Условието е здравните претенции да бъдат формулирани така, че да не подвеждат потребителите
Киселите млека на американския пазар вече могат да пишат на етикета си, че 3 порции всяка седмица допринасят за намален риск от диабет.
Американската агенция по храните и лекарствата (Food and Drug Administration, FDA) обяви, че няма да възрази срещу използването на здравни претенции по отношение на консумацията на кисело мляко и намален риск от диабет тип 2. Условието е квалифицираните здравни претенции да са формулирани така, че да не подвеждат потребителите.
Разрешението идва 5 г. след кандидатстването за статута от производител на кисело мляко. Принципното съгласие дава право частичната здравна претенция да се ползва от всички компании, които спазват стандарта за идентичност на продукта.
Здравната претенция по принцип е нещо различно от хранителна претенция и характеризира връзката между дадено вещество и заболяване или състояние, свързано със здравето. По правило квалифицираната здравна претенция е подкрепена от научни доказателства, но не отговаря на по-строгия стандарт за т.нар. значително научно съгласие.
FDA е решила, че има достоверни доказателства, подкрепящи връзката между приема на кисело мляко и намаления риск от диабет тип 2, но тези доказателства са ограничени. Асоциацията се основава на киселото мляко като храна, а не на отделно хранително вещество или съединение в киселото мляко, независимо от съдържанието на мазнини или захар.
В официалното съобщение на регулатора се казва, че 2 чаши (3 порции) кисело мляко на седмица са минималното количество за конкретната квалифицирана здравна претенция. В основата на препоръката за количеството е заключението на FDA, че въз основа на две проспективни кохортни проучвания, оценени като висококачествени, конкретните порции са минимално необходимите за постигане на претендирания ефект.
По принцип като гаранция, че твърденията за квалифицирана здравна претенция не са подвеждащи, те трябва да бъдат придружени от отказ от отговорност или друг уточняващ текст, който конкретизира за потребителите точното ниво на научни доказателства в подкрепа на твърдението. Здравните претенции може да са фокусирани върху определена функция, дължаща се на хранително вещество или вещество, което присъства в храната, като например “калцият е полезен за костите”. Или на следващо, по-високо ниво да се претендира за ефект върху заболяване, например, че диети с високо съдържание на калций могат да намалят риска от остеопороза. Етикетирането не само в САЩ, а и в Европа може да бъде объркващо и заради разликата между хранителна и здравна претенция, която регулаторните органи правят.
“Намалено съдържание на сол” или “Без добавена захар” са типични примери за хранителна претенция. Докато “Съдържа витамин D, който допринася за поддържането на костната плътност” са чиста проба здравна претенция. Производителите и вносителите трябва да притежават (и да предоставят на националните органи) научна документация, удостоверяваща твърдението. Претенциите не могат да бъдат двусмислени или подвеждащи; да поставят под съмнение безопасността или хранителната адекватност на други храни; да насърчават прекомерната консумация на храна; да заявяват или намекват, че една балансирана диета не може сама по себе си да осигури подходящи количества хранителни вещества и не на последно място - да подбуждат страх от страна на потребителите.
Според представените доказателства киселите млека по подразбиране съдържат пробиотици, чиито противовъзпалителни свойства могат да помогнат срещу високата кръвна захар (хипергликемия).
Твърдението за връзка между приема на кисело мляко и по-ниския риск от диабет не е ново. Няколко големи проучвания показват, че ферментирали млечни продукти като кисело мляко могат да намалят риска. Най-мащабното е метаанализ на изследователи от Харвардското училище по обществено здраве. То се позовава на данни от 100 000 участници в три надлъжни проучвания, които показват, че ежедневната порция кисело мляко е свързана с 18% по-нисък риск от развитие на диабет тип 2. Като се отчита, че други млечни продукти или високата обща консумация на млечни храни нямат същия защитен ефект.
Австралийско проучване за диабет, затлъстяване и начин на живот от 2013 г., също предполага, че пълномаслените млечни продукти могат да намалят риска за преддиабет. Цитират се и други научни данни, общо за 300 000 души, според предоставената за разглеждане документация.
Така вече всички кисели млека за пазара в САЩ могат да изпишат здравната претенция на етикета си, стига да използват точната формулировка, посочена от FDA.
