Новите геномни техники са възможност за иновативно земеделие, устойчиво на климатичните промени
Кани ли се Европа да пусне генномодифицирани земеделски култури - това съмнение притесни фермерите, след като стана ясно, че се готви еврорегламент за новите геномни техники. Той е част от законодателни мерки за устойчивостта на селското стопанство, с което да се гарантира изхранването на хората.
Тези нови технологии обаче не успяха да вдъхнат доверие на земеделците и това бе и една от причините в края на миналата година на заседанието на земеделските министри от ЕС България да гласува с “въздържал се”.
Причината министър Кирил Вътев да натисне този бутон, е политическата чувствителност по темата и обществената нагласа в България, обясниха от ведомството му.
Самият той обаче казва, че е погрешно новите геномни техники да бъдат представени като ГМО. Те всъщност били отговор на климатичните промени и пазарната конкуренция, в резултат на които се създават по-устойчиви земеделски култури.
Причината за представянето на проект за еврорегламент за нови геномни техники сега е, че науката вече има знаменателен прогрес в тази област, обяснява д-р Ивелин Ризов, експерт в земеделското министерство
и успокоява, че няма да има разхлабване на забраната за ГМО
От 2005 г. в България отглеждането на такива култури на практика е забранено. Потребителите могат да са спокойни, че няма производство, казва Ризов.
Според него използването на новите геномни техники е от съществено значение предвид климатичните промени и нарастващата човешка популация в глобален мащаб.
“Вече имаме Коледа с температури от 15 градуса. Това има изключително сериозни въздействия, различните вредители и болести по растенията стават още по-агресивни, а на нашата територия навлизат и такива, които са били типични за други географски региони”, посочва Ризов.
Поради това геномните техники ще позволят създаването на устойчиви култури, които да се отглеждат дори и при настъпващите промени в климата. Те ще позволяват генетичната структура на организмите да бъде променена чрез добавяне, изтриване или разместване на гени да се подобряват определени свойства.
Това се случва по три начина - с насочена мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза.
В първия случай се предизвикват специфични мутации на определени места в генома, без да се вкарва нов генетичен материал. При цисгенезата или интрагенезата се вмъква генетичен материал, но само от родствени организми,
които могат да се кръстосват и в природата –
например гени от диви картофи в култивирани.
По отношение на етикетирането на новите растения, в проекта на регламент ще има две категоризации – първа и втора група. В първата са тези, които са еквиваленти на спонтанно възникващите в природата или на тези, получени чрез класическа селекция.
За създаването на растения от първа група са приложими само насочената мутагенеза и цисгенеза.
“Ще дам пример с пшеницата. Семената от новите геномни техники ще бъдат задължително етикетирани, но зърното, което сте събрали от тях и отива към мелницата и по-нататък, не е нужно да се етикетира. Тук етикетирането е на етап семена, защото се приемат за аналози на конвенционалните продукти”, обясни Ризов.
ЕК обаче задължително
ще създаде общодостъпна база данни, където ще има пълна информация
за всички разрешени продукти на новите геномни техники. Освен това, когато става въпрос за семена, те ще се вписват в сортова листа, която е и на национално ниво, и на европейско.
В тези листи, когато един сорт е получен чрез нови геномни техники, ще има задължителна информация.
За втората категория ще се прилага 100% законодателството на ГМО за етикетиране, тоест от семето до хляба всичко подлежи на етикетиране по съответните правила и условия.
“Допълнение за тази категория е, че се създава доброволен етикет, в който по желание на притежателя на разрешението може да отбележи какви предимства или характеристики притежава създаденият от него сорт”, поясни Ризов.
Той обърна внимание и на едно изключение, което предвижда ЕК. Ако продукт на новите геномни техники е свързан с устойчивост на препарати за растителна защита, то не може да бъде категоризиран към първата група и той задължително ще бъде причислен към втората, защото ЕС не насърчава ползването на пестициди.
Учени в Пловдив изследват сортове домати и чушки доколко са полезни и устойчиви при екстремни климатични промени
Екип от български и чуждестранни учени се събира в Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив, където ще изследват устойчивостта на зеленчукови култури при засушаване и засоляване на почвата, както и техните хранителни качества.
Обект на експеримента ще бъдат два от най-популярните зеленчука за нашите географски ширини - пипер и домати Проектът NatGenCrop е одобрен за финансиране по програма ERA Chairs на ЕК, и е един от първите за България.
“Разполагаме с големи, неизследвани досега, колекции от около 400-500 различни генетични линии на пипер и домат, които са разработени от наши партньори и тук, и в Германия. Те са изключително интересни, защото сред тях има с много ценни качества. Например домати с форма на круша или като череши, пипер с форма на домат, но с различен цвят”, обясни пред “24 часа” д-р Веселин Петров, ръководител на отдел в центъра.
