Чрез ваучерна схема държавата ще подкрепя и фирми, които имат нужда от достъп до научни лаборатории
Напълно нова и непозната за българския бизнес услуга стартира тази година - малки и средни фирми ще могат безплатно и преди да инвестират в тях, да тестват продукти, които искат да внедрят в своята дейност.
Това е една от последните мерки на Министерството на иновациите и растежа по Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” (ПНИИДИТ), част от новия програмен период 2021-2027 г.
Чрез нея ще бъдат изградени
12 иновационни хъба, които ще
предлагат услуги на български компании в областта на най-съвременните технологии.
Европейските цифрови иновационни хъбове е инициатива, която от няколко години Европа развива. Тяхната идея е това да са точки за достъп до най-различни услуги в различни сектори за малки и средни предприятия, обясни пред “24 часа” Лора Йосифова, началник-сектор ПНИИДИТ в Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерството на иновациите и растежа.
Такива хъбове ще има например в областта на автомобилостроенето, земеделието, строителството, изкуствения интелект, киберсигурността, комуналните услуги и др.
Но това, което ще ги направи още по-атрактивни, е, че предлагат експерти за фирмите безплатно.
Очакванията ни са да бъдат подкрепени поне 750 микро-, малки и средни предприятия, смята Йосифова.
По думите ѝ, като мине тригодишен период от стартирането на тяхната дейност, ЕК ще направи оценка на ефективността им. Ако се установи, че хъбовете имат добавена стойност и интересът към тях не спира, може да се договори още финансов ресурс, за да останат услугите безплатни.
Освен възможността за тестване на даден продукт, преди да се търси финансиране, компаниите ще могат да разчитат и на други услуги.
Хъбовете ще бъдат и
точка за достъп за търсене и намиране на инвеститори,
ще предлагат информация за програми за финансиране, освен това ще помагат на фирмите за тяхната дигитализация и много други.
От дирекцията обръщат внимание и на друго - хъбовете ще бъдат регионално насочени, но ще могат да оказват подкрепа на дружества от цялата страна, както и на всички европейски фирми, които потърсят тяхната помощ.
“Хъбът е обединението на много организации с различна експертиза. Всеки един от тези 12 ще има разписани услуги, които предоставя”, уточнява Йосифова.
Те сами обаче ще трябва да популяризират дейностите си според целевата група, за да достигнат до крайните получатели.
Изграждането им стартира още през септември миналата година, но тогава фокусът бе само върху 4 от общо 12.
От думите на Йосифова става ясно, че първите са подкрепени от Европейската комисия и имат 50% финансиране по програмата “Цифрова Европа”.
Другата част от средствата са осигурени по ПНИИДИТ. Очакванията са съвсем скоро да бъдат сключени договорите с тях, казва Йосифова.
За останалите 8 ще бъдат инвестирани близо 52 млн. лв. по програмата, а за целта министерството отвори процедурата “Финансиране на избрани от Европейската комисия европейски цифрови иновационни хъбове, отличени с “Печат за високи постижения”.
Те са на етап кандидатстване и крайният срок е до 18 март, обясни Йосифова.
Че иновациите са двигател за растежа на икономиката, е категорична от първия си ден като министър Милена Стойчева.
Затова екипът ѝ се стреми непрекъснато да отваря процедури и мерки,
които да достигат лесно до бизнеса и да бъдат в негова полза.
Такъв пример са Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност. Това е друга услуга, от която бизнесът може да се възползва в своята работа. С бюджет от 336 млн. лв. по оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г. започва тяхното изграждане. Мярката тръгва от министерството на образованието, но сега по ПНИИДИТ подкрепата за тяхното развитие и устойчивост продължава.
Тези центрове са обединения на научни институти и на университети около приоритетните направления на Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Това са едни модерни структури, които разполагат със съвременно оборудване, лаборатории и най-важното - с учени на световно ниво, обяснява Йосифова.
По думите ѝ с предвиденото финансиране те ще станат 19 на брой в областите - мехатроника, роботика, чисти технологии, културно наследство, креативни технологии, цифрови технологии и т.н. Новите два ще бъдат в сферата на агрохранителните системи и биоикономиката и морските изследвания.
Освен това е предвидено да се подкрепи и развитието на лабораторния комплекс на “София Тех Парк”.
