- В службите има прекалена търпимост към руските агенти, а Москва все повече търси предатели, чрез които да влияе върху важни решения
- Предварителното производство срещу Иван Илиев-Резидента е приключило, предстои прокурорският акт
- По няколко десетки случая годишно работят активно у нас, но осъдени няма. Естония е издала 20 присъди срещу руски агенти
Очевидно е, че българските служби допускат сериозни грешки, за да не могат да докажат обвиненията за шпионаж и да няма осъдени за предаване на тайни на други страни по дълга поредица от разследвания и скандали.
Когато миналата седмица обявиха залавянето на служител на ГДБОП по подозрение, че е работил за Русия, стана ясно, че всъщност разкритието не е някакъв героичен успех на нашите служби, а сигнал, който е получен от американското ЦРУ.
"Това показва, че в ДАНС има пробиви и че структурите за вътрешна сигурност не работят. Явно в българските специални служби има доза търпимост към руския шпионаж. Причините са комплексни. Би могло и от бързане да се пропуснат съществени детайли. А последният случай е изолиран и е резултат на работата на партньори", коментираха бивши разузнавачи.
По време на вота на недоверие към кабинета през ноември м.г. лидерът на Демократи за силна България (ДСБ) ген. Атанас Атанасов обяви, че ДАНС не притежава способности за проверена, надеждна и навременна информация, която да служи за вземане на решения. Той много пъти е призовавал за смяна на председателя на ДАНС Пламен Тончев заради несправяне със задачите.
Годишно у нас се работи активно по десетки случаи за шпионаж от страна на българи в полза на чужда държава, който създава заплаха за националната сигурност. Още повече са тези, за които е преценено, че не са толкова сериозни и са само под наблюдение. По подобни дела може да се работи и 3 години, няма как да приключат за няколко месеца, освен ако заподозрените не допуснат грешка и дейността им стане очевидна. Това разкриват бивши контраразузнавачи пред "24 часа - 168 истории".
Досега у нас обаче не е имало нито един осъден за това, че е донасял на чужди служби. Предишният подобен казус бе през 2021 г. с групата на полковника от запаса Иван Илиев, определен от обвинението като Резидента. Военно-апелативният съд не намери достатъчно доказателства и го върна във Военно-окръжната прокуратура. На въпрос на "24 часа - 168 истории" докъде е стигнало повторното разследване, оттам заявиха, че досъдебното производство е приключило.
"Предстои изготвяне на окончателния прокурорски акт. Ще бъде в най-кратки срокове, защото има висок обществен интерес. Какво ще съдържа документът, не мога да кажа", заяви говорителят Евгения Деянова.
В сряда, 14 февруари, Военно-окръжната прокуратура съобщи, че е внесла отново делото в съда с обвинителен акт срещу шестима души.
По-рано Иван Илиев бе обвинен заедно със съпругата си, двама действащи военни разузнавачи - Димитър Влахов и Димитър Грахов, зам.-шефа на бюджетната дирекция в Министерството на отбраната полк. Петър Петров и шефа на секретната секция в парламента Любомир Медаров. Запознати разкриха, че този път ще има допълнителни доказателства и прокурорът ще повдигне обвинение.
За разлика от нас много по-напреднали по отношение на осъждането на руските шпиони са Прибалтийските републики. Естония е издала присъди на 20 души в периода 2009 - 2019 г. В Литва в затвора бе вкаран дори политикът Алгирдас Палекис за това, че е предавал секретни данни на Кремъл. Подобни случаи разследват и в Латвия.
Германия започна няколко процеса. Във Франция и в Белгия също има по един. А само преди 10 дни Европарламентът обяви разследване дали независимият латвийски евродепутат Татяна Жданока е шпионирала в полза на Русия.
В Европа общо за периода 1990 - 2015 г. 37 от 42-ма осъдени, че са предавали секретни данни, са работили в полза на Москва.
Защо в България няма нито един осъден и защо толкова рядко и трудно се доказва шпионаж?
"В този случай, за разлика от криминалните престъпления, работите срещу изключително добре подготвени хора, включително и технически, които предварително са имали знания и умения да прикриват следите си - обясняват бивши контраразузнавачи. - Престъпленията срещу националната сигурност са много по-редки в сравнение с криминалните. Разследването е коренно различно. Тук не знаеш какво да търсиш. Може да е използвал много съвременна техника, а не класически методи. Отдавна има устройства, които за няколко секунди извличат информацията, докато разузнавачът минава покрай уговорен адрес. Вторият фактор са сериозните дефекти в правораздавателната система, които пречат да се стигне до осъдителни присъди."
