Спират безвъзмездното финансиране, ще се иска самоучастие или ще се дават евтини кредити за обновяване
Държавата си поставя за цел до 2050 г. да са санирани 60% от жилищните сгради, като нужните инвестиции за това са 11 млрд. лева. При изпълнение на целта, ще бъдат спестени 7329 гигаватчаса енергия годишно. Това заяви зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова днес на конференция за устойчивия енергиен преход.
За да се набавят част от парите, се създава Национален фонд за декарбонизация, който да финансира мерки за енергийна ефективност след 2025 г. Дотогава средства за саниране има по плана за възстановяване. За санирането на 60% от жилищата ще трябват още близо 8 млрд. лева. Еднофамилните сгради са 90% от общия брой имоти, в тях живеят 50% от населението и това създава проблем за реализирането на големи проекти за саниране, посочи Ивайло Алексиев - изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. В момента
91% от сградите имали нисък клас
на енергийна ефективност
- E, F или G. За да станат всички те сгради с близко до нулата потребление на енергия, до 2030 г. щели да са необходими над 6 млрд. евро инвестиции годишно.
Друг проблем пред финансирането на санирането бил големият дял празни жилища. У нас общата бройка е 4,2 млн., но в 1,5 млн. не живее никой, каза Ангелина Бонева - зам.-министър на регионалното развитие. Според нея досега били санирани частично 1,2 млн. апартамента. Бонева допълни, че над 10 години се предлагат програми за обновяване чрез безвъзмездно финансиране. Това създало нагласа у хората, че това е единствения начин. но след 2026 г. санирането ще става чрез финансови инструменти, тоест ще се изисква самоучастие, или ще се отпускат евтини кредити. Част от тези инструменти е и националният фонд. Той ще стартира с около 300 млн. лв., но ще трябва да привлече и партньори, които да предлагат финансови продукти, за да се набавят необходимите милиарди левове.
Министърът на околната среда Юлиян Попов пък пресметна, че
за обновяване на целия сграден фонд в България са необходими 60 млрд. евро
Ако всяка година се отделяли по 1 млрд. евро публичен ресурс, санирането щяло да отнеме 60 години. Необходимо е да се замислим как да съберем тази пари за 15 години, така че цикълът на обновяване на сградния фонд да бъде по-бърз от разпада му, заяви Попов. Според него държавните ресурси трябва да се използват единствено за иновации или като лостове, които могат да мобилизират частните финанси на хората и бизнеса. В противен случай не само ще трябва да сбогуваме с въглеродната неутралност, а ще има високи разходи за енергия, което ще даде огромен негативен социален ефект, посочи министърът.
До момента политиката по енергийна ефективност се характеризираше с кампанийност, коментира зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски. Според него създаването на национален фонд било правилна стъпка, но оставало да се изясни по какъв начин ще се намират средства за него и как ще се харчат.
