- Дали убиецът е бил подпомогнат от тайните служби? Мистерията витае вече 113 г.
- Макар и съвсем млад, князът запазва хладнокръвие. Вечерта телеграфира на баща си: "Отървахме се като по чудо"
Едва 17-годишен, цар Борис III, от чието рождение на 30 януари се навършиха 130 години, става неволен свидетел на убийството на руския премиер Пьотр Столипин в Киев. Младият княз проявява забележително за всички присъстващи хладнокръвие, пишат съвременниците в спомените си.
Действието се развива на 1 септември 1911 г. Престолонаследникът на българския трон е
изпратен от баща си цар Фердинанд в Русия
за откриването на паметник на император Александър II във връзка с 50-годишнината от премахването на крепостното право в Русия. Участва и във военни маневри и преглед на руската войска. Император Николай II, който е кръстник на бъдещия български монарх, го кани на театър в Киев. Постановката е "Приказка за цар Салтан". В ложата са още семейството на руския владетел и други чужди гости.
Началникът на отдела за сигурност на града обаче е получил информация, че терорист се кани да нападне императора или друг висш държавник.
Източникът е самият атентатор - Дмитрий Богров, който е таен агент. Той се приближава към Столипин по време на втория антракт, докато той разговаря с министъра на императорския двор барон Фредерикс и поземления магнат граф Потоцки. Стреля два пъти с браунинг. Първият куршум уцелва ръката, а вторият - черния му дроб. Столипин оцелява, защото на гърдите му е кръстът на свети Владимир и така куршумът променя посоката си и не стига до сърцето му. Но пробива гръдния кош, плеврата и коремната преграда.
Политикът, когото анархистите се опитват да убият 10 пъти преди това, веднага е откаран в болница и всички светила в медицината са ангажирани с лекуването му. Шеф на екипа е професорът по хирургия в Киевския университет Николай Волкович. Той прави външен преглед на огнестрелната рана и я превързва,
без да провери наличието на кръв в корема.
Инжектират на пострадалия физиологичен разтвор и инжекции с камфор.
На следващия ден Столипин се чувства сравнително добре, пулсът и температурата му са нормални, има апетит. Лекарите смятат това за успех, но не задълго. Пациентът се влошава, втриса го и викат проф. Херман Зайдлер от Санкт Петербург. Чак тогава той изважда куршума от тялото, но състоянието на премиера се влошава. 5 дни след атентата той умира. Дълго преди това е написал завещание, което гласи: “Искам да бъда погребан там, където ме убият”.
Столът, на който е седял в градския театър - номер 17, тапициран в червено кадифе, в момента е изложен в Музея на историята на Министерството на вътрешните работи в Киев.
Кой е атентаторът?
Интересното е, че нито една организация не припознава Дмитрий Богров като свой привърженик. Той влиза в революционните среди още като студент и многократно е арестуван. Бързо обаче са го пускали, защото баща му има сериозни връзки във висшето общество. Богров е бил и информатор на полицията по данни на началника на отдела по сигурност Кулябко.
След убийството е заловен и затворен в единична килия. В показанията си по време на разпитите казва, че революционната организация го е хванала, че доносничи за полицията, и е поискала да се реабилитира, като убие някого. Той сам се спрял на Столипин. Богров е осъден на смърт и само 8 дни след атентата е екзекутиран.
Около това покушение витаят много неясноти. Има дори версия, че тайната полиция, опитвайки се да помогне на Григорий Разпутин в конфликта му със Столипин, си затваря очите за подготвяното престъпление. Това пише министърът в две правителства по време на Февруарската революция Александър Керенски в мемоарите си. Друга версия предполага, че отделът за сигурност сам е участвал в подготовката на атентата. Като доказателство прилагат билета за театър на убиеца, издаден от началника на отдела за сигурност в Киев Кулябко със съгласие на трима други шефове, а на Богров не е изпратено наблюдение.