За да стане това, трябва да се докаже кога и как е станало събирането и предаването на класифицираната информация, дали е било срещу пари, под натиск или по идеологически съображения. Трябва да се документира кога се е случил този процес по непредизвикващ съмнения начин. Ако шпионинът е достатъчно добре подготвен, той може да заличи материалните следи.
За да се съберат тези данни, службите използват специални разузнавателни средства и агентура. Със случая се запознават ограничен кръг хора, които проследяват заподозрения.
Невинаги го залавят, дори и да има доказателства. Службите използват още един подход. Понякога преценяват, че вместо да арестуват, им е много по-удобно да използват вече разкрит сътрудник на чуждо разузнаване. Може да го превербуват или да му подхвърлят заблуждаваща информация. "Така този канал може да се използва, като в единия случай се подават погрешни данни за компрометиране на определени хора и за представяне на определена манипулираща позиция - разясняват експерти. - Другият вариант е агентът да се превербува. Или да се свържат с него и според информацията, която предостави, да се прецени дали да се повдига наказателно производство." Така че има много начини за реакция при получаване на сигнал за шпионска дейност в полза на чужда държава.
Другият шумен случай, по който все още няма присъда, бе обвинението срещу почетния председател на партия "Русофили за възраждане за Отечеството" и бивш депутат от БСП Николай Малинов. В момента делото е на ниво Софийски градски съд и все още се разпитват свидетели. Поне 50 души са дали показания, разказа неговият адвокат Любомир Таков.
"Във вица за Гарабет и шпионина има повече шпионаж от случая с Малинов. Засега клиентът ми се възползва от правото си да запази мълчание и ще говори накрая. Това беше просто пиар акция на прокуратурата, която е пълно фиаско", добави защитникът. Заседанията се провеждат редовно, като всеки път се разпитват по трима-четирима свидетели - политици, философи, разузнавачи. Защитата ще призове свои свидетели накрая. "Засега има само предположения, реални факти няма", категоричен е Таков.
Що се отнася до другия аспект - изгонването на чужди дипломати по подозрение, че са разузнавачи под прикритие, там също според специалистите трябва да се действа предпазливо. Например експулсирането едновременно на 70 души от мисията на Русия от България преди 3 години е могло да се спести.
"Една част от тях са били поставени под контрол. Ясно ни е от каква информация се интересуват, какви задачи им се поставят в момента. А когато ги гониш, свиваш собствените си информационни позиции, оставаш сляп и глух за известно време", добавят източниците на "24 часа - 168 истории". Същото се отнася и до ръководителя на руската църква архимандрит Васиан, който трябваше да напусне страната незабавно през септември м.г.
Ако службите са имали данни, е по-добре да бъде наблюдаван, да се разбере кой влиза в мрежата му от агенти и чрез нея да се докаже шпионажът, за да се пресекат действията. Обикновено на мястото на прогонените идват нови разузнавачи, за които няма никакви данни и трябва да се хвърлят много усилия и ресурси, за да бъдат уличени във вражеска дейност.
В последно време службите по света, включително и руските, се насочват не към извличане на конкретна информация, а към търсене на кръгове, чрез които да влияят върху решенията, които ги интересуват. Русия се стреми да си върне контрола върху целия район на Балканите. Смята го за своя традиционно приятелска територия. Ако се спре интеграцията на Македония и Албания, Москва ще успее в усилията си. Но Сърбия остава и според някои източници вече руското разузнаване контролира акциите си на полуострова от Белград.
Затова специалистите трудно могат да проследяват, ако един българин, който шпионира за чужда държава, пътува до Австрия или друга страна в Европа през Сърбия. Там нашето контраразузнаване не може да действа. А в същото време агентът би провеждал срещи и би получавал инструкции необезпокоявано. Чуждото разузнаване няма идея, че той е агент, освен това е от България и следенето му може да предизвика проблем с нашите служби. Същото би могло да се случи и с многобройните почивки в Гърция, където да се срещне с представител на руското разузнаване.
Затова има идея европейските служби да се интегрират и всяка страна да поеме контрол над такива случаи. Тогава гърците биха съдействали, но не и сърбите, които не са в Европейския съюз.