Вносителят на петицията за одобрение изтъква още, че произведеното от мляко, ферментирало с бактерии или пробиотици Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, киселото мляко е богато на белтъчини с висока биологична стойност, витамини от група В, калций и други важни за здравето минерали като магнезий, фосфор, калий.
Решението на американския регулаторен орган да се съгласи с искането за ограничената здравна претенция за принос на киселите млека в намаляването на риска от развитие на диабет има и критици. Съмненията им са основно във връзка с разпростирането на одобрението върху всички кисели млека, дори подсладените, и поради многофакторните условия за развитие на захарната болест. В материал по темата СNN например цитира отговор по имейл на д-р Каролин Пасерело, регистриран диетолог и инструктор в Училището по здравни и рехабилитационни науки на Университета в Питсбърг. Той коментира, че искането да се позволи квалифицирана здравна претенция, свързана с диабет тип 2, да се появи на етикетите на киселото мляко, следва подходящите стъпки и включва рецензирани изследвания в подкрепа, но не може да се каже със сигурност, че има причинно-следствена връзка, а по-скоро корелация между диабет тип 2 и киселото мляко. Д-р Марион Нестле, диетолог и молекулярен биолог в Нюйоркския университет, пък изтъква, че едва ли единственото, което трябва да направи човек, за да избегне диабет, е да яде кисело мляко. Ученият напомня, че причината за диабет тип 2 е многофакторна. Така че въпреки че киселото мляко може да бъде част от здравословна диета за поддържане на нормално телесно тегло, “да се очаква, че киселото мляко само по себе си е причинно-следствено свързано с превенцията на диабета няма смисъл извън контекста на диетата като цяло”. Изказва и резерви към ефекта от подсладеното кисело мляко.
Други медии в САЩ също цитират експерти и групи за защита на потребителите, включително Центъра за наука в обществен интерес, които изразяват опасения, че новата здравна претенция може неволно да насърчи консумацията на кисели млека, пълни с добавени захари, потенциално причинявайки повече вреда, отколкото полза.
Българското кисело мляко дължи репутацията си на уникалната микрофора
Допуска се, че то помага за контрол на холестерола, поддържа и възстановява баланса на бактериите в стомашно-чревната система, описани са и противоракови ефекти.
Киселото мляко е най-популярният ферментирал млечен продукт в света и има стотици разновидности. Сред всички тях българското кисело мляко заема особено място. То е хранителен синоним на здраве и дълголетие още от началото на миналия век, когато нобеловият лауреат Иля Мечников го обявява като фактор за големия брой столетници у нас по това време, а българският учен Стамен Григоров анализира в Медицинския университет в Женева бактериите в донесеното от него българско кисело мляко. С напредването на изследванията се разбира, че забележителните свойства на българското кисело мляко се дължат на ферментация под влияние на уникални микроби в специфичен микроклимат.
Днес вече има публикации, които твърдят, че типичните за българските кисели млека Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus помагат за контрола на холестерола, за противодействие на втвърдяването и стесняването на кръвоносните съдове и така намаляват риска от атеросклероза и исхемична болест на сърцето; поддържат и възстановяват баланса на бактериите в стомашно-чревната система след лечение с антибиотици и чревни инфекции. Публикувани са и данни за подкрепа на защитните сили на организма и дори за противоракови ефекти, на първо място за дебелото черво.
Според консенсусната дефиниция на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) и Световната здравна организация киселото мляко трябва да съдържа поне 10 на 7 степен жизнеспособни бактерии на грам продукт.
Екип на български и китайски учени публикува през 2020 г. обширно изследване на микробната флора в домашно приготвяни български кисели млека от райони със специфична ендемична микрофлора. В хода на проучването в пробите са открити и метаболити, които биха могли да обяснат “магическото” въздействие на българското кисело мляко върху възрастните хора, които запазват бистър ум и сексуална активност до напреднала възраст.
Специалисти в областта на ферментиралите храни коментират, че според Библията Авраам дължи дълголетието и плодовитостта си на консумацията на кисело мляко. Още бащата на медицината Хипократ е имал интуитивно усещане и емпирични впечатления от лековитата подкрепа на ферментиралото мляко. Препоръчвал го е при стомашни и чревни разстройства. Оттогава досега с медицина на доказателствата са открити десетки потенциални ползи за здравето.
