Потребителските заеми дори намалели, но покупките на имоти не секват - за месец са взети нови ипотечни кредити за 407 млн. лв.
Невиждана сума от 2,3 млрд. лв. са вкарали на депозит само през декември домакинствата у нас. Така общата сума на спестяванията вече е 79,9 млрд. лв. Общата сума, която бизнесът и хората държат на влог в банките, е 127,5 млрд. лв.
“В края на всяка година се изплащат бонуси, допълнителна заплата, разпределя се дивидент. Тези пари се депозират. Този ръст дава възможност за евтини кредити, защото банките имат свеж финансов ресурс, за да кредитират икономиката”, коментира финансистът Левон Хампарцумян.
През декември явно хората, вместо да харчат, са спестявали, защото потребителските заеми са намалели с 3 млн. лв. спрямо ноември до общо 16,833 млрд. лв. Но покупките на имоти не спират - в последния месец на миналата година са взети нови за 407 млн. лв., с което ипотечните заеми на домакинствата са стигнали 38,4 млрд. лв.
Според финансисти и икономисти известно притеснение буди това, че кредитирането на бизнеса изостава от това на домакинствата. Това е добре за потреблението, но увеличава инфлацията. А наскоро икономистът Георги Ангелов предупреди, че високият ръст на ипотеките преди десетилетие и половина е довел и до бум на лошите кредити.
Преди дни пък управителят на БНБ Димитър Радев в свой анализ посочи, че продължаващият ръст на кредитирането може да наложи предприемането на нови мерки за укротяването му. Централната банка била готова с изисквания, които да станат задължителни за банките при отпускането на кредити за домакинствата.
“Рискът от бурното кредитиране можел да бъде усилен от забавяне на европейските икономики и охлаждане на пазара на труда плюс относително висока инфлация. Ако има комбинацията от тези възможности, щяло да последва увеличение на лошите кредити. Това ще окаже натиск върху печалбите на банките, чиито значителни ръстове през 2023 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително от по-бавното вдигане на лихви по депозитите”, смята Радев.
