Осем владици срещу трима отвориха път и за бъдещото гласуване на следващия патриарх
Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) неочаквано взе революционно решение категорично да се опълчи на опитите на сенчести бизнес кръгове да диктуват изборите за митрополити у нас и реши изборите да се правят от самите владици без участието на епархийски представители.
Така новият Сливенски владика ще бъде избран на 13 март директно от Светия синод, без неговите членове да се съобразяват с провелите се на 18 февруари в Сливен епархийски избори, където на гласуване в два тура за кандидати измежду 10 епископи бяха избрани Йеротей Агатополски и Михаил Константийски.
Откъде точно идва създалото се напрежение?
Още преди изборите в Сливен да се проведат, известен историк и църковник обобщи ситуацията така: Пределно ясно е, че сливенци искат само и единствено Йеротей, но ако вторият предложен от тях е неизбираем епископ, някой от аутсайдерите в списъка, значи изборите там са изцяло манипулирани и някой ги е организирал как да гласуват, за да наложат предварително избраната кандидатура на Синода.
Така се и оказа, за най-голямо съжаление. След като Агатополският епископ Йеротей бе избран безапелационно като първи избор на сливенци, на следващото гласуване с най-много гласове като втори кандидат бе посочен Константийският епископ Михаил, викарий на дядо Гавриил Ловчански от 2021 г.
Така се оказа, че местните епархийски избиратели сякаш много лесно пренебрегнаха в избора си епископи с добър опит като администратори, освен това и брилянтни теолози и безупречни клирици като Арсений Знеполски, Пахомий Браницки, Сионий Велички, Поликарп Белоградчишки или Герасим Мелнишки.
Да не избереш най-добрите възможни, за да пробуташ желания кандидат,
в никакъв случай не може да се нарече честен избор,
коментира наблюдател на процесите в църквата.
Затова според него не може да се разчита на демокрация в това отношение, защото в действителност епархийските избори по-често са нищо повече от лъжедемокрация.
Както “24 часа” вече писа, материалното наследство на Сливенската епархия - земи и терени по цялото Южно Черноморие, както и гори в Странджа - предизвиква определени апетити у някои кръгове със сериозни икономически интереси в района.
Поради това имаше и изначални притеснения, че
някои от т.нар. черноморски бизнес барони ще се опитат да повлияят на избора за владика,
насочвайки го към най-подходящ за тях кандидат.
Такъв печален пример имаше при неуспешния опит за избор на Варненски владика през 2013 г. след неочакваната кончина на дядо Кирил. Тогава тамошните епархийски избиратели, очевидно “стимулирани” по някакъв начин, бяха избрали измежду епископите двама не особено подходящи кандидати за владици, които да предложат на Синода - Агатонийския епископ Борис и Проватския епископ Игнатий.
Както и в сегашния случай, и двамата епископи бяха в списъците за избор, но не бяха измежду най-достойните за варненския престол. Изборът бе наречен срамен и недостоен. Имаше и много жалби. А също и много съмнения, че този “срамен избор” се дължи на нечестно “мотивиране” на избирателите. Вероятно този път от страна на други “черноморски бизнес барони”, този път северни.
Съответно Светият синод касира изборите за варненски митрополит през 2013 г. и насрочи нови, на които вече след извлечените поуки трезво и канонично бе избран нинезравствующия Варненски и Великопреславски митрополит Йоан - един от най-достойните йерарси, които има Българската православна църква.
С лош спомен от тогавашното недостойно поведение на варненските епархийски избиратели един от известните български богослови и отколешен авторитет в църковните среди призова преди изборите в Сливен избирателите да “не се поддават на външни внушения и натиск от заможни и властни хора, светски и църковни”.
След като обаче на 18 февруари сливенци излязоха с неочаквания избор на втория епископ, от който по всичко личи, че са нагласили изборите, Синодът реши да вземе нещата с църковно-народната демокрация на ръчно управление.
Миналата събота вечер в сайта на Светия синод се появи съобщение, че на проведеното същия ден извънредно заседание в пълен състав под председателствота на Великотърновския митрополит Григорий е разгледано писмо на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в ролята му на наместник на овдовелия сливенски епархийски престол. В текста се посочваше, че “въз основа на постъпилите в срок жалби и след като внимателно се запозна с тях”, Светият синод е
решил да касира епархийския избор
в Сливен на основание чл. 89, ал. 2 от Устава на БПЦ.
На сайта бе съобщено, че на това извънредно заседание митрополитите в Синода са гласували за приемането на наредба “относно избирането на епархийски митрополити в бъдеще”.
Тази стъпка е направена “на основание чл. 58, т. 12, във връзка с чл. 58, т. 7 и във връзка с чл. 2 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия”.
За наредбата, според която в бъдеще митрополитите ще се избират само от Синода, са гласували 8 от 11-те присъствали членове.
Както се съобщава на сайта, това са Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий и Доростолски митрополит Яков.
Против приемането на наредбата и с особено мнение са гласували Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският Серафим и Видинският Даниил.
Според църковници тази наредба ще промени начина на избор на митрополити, а също и на бъдещия избор на български патриарх, изключвайки участието на свещениците и епархийските настоятели.
Очаква се решението на Синода, гласувано с голямо мнозинство,
да предизвика реакции само в епархиите
на тримата митрополити, които са се обявили срещу наредбата.
Но както “24 часа” писа, изборът на Сливенски владика е важен за бъдещето не само на тази конкретна богата епархия, а и за процесите, които предстои да се развиват в българската църква в по-дългосрочен план.
Затова и името на избраника ще бъде гласувано без излишно отлагане - на 13 март.
Съответно избраният митрополит ще заеме овакантения стол в Светия синод с право на глас, който ще окаже влияние в архиерейското събрание, а в бъдеще може да бъде и особено важен, дори решаващ при избора на нов патриарх, когато дойде времето за това.