Разследващите правят опити да разберат и дали шпионинът на чужда държава е сътрудничил доброволно – срещу пари или по идеологически причини, или чрез извличана на тъмно информация. Например да го вкарат в ситуация несъзнателно да издаде нещо секретно, а след това да го притискат да каже още, за да не го предадат, че вече е нарушил закона.
„Може години наред да е съществувал даден канал и да се разбере доста по-късно", обясниха още източниците на „24 часа – 168 истории".
Освен това службите забелязват и кога Москва обръща внимание на прекалено дребни фигури за България, които е вероятно да изпълняват определени задачи. „Ако Русия ги критикува, това е сигнал, че може да е операция за заздравяване позициите на агентурата", коментират бивши разузнавачи. От средата на 90-те години българските служби започват все повече да обръщат внимание на действието на руските. Тогава е създаден специален отдел за наблюдение на бившия ни партньор от времето на соца. Логично е, че най-много ресурси се отделят за най-голямата заплаха за националната ни сигурност.
Парадоксално, но някъде около 2000 г. руските служби са успели да организират работата си на Балканите така, че България е била хъб на тяхното разузнаване в района. Координирали са случващото се в съседните страни. Тук идвали разузнавачи, за да получават инструкции и да се отчитат. Дори и след като сме влезли в НАТО и Европейския съюз. „Практика беше поставили се в услуга на Русия наши сънародници да пътуват редовно до Москва. И нямаше как да се проследят", добави още експерт. Същото се отнася и за сега – може да ходят редовно на почивка в Гърция или в Европа, като минат с кола през Сърбия. Няма как да се знае с кого се срещат и какво правят. Сега, след изгонването на няколко групи техни дипломати и свещеници, вече едва ли Русия разчита на България като координационен център за Балканите на шпионската си дейност, казват специалистите.
През 2001 г. бе заловен полк. Яни Янев от Министерството на отбраната, обвинен заедно с деловодителката от секретното деловодство Лиляна Гешева, че е подавал секретна информация на руското посолство, но след 20 години това дело приключи с оправдаването му.
Преди повече от 20 години пръв Иван Костов като премиер прави пробив и изгонва руски бизнесмени и дипломати от България. Така подава ясен сигнал на западните партньори, че имаме желание да бъдем член на НАТО и Европейския съюз. Един от експулсираните е бил секретар по външнополитическите въпроси в посолството на Москва на име Борис Смирнов. По данни на службите се опитвал да регистрира проруска партия у нас, срещайки се с дейци на Съюза на тракийските дружества.
Тогава бяха изгонени и Майкъл Чорни, Денис Ершов и още трима бизнесмени като заплаха за националната ни сигурност. Заповедта бе подписана от тогавашния директор на Националната служба за сигурност (НСС), предшественик на ДАНС, ген. Атанас Атанасов, днес лидер на ДСБ. През 2004 г. Ершов получи право да влиза в България и почина у нас 13 години по-късно. А Чорни бе издирван от Интерпол, но в момента името му е свалено от сайта на международната агенция.
В онези години, докато премиер е Иван Костов, руското посолство у нас наброява огромен брой служители. По спомени на бивши дипломати - над 160 души. Впоследствие бяха изгонени като заплаха за националната ни сигурност още руски дипломати – поединично или наведнъж 70 души. "Днес възможностите им за влияние и разузнаване са доста по-скромни", коментират експерти. Тогава е било ясно, че завършилите военни училища в бившия Съветски съюз са били обект на интерес от страна на руските служби. Заподозрени е имало и от други, които са следвали в Москва, както и хората от смесени бракове.
Съветските служби са работили на наша територия по време на соца, независимо че сме били партньори. "Работата на Държавна сигурност (ДС) беше изцяло под контрола на Комитета за държавна безопасност (КГБ). Във Второ главно управление на ДС е имало съветски комисар, с когото българите са съгласували всичките си действия."
Постепенно влиянието на руските служби у нас е намалявало, но имат интерес към България и Балканите. Въпросът е българските контраразузнавачи да успеят да установят, ако някой извършва противодържавна дейност, и да съберат сериозни доказателства, за да приключват тези дела с осъдителни присъди. Но изглежда, че това едва ли ще се случи в близко бъдеще, освен ако партньорска служба не ни подскаже по-сериозен канал.
