Обезщетението е по силата на решение на Страсбург. Ако бившият цар загуби горите на три инстанции, може и да връща парите
Решение за изплащане на обезщетение на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок трябва да вземе правителството в сряда.
Това става ясно от предварителния дневен ред на заседанието на МС.
Става дума за обезщетението на стойност 1,6 млн. евро, или 3,2 млн. лв., което бе присъдено на бившия цар и сестра му от Европейския съд по правата на човека в Страсбург през 2023 г.
Двамата
осъдиха България, защото от 2009 г. насам не могат да ползват горите си,
които според тях са принадлежали на цар Фердинанд, а след това и на баща им Борис III.
През 2009-а държавата реши, че имотите с площ 1654 хектара са били реституирани на Симеон и Мария-Луиза незаконно. Въпреки че съдът в Страсбург се произнесе миналата година, досега държавата не бе изплатила обезщетението им. Срокът бе ноември 2023 г.
Преди седмица обаче казусът се заплете още повече, след като Софийският окръжен съд призна държавата за собственик на 16 000 дка земи и гори в Рила. Но отхвърли претенциите Сакскобургготски и Хробок да платят по 125 хил. лв. - равностойността на получените добиви от имотите.
На 8 септември 2011 г. Софийският окръжен съд наложи
забрана върху сечта
и транспортирането на дървесината. Това определение не е обжалвано от Сакскобургготски и е в сила и до момента, което на практика обезсмисля мораториума.
След произнасянето на окръжния съд се появи и казусът дали Сакскобургготски трябва да върне на държавата обезщетението, присъдено му от съда по правата на човека. В решението на ЕСПЧ има текст, който казва, че то трябва да бъде върнато, ако българските съдилища потвърдят, че имотите са държавни.
Според Министерството на земеделието и горите, което заведе делото като представител на държавата, обезщетението трябва да бъде върнато, ако решението стане окончателно. Адвокатът на Сакскобургготски пред съда в Страсбург Михаил Екимджиев обаче твърди, че обезщетението остава за Симеон и сестра му.
Валя Гигова, която представлява Сакскобургготски пред българските съдилища, обяви, че ще обжалва пред апалетивния съд решението на окръжния. Като се има предвид, че
на първа инстанция делото за горите продължи около 13 години, не е ясно колко ще се проточи на втора и на трета
Досега основното забавяне беше, защото се правеха много сложни технически експертизи, които трябваше да очертаят границите на горите.
Първоначално страна в делото за горите бяха и братовчедите на Сакскобургготски и Мария - Луиза Хробок - херцозите Александер фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Фердинанд фон Вюртемберг и Софи Едокси Мария Луиз. Те са правнуци и внуци на Фердинанд, но през 2019 г. се оттеглиха, още повече че никой от тях не беше идвал в България.
Делото за горите е последното от съдебната сага за т.нар. царски имоти, която се точи вече повече от 14 години.
Казусът се разреши така, че и държавата, и бившият цар да са доволни
За него останаха “Царска Бистрица” и дворецът “Врана”, а за държавата - бившето стопанство на УБО край “Врана”, ловните хижи “Ситняково” и “Саръгьол” и дворецът “Кричим”. Той е единcтвeният двopeц, кoйтo oблacтeн yпpaвитeл oткaзa дa въpнe, но пък казусът стана причина да започнат делата по останалите имоти.
През годините с тях се занимаваха четири български съдилища
- Софийският окръжен, Софийският градски, Софийският апелативен и Върховният касационен, но и Конституционният съд. Именно след неговото решение от 2020 г., че закони с еднократно действие - какъвто е Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г., трябва да се смятат за невалидни от приемането на новата конституция през 1991 г.
Преди произнасянето на КС висящи бяха само делата за “Царска Бистрица” и “Врана”, които бяха спрени, защото се чакаше решението.
Ключов момент във всички царски дела е бил какво представлява Интендантството на цивилната листа на Негово Величество царя. Именно от името на тази институция са купувани имотите, с изключение на “Царска Бистрица”, където бяха представени документи, че парите били дарени от майката на Фердинанд - Клементина. Според едното мнение интендантството било държавна служба и представлява държавата, а според другото чрез него царят участвал в гражданския оборот, следователно представлява монарха.
