Амбицията да стигнете Илън Мъск по богатство е добро начало, ако се казвате Марк Зукърбърг, а не Марин Захариев
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Ако ви побиват тръпки, като чуете звучната българска дума "целеполагане", значи работите в компания, където то влиза в задължителните процедури за планиране - годишно, 6-месечно, месечно, едва ли не всекидневно. Вероятно сте го намразили, защото се е превърнало до голяма степен в бюрокрация. Какво да си говорим, има я и в частните компании.
"Как се виждате след 5 години" пък е един от най-досадните въпроси при интервю за работа. Като му го
зададе някой началник, човек направо се изкушава да отвърне "Ами на вашето място се виждам".
Добре е обаче да се оттърсите от омразата и да си помислите за вашите цели в кариерата.Нали знаете мъдростта, че няма да стигнете никъде, щом не знаете накъде вървите.
Определянето на целите си е цяла наука. Много е
важно да не допуснете грешки, когато решавате към
какво се стремите. Целта трябва да е достатъчно голяма, за да ви мотивира, но и достатъчно постижима в обозрим период от време - онзи въпрос за 5-те години съвсем не е случаен.
Да надмина Илън Мъск по богатство е прекрасно намерение, ако сте Марк Зукърбърг. Ако сте Марин Захариев може би е малко висока мишена за начало.
Та първата стъпка е целта да е реалистична. Най-честата грешка според специалистите по личностно и
кариерно развитие е да си поставите твърде амбициозна задача. Цел, която е прекалено голяма и сложна за постигане, може да бъде изключително стресираща и демотивираща. В един момент тя започва да ви се вижда непостижима. Толкова огромна и толкова далечна, че ви плаши едновременно с размер и с разстояние във времето. Това ви отблъсква, кара ви да се чувствате незначителни и спирате да полагате усилия.
В примера с богатството целта може да изглежда така: искам да получа по-висок пост в работата и да имам по-високи доходи, за да сменим семейното жилище и да си купим нова кола. Вървете към тази
цел и когато се приближите до нея, я надграждайте,
съветват специалистите.
Втора типична грешка е да си поставите твърде неясна цел. "Да получа по-високи доходи" е новогодишно пожелание. "Да получа повишение" също, ако не определите точно мястото, към което се стремите. Това е необходимо, за да направите план как да постигнете целта си, а и да разбирате, че напредвате към изпълнението й. Иначе пак ще се обезсърчите.
Дори и да са ясно дефинирани, целите ви могат да
бъдат лишени от съдържание. Те трябва да са достатъчно значими, за да влязат в голямата картина на вашия живот и да задържат вниманието ви за дълго време.
"Да изкарам пари за ваканцията" е точно и ясно, но ако всичките ви цели са такива, затъвате в дребнотемие и губите стремеж за развитие.
Демотивиращо е и да си определите цел, която е неприятна. Това си е чист мазохизъм. Да знаете, че ще получите по-висок пост или по-висока заплата, като се подмазвате на шефа, означава да правите всеки
ден нещо, което ви отвращава. Какъв е смисълът да
стискате зъби и да търпите? По-добре е да изградите целта си около нещо, което обичате или поне не мразите. Може да напуснете, да отидете в друга фирма и дори да направите крачка назад като длъжност и пари. Голямата цел за пост и заплата си остава същата, но преди нея си поставяте друга - промяна, която ще направи постигането й по-приятно. Да, вероятно ще стане по-бавно, но и с по-малко психически поражения.
Непродуктивно е да правите нещо, което не ви харесва в името на някаква цел. Опитът сочи, че този подход почти винаги води до провал, защото в крайна сметка преставате да изпитвате удоволствие от работата си.
Често срещана грешка е и да объркате цел и мечта. Идеята да станете началник е романтика, в която може да потънете. Всеки ден си мислите как ще ръководите екипа, какви нареждания ще дадете, какви решения ще вземете. Тези мисли най-често са свързани с конкретни ситуации и не водят към целта. Т.е. вие си представяте как бихте постъпили, ако бяхте началник, а не как да постъпите, за да станете. Вероятно не предприемате и действия в тази посока, защото сте попаднали в капан - изживявате се като шеф в главата си. Просто слезте от облаците и направете стратегия. Точно тя е разликата между мечта и цел.
Проучването, стратегията, тактиката, конкретният план и действието са задължителни за онова нещо, което се нарича цел. Пълната импровизация работи само във филмите. В реалния живот да разчитате на нея е стъпка към неуспех. Като не знаете как ще изпълнявате целта си, вие се чувствате неуверени, изнервяте се и накрая вероятно я изоставяте.
В нито един момент не трябва да забравяте защо
сте си поставили тази цел. Ако не сте допуснали грешки при определянето й, отговорът е, че тя ще ви
направи по-щастливи и ще осмисли онова, което вършите 8 часа 5 дни в седмицата. А това си струва всички усилия.
В "Точният човек" - новия специален проект на "24 часа", можете да прочете още:
Когато ви трябва за съюзник колега, когото мразите
Какво да правите в края на работния ден, за да имате успех на следващия
Вторник от 14 до 16 – време за блуждаене
Наистина ли искате по-висок пост и как да откажете повишение
Случаят с маймуните и още 3 научни експеримента, в които може да се познаете
Техники за контрол над гнева, когато много ви ядосат на работа
Шефът ви не може да чете мисли, казвайте си
Техники да включите на скорост способността да убеждавате
Когато шефът вас ругае, а виновният колега подло си трае
Наръчник за оцеляване край колега егоист
Топ 10 на навиците, с които отблъсквате в работата, без да се усетите
Фрази, които уверените хора никога не изричат пред шефа и колеги
