Възнагражденията във висшето образование изостават, откакто академик отговаря за нея, защото не получи подкрепа за нескопосаните си реформи, реагира Красимир Вълчев
Скандал за предвиденото увеличение на заплатите в университетите се разрази в парламента между ПП-ДБ и останалите групи. Според втората политическа сила парите не са предвидени в държавния бюджет и може да спънат България за влизането й в Еврозоната.
Министърът на образованието обясни, че подкрепя обвързването на възнагражденията със средната работна заплата, защото така ще се подобрят условията на работа във висшите училища и ще се привлекат млади хора, които да стават докторанти или преподаватели.
"Като министър на образованието и науката за мен е особена трудност разделянето в два сектора - от една страна средното образование, при което всяка година при договаряне на бюджета се стремим да стигнем до 125% от средната работна заплата за миналата година като средна работна заплата за учителите, а от друга страна втори бюджет, който имахме честта и задачата да защитим по отношение на висшето образование, където няма такива измерими показатели", посочи още министърът. Според него заплатите на асистентите през последните две години са се оказали недостатъчни. Той даде и друго предимство на закона - обвързването на възнагражденията на преподавателите и изследователите със средната работна заплата ще даде по-голяма устойчивост във времето на качествено преподаване и научни изследвания.
Министърът призова законът да бъде приет в същия вид.
"Откъде ще дойдат нужните за увеличението 206 млн. лева", попита депутатът от ПП-ДБ Венко Сабрутев и припомни, че държавният бюджет е бил приет съвсем наскоро, но тези пари не са заложени в него. "Това означава, че 206 млн. лева ще бъдат дефицит за държавата, това е проинфлационна мярка и всъщност би повлияла пряко на усилията на държавата ни да влезе в еврозоната", предупреди той.
Сабрутев стигна още по-далеч, като обяви текстът за противоконституционен, тъй като в него депутати опитват да заложат размер на бюджета за образование за всички следващи държавни бюджети.
"Добре си спомняме, че колегите от "Възраждане" и ГЕРБ постоянно говориха, че не трябва да се хвърлят, цитирам, пари на калпак, трябвало да има системи за оценка, така че парите да отиват там, където са хората с добри резултати, а в същото време този законопроект прави точно това - хвърляне на пари на калпак", посочи Сабрутев.
Затова той предложи законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2025 г., за да може нужните пари да се предвидят в следващия държавен бюджет.
Остро на изказването му реагира бившият образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев, който попита Сабрутев как така държавата има финансовата възможност да освободи от такси всички студенти в държавните университети, но не и да увеличи заплатите на преподавателите там.
"Това е политиката на калпак - да освобождаваш студентите от всички професионални направления от такси и да зачеркнеш политиката за диференцирано финансиране в зависимост от комплексната оценка за качество и реализация", каза Вълчев. Той заяви, че системата на висшето образование е с изоставащи възнаграждения през последните три години, откакто "академик отговаря за нея".
"Този закон е в унисон с прокламираната от правителството идея образованието, науката и иновациите да бъдат водещи в развитието на страната. И да, ние ще потвърдим, че нашето виждане е същото - няма как държавата да просперира и да има стопанска инициатива без кадри, които се формират най-вече със закона за висшето образование", каза проф. Андрей Чорбанов от ИТН.