Има и версия, че Кулябко е бил подведен от убиеца,
че друг ще извърши атентат срещу Столипин. Но полицай №1 не е проверил информацията на Богров. А охраната на премиера е била зле организирана. Неочаквано разследването е отменено от името на император Николай II през 1913 г.
Още във вечерта на покушението присъстващият на място княз Борис Търновски изпраща шифрована телеграма до баща си Фердинанд на френски, като разказва за случилото се и завършва с “Отървахме се по чудо!”. За това разказва неговият биограф Стефан Груев в книгата си “Корона от тръни”. Бъдещият цар сложил за първи път великия кръст на ордена “Свети Андрей”, с който кръстникът му го е наградил. Разговарял в ложата със семейството на императора, което също е взело участие във военните маневри предния ден, и после са се веселили на пищно градинско празненство.
“И внезапно млад мъж в официален черен жакет се втурна към Столипин, който седеше на първия ред на партера,
извади браунинга и стреля два пъти, почти в упор
- пише Груев. - Борис си спомняше ехото на двата изстрела в препълнения театър, писъците, врявата, кръвта, обагрила белия колосан нагръдник на министър-председателя. За първи път той виждаше кръв да тече обилно от умиращ човек. Как трябваше да постъпи при подобни обстоятелства един княз на официално посещение? В императорската ложа той видя ръце да треперят и сълзи да текат по посивели като пепел лица. Но през времето, когато долу в партера арестуваха убиеца и изнасяха жертвата, царят, великите князе и княгини бяха застанали мирно, по военному, вкаменени и тържествени.”
Всъщност през тази 1911 г., когато младият княз Борис става свидетел на убийството на Столипин, баща му Фердинанд го изпраща в различни европейски държави, за да свиква с царските задължения. Първо прекарва един месец инкогнито с брат си Кирил в Турция. Но прикритието е само за народа, иначе бъдещият цар е приет от султана и първородния му син. Возили са се на лодки по Босфора, разхождали са се на открито, тъй като Борис е известен природолюбител и търсач на пеперуди и растения. В писмата си до баща си се подписва като Рилски, псевдоним, който синът му Симеон години по-късно също използва.
След престоя в Ориента младият княз се отправя в консервативна Англия, където присъства на тържествата за коронацията на крал Джордж V. За да стигне до Лондон, той минава през Ламанша на борда на яхта заедно с други короновани персони. Братовчедите му предоставят на разположение цяла вила в центъра на британската столица, а кралят го награждава със звезда и лента на Викторианския кръст. На връщане от Лондон - пише Груев - Борис под наблюдението на своя възпитател Шауфелбергер се отбива в Париж, където се вози на метрото анонимно и се разхожда из парижките булеварди. Приет е от президента Арман Фалиер, който му връчва ордена на Почетния легион. Същата тази година - 1911-а, Фердинанд изпраща престолонаследника и на погребение в Торино, и на дълго пътешествие из Средиземноморието - Корсика и Корфу, Северна Африка и Испания, Канарските и Балеарските острови. Подготвяйки се за своето пълнолетие следващата година и за миропомазването си, което се случва през 1918 г. след абдикацията на баща му, в следващите години Борис
вместо в бляскави тържества взема участие в бойни действия
като част от Българската армия. И встъпва в длъжност в особено мрачен за България момент - след пораженията в 3 последователни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. А Петър Дънов, който пише статия за него в сп. “Просвета” през 1943 г., цитира италианския публицист Алдо Карон: “Може би в историята на народите няма възшествие на престол, по-трагично от това на Борис III. България не беше вече предишната. Тя цялата бе преобърната на нощен бивак от полузагаснали огньове. Зов на опустошение и бунт се носеше надлъж и нашир из страната. При такива обстоятелства Борис III си постави короната на Симеона и на Асеновците.”
Така още преди да се възцари, той е станал свидетел на убийство, видял е смъртта и на фронта. И в крайна сметка самият монарх умира преждевременно при странни обстоятелства на 28 август 1943 г. в разгара на една друга унищожителна война, която ще сложи край на царска България.
