Движението през тунел "Железница" на автомагистрала "Струма" ще бъде пуснато утре - вторник около 18 часа.
Преди това е церемонията по пускането на движението, на която ще присъстват председателят на Народното събрание Росен Желязков, министър-председателят акад. Николай Денков, министрите на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков и на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, Малина Кирова – съветник, Иконономическо управление, в Представителството на Европейската комисия в България, областният управител на Област Благоевград Мария Димова, народни представители, кметове на общини от областта, представители на Агенция „Пътна инфраструктура", изпълнителя, строителния надзор и други.
Тунел „Железница" на АМ „Струма" е с дължина около 2 км и е най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Заедно с отсечките преди и след него в експлоатация се въвеждат 5 км автомагистрален път.
Тунелът е с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка е около 2 км. Съоръжението е с всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н. Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите те ще се използват за безопасно извеждане на пътниците. Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и др.
Тунелът е изграден по нов австрийски метод. На денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. При строителството му са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски", каквито са традициите в тунелното строителство. Изображенията на светеца са поставени в началото и в края на двете тръби на съоръжението. В момента светите изображения не са видими, тъй като са покрити при изграждането на вторичната облицовка на съоръжението. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а след това и всички пътуващи.
При строителството на мостовото съоръжение над река Струма преди „Железница" за първи път у нас е използвана технологията „потактово избутване" на стоманобетоновата конструкция. Прилагането ? улесни преминаването на участъка над 6 препятствия – р. Струма, път I-1 София – Кулата, жп линията София – Кулата, общинския път Благоевград – Симитли и служебен път до северния портал, без това да налага ограничаване на интензивния трафик по път Е-79 по време на строителството. Характерното при тази иновативна технология е, че работна площадка се използва за изработване на отделните елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия. Виадуктът е с две самостоятелни съоръжения за двете посоки на движение. Платното за Кулата е с дължина 510 м, а за София – 560 м. Височината на моста е между 10 м и 18 м, а разстоянието между колоните е от 45 до 60 м.
АМ „Струма" е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка. Тя е на около 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата и на 40 м от път І-1 (Е-79). До съоръжението ще може да се достигне както от първокласния път, отбивайки при разклона за с. Железница, така и от новия участък от автомагистралата. Площадката е с асфалтобетон и размери 40 м на 40 м. Разположена е на 315 метра надморска височина и при определянето на точното ? местоположение е съобразена и скоростта на вятъра в района – т. нар. в метеорологията „роза на ветровете". Съоръжението е с видеонаблюдение и всички необходими системи за сигурност и комуникация, пожароизвестяване и т. н., които са част от системите за безопасност на тунел „Железница". На хеликоптерната площадка ще могат да излитат и кацат медицински вертолети до 3,750 тона. Максималното тегло на една медицинска въздушна линейка заедно с оборудване, гориво и екипаж е около 3,175 тона. Хеликоптерната площадка ще може да се ползва и от вертолети на държавни институции – ВВС за спасителни операции при тежки или масови инциденти, от планинската спасителна служба и други.
