен парк с мощност 100 MW. Към него ще има електролизатори, които да произвеждат водород, който пък ще се изгаря в котлите като допълнително гориво или в газовете генератори, който също предстои да се инсталират.
При електролизата се получава кислород като вторичен продукт. Част от получения кислород ще се използва за нашата инсталация. А както вече казахме, тя ще бъде с въглеродно отрицателен отпечатък, защото отделеният въглерод се улавя и милинезира, а това ще стане с летящата пепел, която се улавя от електрофилтрите на централата. Тази пепел има съдържание на калций и магнезий, който имено се използват за минерализацията на CO2.
- Вече сте решили проблема с въглерода?
- В малък мащаб категорично да. Най-големият проблем за въглищните централи е именно изпускането на CO2 и плащането на квоти, за да могат да работят. Справянето с това ще даде възможност да продължат да работят въглищните кондезационни централи до 2050 г. Така ще имаме енергийна сигурност и гъвкава балансиращи мощност с ресурс, който имаме за години напред. Работим с две американски компании за улавянето на въглеродния диоксид и последващото му приложение. Но за това е още рано да се говори в конкретика.
- Как ще се осигурпи финансирането за проектите ви?
- Всички са съсредоточени във финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост, което според мен е погрешно. Средствата в този фонд са ограничени и напълно недостатъчни, за да се случи трансформацията на енергетиката. Също така да не забравяме, че в него са залегнали и други приоритети като намаляване на енергопотреблението, саниране и внедряване на нови технологии.
С подписването на Парижкото споразумение България се ангажира с намаляването на изпусканите емисии и с борбата със затоплянето на климата, което изисква конкретни действия, които ние трябва да изпълним. В момента ЕС инвестира много средства в технологии, особено за производство на водород, които да преобразят основно енергетиката и се възползваме от възможностите, които ни се предоставят. Ако сега не направим работещи и правилно структурирани проекти, които да доведат да исканите резултати и които се финансират с процент безвъзмездни средства, то след време ще трябва да плащаме за пропуснатите възможности. И вместо да получим средства, ще трябва да плащаме от джоба си за тези пропуснати възможности.
