Най-много корекции са правени около влизането ни в ЕС заради черните печати в паспортите
Население като на цял един голям български областен град от порядъка на Пазарджик е със сменени ЕГН-та. 94 452-ма българи са се родили с единен граждански номер, който впоследствие е бил сменен с друг. Стряскащата цифра разкри онзи ден регионалният министър Андрей Цеков. Поводът - проверката, която дирекция ГРАО направи на смененото ЕГН на разстреляния преди три седмици Мартин Божанов – Нотариуса.
Дори за съществуващата от 47 години идентификационна система на населението, в която вече има над 11 милиона ЕГН-та, броят на сменените единни граждански номера е твърде голям.
Оказва се, че промяната на ЕГН е масово практикуван спорт в България, при това далеч не става дума само за оправяне на неизбежни грешки, които са се случили още по времето на социализма при въвеждането на системата.
Според данните, които дирекция ГРАО предостави на “24 часа”, най-масово ЕГН-та са били променяни в годините около присъединяването ни към ЕС. Пикът е през 2000 г., когато са направени 32 982 корекции, на следващата година спадат на 18 184, а през 2022 г. са вече 6260.
Трендът всъщност е започнал през 2005-2006 г., т.е. непосредствено преди влизането ни в Европейския съюз.
Министър Цеков обясни, това е правено най-често от сънародници, които имат черен печат в паспорта си. За да си изкарат нов документ, те се нуждаят от ново ЕГН и
тъй като процедурата за промяната е административна, се прави масово
Според Закона за гражданската регистрация и наредбата за Единната система за гражданска регистрация с подаването на искане и при доказване на грешка в съставянето на ЕГН промяната може да стане с акт или на кмета за по-малките населени места, или на служителя по гражданското състояние в по-големите общини.
Грешки при съставянето на ЕГН не са изключения,
по-скоро се допускат доста често. Една голяма част от тях са още при въвеждането на системата през 1977 г.
Тогава само за един месец – от 1 до 30 ноември, служителите на общините са направили анкети и са раздали ЕГН-та на всички тогавашни български граждани - над 8 милиона. Естествено, допуснати са били много грешки.
Например част от информацията в ЕГН-то трябва да показва в коя област, или както тогава са наричани – окръзи, се е родило лицето. Всяка област притежава трицифрен код, но от бързане и липса на време за проверка много хора са получили кода за областта, в която живеят, а не на тази, в която са родени.
Освен това една от последните четири цифри (виж карето долу) би трябвало да показва кой пореден по раждане за съответния ден в тази област е притежателят на ЕГН-то. За хора, родени преди 20-30 или 50 години, естествено, това е нямало как да се провери и на практика тези цифри се оказват напълно
произволни в съставените през 1977 г. единни граждански номера.
Сравнително по-малко грешки се получават с предпоследната цифра от ЕГН-то – тя трябва да показва от какъв пол е лицето по акт за раждане. Четните са за мъжете, а нечетните – за жените.
Грешки, които трябва да се поправят, се получават обаче и по-късно, когато създаването на ЕГН до голяма степен се автоматизира. Във всяка община днес има служител, който точно в 15 часа трябва да впише в системата всички новородени, починали, сключили брак или разведени и тази справка се изпраща в МВР.
Ако някое такова събитие е докладвано след 15 часа, то се вписва на следващия ден, но служителят трябва да съобрази, че при съставянето на ЕГН рождената дата е всъщност предходният ден. В прословутия случай с Мартин Божанов – Нотариуса, изглежда, не е имало такова съобразяване, тъй като той по акт за раждане се е родил на 21 март 1973 г., но е записан в общината на 22 март и първоначалното му ЕГН започва със 730322.
Поправяне на такива грешки обикновено се случва, когато човек се сблъсква с администрацията по гражданското състояние. Божанов е сключил брак през 1992 г. и изглежда, при сверяването на личните му данни грешката е била забелязана и поправена.
Друг е въпросът, че в масивите на ЕСГРАОН старото му ЕГН се е пазело чак до 1999 г. Но и това не е много изненадващо, защото според наредбата освен ЕГН в регистъра се вписват и номерата на всички документи, въз основа на които то е съставено. Съставя се цяло
досие, което се пази 130 години заедно с ЕГН-то.
През 1994 г. във връзка с парламентарните избори през декември е направена голяма ревизия на системата и тогава са открити голяма част от допуснатите грешки. Ревизията е започнала на 1 април и е продължила чак до датата на изборите – 18 декември.
Тогава например става ясно, че в някои области общинските служители изобщо не са спазвали до този момент технологията, по която се образуват последните 4 цифри от ЕГН-то, от което са се получили стотици хиляди грешки.
Какво означават последните 4 цифри
Последните четири цифри на единния граждански номер са контролни и се определят по специален алгоритъм.
В същото време обаче те носят и допълнителна информация. Например седмата, осмата и деветата цифра дават информация за областта, в която е роден човекът, като Благоевград например заема цифрите от 000 до 043, Бургас от 044 до 093 и т.н. Ако тази информация е неизвестна или човекът е роден в чужбина, цифрите са от 926 до 999.
В същото време тези цифри показват и поредността на раждането за деня в съответния регион, като деветата цифра трябва да е четна за момче и нечетна за момиче.
Последната – десетата, е контролна и се получава, като всяка от останалите 9 цифри се умножава по теглото, което има в специална таблица, резултатите се сумират и получената цифра се дели на 11 с остатък. Именно това сложно пресмятане дава възможност да има машинно четене на ЕГН-то, като компютърът веднага би разпознал дали става дума за реално ЕГН, или за измислено.
Само че в миналото практиката в отделните региони е била различна. Например в някои областни градове не са оформяли номера според месторождението, а според местоживеенето, като това е практикувано най-често за хора, които са се родили далеч преди въвеждането на тази система през 1977 г. И се получава примерно ЕГН 1505098271, което принадлежи на жена, родена в Шуменска област, но съдържа числото 827, което е за област Търговище. Независимо от грешката това е валидно ЕГН - в случая е на отдавна починал човек.