Експертът обръща внимание и на друго - не бива центровете да се приравняват на хъбовете, защото дейностите им са различни.
Услугите, които предлага хъбът, са еднотипни и предварително дефинирани. Бизнесът идентифицира своята потребност, заявява наличната услуга към даден хъб и го получава на момента, уточнява Йосифова.
Дава и пример - ако фирма иска да види как работи интелигентна машина за напояване, просто трябва да се свърже с хъба, който оперира в областта на селското стопанство.
В изградените демоточки
ще може да тества даден продукт и да вземе информирано решение
по по-нататъшно внедряване на нови технологии в своето производство. При този случай собственикът няма какво да чака, той ще получи услугата в много кратки срокове.
Докато при центровете се решават малко по-сложни и технологични задачи. Зад това стоят доста специалисти, експертиза и изследвания, уточнява разликата Йосифова. Предлаганите услуги на центровете могат да са от изследвания и анализ на активните съставки на дадено растение, през химически анализи на питейни, отпадъчни води и утайки и експертна оценка относно качеството им до физически тестове и изпитвания на изделия и компоненти или проектиране на персонализирани импланти и иновативни услуги, базирани на големи данни.
“Освен това, ако някой иска да валидира някакъв прототип,
вместо да си купува скъпи машини,
може да отиде в някой от центровете, които имат това специализирано оборудване, и да поиска да бъде тестван и валидиран този прототип”, дава още примери експертът.
Добрата новина е, че бизнесът отново ще има облекчен финансов достъп до центровете, подобно на хъбовете. По програмата ПНИИДИТ е предвидена ваучерна схема на обща стойност 25 млн. лв.
В подкаст за “24 часа” Радослав Ризов - главен директор на главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерството на иновациите и растежа, обясни, че тази мярка предстои да бъде публикувана в близките месеци за обществено обсъждане.
След като бъде пусната ваучерната схема, през 2024 г. ще се разработва и друга процедура по ПНИИДИТ, която отново ще е насочена към партньорски проекти между бизнеса и научите организации за разработване на нови решения и продукти в областта на зелените и цифровите технологии.
Насочеността е към проектни идеи на достатъчно ранен етап на развитие, за да не могат да се възползват от съществуващите гаранционни, заемни или други финансови инструменти и затова ще могат да се възползват от безвъзмездната финансова подкрепа”, обяснява Йосифова.
По думите ѝ всички изпълнявани мерки имат за цел да създадат условия за превръщането на центровете в съвременни иновационни екосистеми - мост между научната общност и индустрията.
Платформа ще свързва пряко фирмите с науката
Използването й ще спести много време в търсене на информация
В рамките на тази година ще бъде готова и научна платформа, чрез която бизнесът ще може да се ориентира по-бързо и добре какви услуги може да ползва от центровете за върхови постижения и компетентност, както и към кого да се насочи, обясни Лора Йосифова пред “24 часа”.
Развитието на системата
ще стане с близо 1,2 млн. лв.,
които отново ще бъдат осигурени по програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация.
Освен това ще се надградят съществуващите регистри на Националния център за информация и документация, където се поддържат информационните масиви на научната дейност и академичния състав.
“Идеята е в тази платформа да се обособят предлаганите услуги, анализи и експертиза, за да знаят микро-, малките и средни предприятия какво могат да използват”, уточнява експертът.
Тя обяснява, че ако фирма иска да ползва научната инфраструктура на даден център, ще може да се свърже с тях чрез платформата.
Така ще се даде възможност на бизнеса да поиска това, от което има нужда, вместо да губи време в търсене на информация.
В този портал обаче няма да бъдат включени хъбовете,
тъй като те сами ще трябва да популяризират услугите си, а и съществува изградена платформа на европейско ниво.
Йосифова е убедена, че пряката комуникация между компаниите и научните среди ще даде импулс за реализирането на авангардни идеи, които да са трансформиращи и да спомогнат за бързите темпове на икономическо развитие на страната ни.
“Живеем в динамична и бързо развиваща се и постоянно променяща се среда”, казва тя.
По думите ѝ инвестициите в иновации и изследвания в продуктивни сектори, основани на знание, имат най-висок потенциал, за да се повиши конкурентоспособността на България.
