30-годишната организация избира измежду 3-ма професори: Димитър Димитров, Миглена Темелкова, Добри Ярков
Днес 30-годишната организация Съвет на ректорите избира ново ръководство. Трима - на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров, на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова и на Тракийския университет проф. Добри Ярков, ще се състезават за председател след академик Лъчезар Трайков, бивш ректор на Медицинския университет в София.
Двама от ректорите, които гледат към върха на 30-годишната организация, публично огласиха своята визия чрез “24 часа”. Според проф. Темелкова интердисциплинарните специалности в университетите са бъдещето. А ректорът на най-големия бизнес университет в България и Югоизточна Европа - УНСС, проф. Димитров, е убеден, че вместо натиск за по-малко университети система за финансиране може да ги насърчи за общи проекти.
Гласуването е тайно, ако никой от тримата не събере 50 плюс един процент от раз, първите двама отиват на балотаж.
В организацията членуват всички висши училища. Съгласно Закона за висшето образование тя има само съвещателен, консултативен характер. Именно затова е важно и председателят, и целият управителен съвет да бъдат активни, за да влияят посоката, в която се развива висшето образование у нас, да е правилна.
Реформите, които започнаха да променят българските университети през последните над 10 години, се случиха с активната подкрепа на Съвета на ректорите. В същото време обществото чете и повтаря погрешната теза, че ректорите са най-консервативните участници във висшето образование.
Това казва доскорошният ректор на най-старото висше училище у нас - Софийския университет, проф. Анастас Герджиков. Той е бивш председател на Съвета на ректорите два мандата. И въпреки че и досега е искрено отдаден на каузата, признава, че
дейността на обединението не е добре позната на обществото
А то обмисля реформи във висшето образование, предлага становища, консултира експертно различните участници в системата, активен е в промени в нормативната уредба - това са част от ангажиментите на съвета, разписани в правилата за работата му.
И макар наистина да не е много познат, лесно е да се види извън “хартията” какво работят сдружените ръководители на вузовете у нас. Защото преминаването от принципа просто да се отчита броят студенти към това да се повиши качеството още на входа и финансирането да се съобразява с него бе направено със съучастието на самите ректори.
Съветът на ректорите доказа, че именно
ефективността на връзките помежду ни са основата, върху която градим реформи
Когато сме действали в консенсус и съгласие, винаги сме постигали добри резултати, каза досегашният председател на съвета акад. Лъчезар Трайков на 30-годишнината на сдружението на 16 ноември м.г.
Правилната посока според проф. Анастас Герджиков е продължаване на реформата, започната преди 10 години
с надпартиен консенсус,
а сега позанемарена през последните 3 г. поради честите политически промени.
Съветът на ректорите няма своя сграда, не получава субсидия от държавата. Издържа се от членския внос на университетите. Членовете на управителния съвет и председателят на Съвета на ректорите
не получават възнаграждения
Това е работа с идеална цел в името на доброто на висшето образование.
Според устава ректорите се събират на заседания поне два пъти годишно. В последните години през две има избор за нови органи за управление.
През различните периоди отношението на правителствата към Съвета на ректорите се е променяло, както и към самите университети. В някои случаи управляващите са се вслушвали в предложенията на съвета, в други - не.
Затова и един от кандидатите за върха - проф. Димитров, формулира една от идеите на колегите си ректори - който и от тях да оглави съвета, трябва
да присъства на заседанията на правителството, защото това са 52 висши училища, които освен наука развиват и готвят кадри за всички сфери на живота.
