- Спешни мерки и "калибриране" на обезценката ни дават теоретични шансове за членство в eврозоната от 1 януари 2025 г.
- Правителството на СДС "укроти" цените, вкарвайки по спешност апартамент и пиано в потребителската кошница
- Тезата, че тя не е важен критерий е като "кисело е гроздето", казва финансистът Любомир Дацов
Инфлацията винаги е била отвратителна "прахосмукачка", която със страшна сила ни изсмуква и малкото пари от джобовете, но този път около нея се завърта такава черна дупка, че икономическата Горгона едва ли ще устои.
Битката с нея винаги е като тази на Давид с Голиат, но сега правителството и НСИ държат модерна
прашка, заредена с многофункционално камъче,
и ако стратегията сработи, имаме шанс да приемем еврото през 2025 г. Да, сега звучи абсурдно, но са в ход няколко сюжета, които могат да доведат до неочаквано добър резултат.
Известно е, че единственият критерий, на който България не отговаря, за да влезем в еврозоната от 1 януари 2025 г., е инфлацията. Но тук има една особеност - най-важни ще са данните за нея от януари, февруари и март.
Премиерът Николай Денков опита да смъкне градуса на напрежението, обявявайки, че
датата 1 януари догодина не е "сакрална",
но все пак много по-добре би било българската финансова система да е част от еврозоната и да стиковаме политиките си с Европейската централна банка. Факт е, че ако бяхме приели еврото, днес лихвите по кредитите вероятно щяха да са по-високи и това би охладило кредитирането, което допълнително "помпа" потреблението и инфлацията. И тъй като историята не признава въпроса ако, кабинетът се фокусира върху това какво може да се направи в тази ситуация.
Известно е, че ЕК прогнозира за тази година обезценка от 2,2% за еврозоната и 2,9% у нас. Но за да имаме теоретични шансове да го постигнем, са необходими три спешни хода. Първият е реформи, за да се ограничи "изливането" на пари в икономиката през нарастване на доходи и пенсии. Вторият е вдигане на лихвите, за което управителят на БНБ Димитър Радев предупреди. Ипотечното кредитиране главоломно расте и действа като бустер на цените. Третият е да се провери дали всичко в потребителската кошница е коректно? Дали теглата на отделните стоки отговарят на актуалните тенденции и навици за пазаруване? Защото ако там върви изкривяване по линия на определени стоки, които бързо препускат нагоре, каквото и да се прави, пътят на инфлацията ще е предизвестен и тя неумолимо ще расте.
По този повод "24 часа - 168 истории" попита НСИ дали обмислят вариант за промяна и отговорът бе, че тя се подготвя:
"Потребителската кошница се актуализира всяка година на база на потреблението на домакинствата през изминалата година. Да, тази година кошницата също е актуализирана. Отпаднали са 4 стоки с намаляло потребление и са добавени 3 нови, които се ползват повече от домакинствата. Стоките в потребителската кошница през 2024 г. са 852. Актуализирани са и разновидности на различни стоки и услуги." От Статистическия институт уточниха, че за
изчисляването на инфлацията
се наблюдават над 6400 търговски обекта в цялата страна.
Всеки месец анкетьорите на НСИ следят 40 хил. отделни цени в търговските обекти, като те са в четири основни групи. При хранителните продукти във фокуса на вниманието са 14 968 стоки, от нехранителните - 19 760, в общественото хранене - 2880, и при услугите - 3467.
Разбира се, "калибрирането" на кошницата не се прави произволно, тъй като всяка година при актуализирането на потребителската кошница НСИ информира Евростат и предоставя подробностите за "ъпгрейдите".
Още повече, през есента предстои рутинна проверка на европейския статистически институт по отношение на инфлацията у нас.
Първите данни за инфлацията с новата кошница ще бъдат публикувани на 15 февруари. В случая има още една особеност. За приемането на еврото ключовият показател е хармонизираният индекс на потребителските цени (ИПЦ), който се следи във всички страни от ЕС.
"Той, както и ИПЦ, измерва общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите - обясниха от НСИ. - Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла."
Хармонизираният се изчислява с тегла, представляващи относителните
дялове по групи стоки
на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства. Включително институционалните и чуждестранните на икономическата територия на страната.
Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки."
Естествено, промяната в кошницата не е гаранция, че инфлацията стремглаво ще се спусне надолу, но все пак дава теоретични шансове да се преборим с това икономическо зло и макар и на куц крак да станем член на еврозоната от 1 януари 2025 г.
На въпрос имат ли бегла представа как подобряването на кошницата ще се отрази на инфлацията, от НСИ казаха, че не са разработвали подобни сценарии.
"Ние нямаме ангажимент за това, правим единствено демографски прогнози", уточниха оттам.
Много важно е тук да се направи едно уточнение. Сегашното "центроване" е далеч от онова, което предизвика толкова много майтапи при управлението на Иван Костов, когато инфлацията бе "стабилизирана", като в кошницата се появиха цените на апартамент и пиано. И тъй като тогава стойностите им не мърдаха,
обезценяването бе "овладяно"
Зевзеците сега сигурно пак ще се шегуват, но "калибрирането" от 2024 г. е много далеч от онова преди повече от 20 години. Най-малкото защото България работи по методика на Евростат, а тя е еднаква за всички. В случая промени се правят само със стоки и тегла.
