Втори съд отхвърли иска на семейство Евгения и Николай Баневи срещу прокуратурата за обезщетение за нанесени неимуществени вреди по 5 млн. лв. за всеки и по 880 555 лв., представляваща обезщетение за забава.
Двамата искат прокуратурата да бъде осъдена да им плати за твърдени, според тях, редица нарушения при задържането им във Франция през 2018 г. и продължителното им оставане в ареста след екстрадицията в България.
На първа инстанция Софийският градски съд отхвърли иска им, а решението бе потвърдено и от Софийския апелативен съд, като то също не е окончателно и може да се обжалва пред ВКС.
Срещу Баневи започна разследване на закритата вече Специализирана прокуратура през 2018 г., за участие в организирана престъпна група за приватизацията на завод и източване на дружеството. В хода на разследването бяха обвинени и за длъжностно присвояване на общо над 84 млн. лв. от няколко фирми, както и за укрити данъци.
Обвиненията им бяха повдигнати задочно на 23 октомври 2018 г. на служебен защитник и тогава Специализираната прокуратура постановила задържане на двамата за срок от 72 часа, за да се осигури явяването им пред съда с оглед внасяне на искане за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража".
Тъй като не били намерени, са обявени за общодържавно издирване. Установено било, че Николай Банев е напуснал страната на 15 септември, а съпругата му - шест дни по-късно. Издадена била и европейска заповед за арест за екстрадирането им в България. В този момент двамата се намирали във Франция заедно с трите си деца, където децата им започнали училище и те търсели квартира, за да се установят. Полицай обаче успял да се свърже по телефона с Банев, който заявил, че имат полет за София на 26 октомври и след завръщането си ще окажат съдействие на разследващите. Семейството трябвало да се върне у нас, защото имало подготвено тържество за рождения ден на Евгения Банева.
Въз основа на издадените ЕЗА, на 26 октомври двамата са арестувани от френските власти на летището в гр.Ница непосредствено преди полета за гр.София и задържани под стража във връзка с производството по екстрадиция пред Апелативен съд на Екс-ен-Прованс. На 6 декември 2018 г. Баневи са транспортирани до летището в София и веднага задържани, като спрямо двамата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража".
Евгения Банева остана в ареста около година, след което беше освободена срещу „подписка", заради здравословен проблем. Николай Банев пък по-късно бе пуснат под домашен арест, а после беше освободен срещу парична гаранция.
В исковата си молба срещу прокуратурата те твърдят, че още първото им задържане във Франция е било незаконно, защото е нямало нужда от издаване на европейска заповед за арест, тъй като разследващите се свързали с тях и те обяснили, че се прибират в България и ще съдействат на разследването. Съдът обаче е категоричен, че въпреки обещанието не е сигурно, че ще се приберат, след като са разбрали, че вече са обвинени в няколко престъпления и е можело да се откажат от връщане у нас.
Оплакват се още, че в българския арест не е имало подходящи условия за нормална комуникация с адвокатите и за спазване конфиденциалността на разговорите с тях, защото говорели през преграда по телефон в присъствието и на други арестанти. Задържани били повече от допустимото, което обаче се оказа, че не е вярно.
Заради всичко това Баневи казват, че са били отчаяни, стресирани, злепоставени в обществото, претърпели финансови щети, загубили доверие в правосъдието притеснени били какво се случва с децата им, след като са били арестувани на летището в Ница. Сестрата на Евгения свидетелствала в съда, че сестра й преживяла много тежко както задържането във Франция, така и това в ареста в България. Изглеждала много зле, отслабнала, била непрекъснато притеснена, че няма да може да види децата си или ще ги види, когато вече са пораснали. Плачела и се страхувала, непрекъснато се интересувала за децата. Банев пък докато бил в ареста се чувствал безпомощен, притеснен, като по принцип бил сдържан и силен характер, твърди негова родственица. При свижданията с нея в ареста се просълзил, бил измъчен и изтощен. След като бил освободен от ареста не бил същия човек, психически бил разстроен и не бил концентриран като преди, не можел да се отърси от лошите спомени. Изпитвал чувство на вина, че не може пълноценно да изпълнява родителските си задължения.
И на втората инстанция обаче съдът отхвърли исковете на двамата като недоказани.