Програмата има и социално-икономически аспект, защото е насочена към привличане на високопрофилни учени в страни, които имат по-ниско ниво на научно-развойна дейност. Идеята е те да подпомогнат научните институции в такива страни.
Д-р Веселин Петров коментира, че центърът вече е привлякъл д-р Салех Алсеекх, европейски специалист по метаболомика - наука, която изследва всички химични съединения в дадена биологична проба. Други учени, които ще работят по проекта, имат експертиза в различни области на биологията, като системна биология, молекулярна биология, биоинформатика, агрономия, и др. Така те заедно с д-р Алсеекх ще правят високопроизводителен, системен анализ на химичния и на елементния състав на избраните зеленчуци. През оставащото време до края на проекта екипът ще се съсредоточи да изследва например в кои от линиите се съдържат повече цинк, желязо, селен, все елементи, които са полезни за хората.
“Надяваме се да открием интересни гени, които да дефинират полезни признаци и ако вкусовите им качества са добри, ще бъде добре за потребителите, защото на пазара няма подобно нещо", обяснява д-р Петров.
Ще се правят и експерименти, за да открият дали някои от тези стопански култури имат качества, които да помогнат за отглеждането им в условията на климатични промени. Ще се изследват за по-висока устойчивост към екстремни температури и към засушаване или към и двете, а в един по-напреднал етап ще се проверява и устойчивостта им към различни болести, става ясно от думите на Петров.
Не бил изключен и вариантът, ако част от линиите съдържат достатъчно голям комплект от ценни качества, да се развият в нови сортове и да се пуснат на пазара след време.
По отношение на новите геномни техники Петров е на мнение, че не крият пряка опасност за здравето на човека, тъй като вече са проведени множество изследвания от научни групи от целия свят във връзка с потенциалните негативни ефекти и досега такива не са открити.
“Всъщност те дори могат да бъдат много полезни, защото е възможно използването им рязко да ускори получаването на нови сортове плодове и зеленчуци, които да са по-полезни за здравето”, каза той и обърна внимание, че като всяка една нова технология продуктите от нея трябва да са подложени на строг контрол, както и се очаква да бъде.
На този етап обаче в целите на техния проект не е заложено да се произвеждат такъв тип нови храни, затова и няма да използват новите геномни техники.
Кръстосват култивирани с диви картофи, за да не хващат гъбички
Картофите имат един голям враг - маната, която е вид гъбична инфекция. Тя бързо може да унищожи цялата реколта, поради което засятото трябва да се пръска на всеки 7-8 дни.
Но гъбичната инфекция развива бързо резистентност към често прилаганите фунгициди и трябва да се използват различни препарати. Това, от една страна, оскъпява продукцията, а от друга, надали може да се нарече “био”.
И тук на помощ идват новите геномни техники, чрез които се прави кръстоска на диворастящи и стопанско значими сортове картофи, за да се получи желаната устойчивост към патогени, обясява Ивелин Ризов. Според него вече имало успехи в създаването на нови сортове. Сходно било положението и с ябълките.
За класическото селектиране на зеленчук ще са необходими 10-12 години, чрез новите технологии такъв сорт може да се създаде за не повече от три до пет години, добавя Ризов. В първия случай разходите щели да бъдат около 2 млн. евро, а с използването на геномните техники, това ще струва 250-500 хил. евро.
Ризов разказва и за друга възможност - в предкомерсиална фаза се разработва пшеница без глутен.
“Глутеновата нетолерантност е доста често срещано заболяване в човечеството. Създаването на безглутенов хляб е сериозно предизвикателство в технологичен план. Чрез генни техники е напълно възможно да се създаде сорт, който да не синтезира глутен, за да не се налага технологичното му извличане по-късно”, обясни Ризов.
Новите геномни техники спасяват и бананите
Глобална заплаха е надвиснала над бананите - гъбично заболяване, открито в Азия, се е прехвърлило в Латинска Америка, където са основните плантации в света за това растение.
Световното потребление на банани всъщност е само от един сорт. Той е с достатъчно дебела кора, защото се транспортира надалеч, с познатите вкусови качества, без семки и т.н.
Проблемът в случая е, че съзнателната селекционна дейност по класически начин, който се е прилагал през последните 150-200 години, е осигурил по-горните характеристики, но е намалил устойчивостта му на различни инфекции и вредители.
При дивите предшественици на банана обаче не е така. Те са станали устойчиви в условията на естествен подбор.
И тук идва възможността, която предлагат новите геномни техники - да се използват тези гени от дивите родственици, които отговарят за устойчивостта на това заболяване, и да се прехвърлят в единствения сорт банани, с търговско значение.
“За да се преодолее заразата, могат да се използват фунгициди, които са специфична форма на пестициди. Но употребата на препаратите за растителна защита има непоправими последици върху околната среда и затова вече говорим не за интензивно, а за устойчиво производство. Именно тук е ролята на геномните техники”, казва Ризов.