Дали това ще помогне, е рано да се каже, тъй като резултатът ще е видим след 15 април.
Самите институции дават разнопосочни прогнози, защото инфлацията през декември падна доста по-бързо от очакваното и бе 5% вместо очакваните 6%. Забеляза се понижение както при хранителните продукти,
така и при някои енергийни цени
В същото време потребителското търсене все още е силно, което заедно с нарастващите цени за услугите провокира неприятен тренд. Може би затова БНБ и Министерството на финансите засега се разминават в прогнозите си за инфлацията - банката смята, че тя ще падне до 3,1%, а според ведомството може да е около 4,8%.
В същото време за еврото ни е необходима по-ниска цифра - около или под 2,4%, каквато през ноември бе обезценката в еврозоната.
Това означава, че ще ни става все
по-трудно да догонваме
страните, приели еврото, защото там инфлацията намалява доста по-бързо от очакванията - през октомври бе 2,9%.
Факт е, че страни като Белгия и Австрия са с инфлация над 4,2 и 4,1, а при Словакия тя е 5,2%, но както е известно, изискванията към кандидатите в клуба като България са по-строги.
От тази гледна точка много любопитна е една научна разработка в Германия, където се твърди, че този критерий не е много удачно да се прилага към страни като България. Най-малкото защото тук цените и доходите все още догонват европейските и изискването за по-ниска инфлация от тази в еврозоната ще означава едно - "спъване" на икономиката, което ще е контрапродуктивно. Разбира се, по този въпрос върви голяма дискусия, и то отдавна, без никакви изгледи да се реши в наша полза. Затова най-доброто, което можем да направим, е да си "напишем домашното", и то като отличници.
ИНТЕРВЮ
Любомир Дацов, финансист:
Тезата, че инфлацията е маловажен критерий е като "кисело е гроздето"
- Г-н Дацов, в немска научна статия се развива тезата, че от страни като България не трябва да се изисква по-ниска инфлация от трите най-развити страни в еврозоната, или от трите с най-ниска, защото те нямат принос за това. Че този резултат е благодарение на ЕЦБ. Както и че икономики, които догонват доходи и цени, не могат да бъдат "спъвани" с искане рязко да понижат инфлацията.
- По принцип е така, поне в частта за догонването, това предполага различна динамика. Но това е въпрос и на различни стратегии. Това е нещо подобно на фиксирания курс в България, при равни други условия ние отдавна трябваше да сме загубили износа си, но той продължава да расте, защото икономиката добавя производителност в годините.
Тезата, че инфлацията е маловажен критерий, е малко като "кисело е гроздето". Всъщност трябва да се говори за ценова стабилност, което по смисъл е доста по различно от думата инфлация. Ценовата стабилност означава много повече неща - че икономиката се развива стабилно, няма значими дисбаланси, имаме капацитет да абсорбираме шокове и да се справяме с непредвидени ситуации.
Да, съгласен съм, че по един или друг начин държави като България растат по-бързо заради ценовата динамика - има много изследвания по този въпрос, но всичко опира до това дали имаме производителност, или ефективност на икономиката.
България в момента провежда политика като повечето европейски страни - монетарно те се опитват да овладеят инфлацията, докато правителствата се правят, че такъв проблем не съществува.
- Все пак за нас не може ли да се направи лек компромис като този за Хърватия?
- Некоректно е да се казва, че Хърватия е била третирана преференциално или нечестно, политическо е недопустимо. Там бе използвано едно отклонение с отрицателната инфлация в резултат на пандемията, т.е. на еднократни фактори. В случая бе ясно защо се прави и второ - това отклонение бе минимално. При нас, както и при повечето страни засега не се случва нищо извънредно, тоест няма повод да бъдем третирани преференциално. Макар че и Хърватия не бе. Освен това
отклонението при нас е приблизително тройно по-голямо
Всъщност ние не направихме някакви смели ходове, за да направим инфлацията по ниска, заявяването на подкрепа невинаги означава, че е реален приоритет.
- Можем ли да искаме някаква преференция заради войната, все пак ние сме близо до фронта и търпим всички последици от това?
- Има поне няколко анализа за разликата в цените, публикувани на сайта на ЕЦБ, където страните не се делят на това дали са членки на еврозоната, или не. Там се разглежда въпросът защо едните са с по-висока инфлация от другите. И някой тук трябва да ги прочете, да ги осмисли и да се предприемат промени - не може да има политика на помпане на дефицити, на доходи, като всичко това рефлектира в повишено потребление, в банките, и ние да се правим, че нищо не се случва.
- За първи път видях предложение на банка да финансира 85% от ипотеката.
- Напълно нормално с оглед на ситуацията. Има достатъчно евтин ресурс, който "усяда" в банките. Имаме стимулиране на потреблението като държавна политика, а същевременно няма много търсене на кредит от бизнеса за инвестиции. Единственият вариант е потребителското кредитиране.
- Имате ли прогноза - ще приемем ли еврото през 2025 г.?
- Всъщност не ние приемаме еврото, а нас ни приемат. Надявам се да изпълним критериите и да се възползваме от благоприятната политическа ситуация в ЕС. Засега нещата не са в наша полза, но всичко е възможно.
