Вярвам, че родното място определя човека, твърди ректорът на НБУ
В регионалните приложения "Рестарт" на в. "24 часа" представяме хора, които са родени в съответния град, но в момента не живеят в него.
Те разказват с много вълнение за приятелите, за улиците от детството, за лудориите и случките, които остават в спомените им завинаги.
Тук може да прочетете как ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов определя родния Разград.
Разград е градът на моето детство и юношество - там, където за първи път разбрах стойността да си гражданин. Въпреки че е едно малко градче, което едва ли не току-що се е събудило от своя патриархален и селски сън, градът е мястото, където са едни от началата на музикалното изкуство в България със симфоничния оркестър.
От Разград е първата българска поетеса Станка Николица Спасо-Еленина.
Така започва разказа си за родния Разград ректорът на Нов български университет проф. Пламен Дойнов, поет, драматург и литературен историк.
Дължи тази памет не просто на самия град, а на баща си, който починал пред година. Благодарение на неговите разкази, на неговите примери в литературата и на огромната библиотека, с която е израснал, има това разбиране за града.
"Едва ли ще открия някаква голяма тайна, ако кажа, че един град не струва нищо без хората си. Те правят града. Моето семейство, баща ми, майка ми, както, разбира се и други хора, с които съм се срещнал, са причината все да искам да се завръщам в Разград – и когато бях студент в София.
Тогава мислех, че това е един град за завръщане. Често казвах, че работя в София, но живея в Разград, защото човек се откъсва трудно от корените си и винаги съществува такова сантиментално чувство", връща се назад проф. Дойнов.
И днес Разград е градът му за завръщане. Брат му е там. Посещава гробовете на баба си и дядо си, на майка си и баща си.
"Това е, макар и повод за скръбно завръщане, но е важно", убеден е професорът. Тръгнал си е от родния град, както много хора, но вярва, че родното място завинаги определя човека, особено ако е бил свързан с него дълбоко.
Спомня си за чупене на стъкла с футболна топка, за замеряне със снежни и дори ледени топки в боеве между децата в училищните дворове, за преджапване на малката рекичка Бели Лом с високи ботуши.
И досега следи публичния живот на града чрез неговите медии. Вълнува се от проблемите на Разград. Знае добре за "обезмладяването", за миризмата в града.
"Вярвам, че хората няма да оставят да се замитат проблемите под масата, защото истината е, че ако настоятелно не се търсят решения на проблемите именно от гражданите, никой няма да свърши това, което трябва да направят те", казва проф. Дойнов.
