Мартин Нотариуса сменил ЕГН-то си, но още в акта за раждането му е с фамилията Божанов
Сменял ли е фамилията си Мартин Божанов-Нотариуса, остава загадка. Според министъра на вътрешните работи Калин Стоянов и главния секретар на МВР Живко Коцев - да. Преди фамилията му е била Ангелов, каквото е и второто му име. Според информацията на ГРАО името не е сменяно, а Нотариуса е записан като Божанов още в акта си за раждане. Същото е и в актовете при всичките му бракове още от началото на 90-те. Освен това по делото срещу него за кражбата на делото срещу нотариус Слави Крашевски оправданите са Мартин Божанов и неговият чичо Бойко Божанов. До последно Мартин Нотариуса фигурира в търговския и имотния регистър с фамилията, с която е известен. За разлика от ЕГН-то му, което е сменил през 1999 г. През 90-те хиляди криминално проявени сменяха уникалния си номер по рождение по различни причини. Често се случваше да ги арестуват в чужбина, а у нас да няма данни за тях при запитване. Тогава обаче нямаше електронни и свързани системи, които позволяваха бърза проверка. Според юристи смяната на ЕГН не може да заличи нито криминално, нито съдебно досие, а следи от старото остават в много институции. За разлика от промяната в ЕГН, което става в общината, име, презиме или фамилия се сменят само със съдебно решение. Такова дело за Мартин Божанов-Нотариуса няма в Софийския районен съд.
Все пак Законът за гражданската регистрация дава възможност на хората да променят имената си и има стотици такива дела в страната през последните години. Условията за това са две. Първото е някое от имената да е осмиващо, опозоряващо или неприемливо за обществото. Втората хипотеза е по-широка - когато важни обстоятелства налагат това. Доказва се със свидетели и документи. В повечето случаи съдилищата уважават искането. С промяната на имената обаче ЕГН-то остава същото.
Има случаи на хора, които откриват, че в новите им документи за самоличност например някоя цифра от ЕГН-то е сгрешена и доказват това с акта си за раждане. Подават молба до съда, но магистратите не гледат делото, а ги препращат към администрацията, която трябва да поправи грешката.
Любопитен е случаят на мъж от Кюстендил, който сменя фамилията си с дело в съда. Дядо му е бил известен в града преди 1944 г. с една фамилия. С идването на комунистическия режим обаче децата му са записани с друга, която не се свързва с буржоазията. Тя се наследява и от внуците на човека. Един от тях обаче решава да смени фамилията си така, както е бил известен дядо му, за да продължи родовата традиция.
Жена от Шумен, осъдена за убийството на новороденото си дете, също успява да смени името си. С молбата до съда тя иска да промени бащиното и фамилното. Основният ѝ довод е, че всички я познават с българското ѝ име, а в документите е турско. Освен това твърди, че баща ѝ не се е грижил за нея и затова иска да смени и това име, но магистратите не позволяват. Подобни случаи има хиляди в последните 30 г. Често се случва и родителите да искат промяна на имената на детето си, което не е навършило 14 г. заради спор между родовете на бащата и майката.
Но има случаи, в които съдът отказва смяната на имената. Един от тях е на треньор по футбол с арабски имена. Човекът започнал работа във Великобритания. Там обаче хората го гледали накриво, когато кажел имената си по документ. Чувствал се неудобно, защото го мислели за терорист. Всички го познавали с българските му имена, както се представял и във фейсбук. Съдът обаче отказва да ги смени. Както и няколко случая на трансджендъри, които отдавна водят битка да променят освен имената си, но и ЕГН-то и пола в документите си.
