- Как възрастните да живеят с удоволствие - 7 социални министри дебатират в "Клуб "24 часа" Визионери":
- Сред идеите има и за промяна на пенсионния модел, но най-важно е връщането на доверието в системата
- Фокус трябва да е възрастните да се чувстват полезни
- Гъвкави графици за пенсионери, за да работят по-дълго
Как възрастните хора в България да живеят достойно, да участват в обществото, вместо да са стигматизирани и да “сменят черните дрехи, да живеят с удоволствие”, обсъдиха седмина социални министри в дебат на “Клуб “24 часа” Визионери”.
Сегашната министърка Иванка Шалапатова чу идеите на предшествениците си Емилия Масларова, Минчо Коралски, Лидия Шулева, Христина Христова, Хасан Адемов, Тотю Младенов. (Виж мненията им по-долу)
Пенсионната система да се отърве от нетипичните социални и здравни плащания, за да е честна към доходите на възрастните, работодателите да получат стимули да назначават гъвкаво пенсионери, грижата за възрастните да е дългосрочна, адекватна и хуманна, бяха основните теми, по които се обединиха седмината социални министри.
А за първи път Шалапатова получи обещание от предшествениците си, че са готови заедно с нея да бранят законовите предложения
пред Народното събрание и да ги обясняват на обществото. С крайната цел и младите да повярват в осигурителната система, така че тя да е адекватна и устойчива, но без да се вдигат осигуровките.
Не липсваха и идеи, които трудно биха могли да получат подкрепа, като премахване на гарантирания и определян от държавата размер на минималната пенсия и на максималния осигурителен доход, да се създаде фонд “Дългосрочна грижа”.
Сегашният модел на определяне на минималната пенсия от политици и администрация е несправедлив, обяви Христина Христова, а повечето министри се съгласиха с нея. Макар и да не може да бъде премахната, тя обаче е хубаво да е максимално близо до реалния принос на хората, а останалите средства до линията на бедност да се додават от социалното подпомагане.
В момента от 2 040 922 пенсионери минимални пенсии получават 814 644 души, след като политиците на няколко пъти вдигнаха изпреварващо гарантирания размер на най-ниските пенсии. През 2011 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната пенсия.
Държавата доплаща почти 105 млн. лв. на месец, за да могат над 795 742 души да вземат минимална пенсия,
показва последният годишник на Националния осигурителен институт.
“Ако тези, които вземат минимална пенсия, получат това, което заслужават, ще има пари за всички. Например - ако пенсията, която трябва да получи човек, е 200 лв,. оттам нататък трябва да има преглед на неговата финансова способност и едва тогава да се мисли за доплащане, но през социалната система”, обясни Лидия Шулева.
“Няма политик, който да премахне минималната пенсия и така да ореже вече дадени права на стотици хиляди”, предупреди обаче Хасан Адемов. Затова и се появи предложение минималната пенсия да се премахне за новите пенсионери.
От ДОО трябва да се извадят и социалните пенсии за старост, предложи Христина Христова. Те са социално подпомагане, този проблем е очертан вече и сравнително бързо може да се върви към неговото решаване, каза тя.
Предложи се и създаването на фонд “Дългосрочна грижа”. Това е ключово за нашата страна, защото много хора са обречени да мизерстват поради липса на доходи и система за дългосрочна устойчива грижа, каза Шулева. Новият фонд може да е част от здравното или пенсионното осигуряване, може да е допълнителен процент от цялото осигуряване, обясни още тя. Заради евентуален отпор на работодателите пък може да се прегледат и всички фондове в ДОО сега, за да се види къде има резерви.
Освен това може
да се прегледа и сградният фонд на общинските и държавните болници, за да се прецени има ли подходящи за хосписи
и долекуване.
Социалната министърка Иванка Шалапатова припомни, че по плана за възстановяване е предвидена реформа и в домовете за възрастни хора, където ще се създадат нови услуги за над 4700 души. Тя очерта и друга тема - дали пенсионерите могат да участват в пазара на труда, но не със същия интензитет. Отбеляза, че те могат да бъдат ангажирани и като доброволци, за да се чувстват полезни (цялото ѝ изказване виж долу).
И в момента между 300 и 400 хил. души продължават да работят след пенсия, припомни Хасан Адемов. Според него, за да имат стимул работодателите да наемат пенсионери, трябва да има възможност за гъвкаво работно време, защото някои от тях могат да работят по два часа на ден, а други - по 8.
Даде се пример, че в Германия фирмите използват пенсионери като ментори и консултанти и това е организирано от държавата. През последните 10-15 години си говорим за закон за доброволчеството, но такъв все още няма, отбеляза Минчо Коралски.
Трябва да има повече мерки за активен живот на възрастните, за да могат те да имат мотивация да остават по-дълго на пазара на труда, каза Тотю Младенов. Той предложи и преразглеждане на тристълбовия пенсионен модел у нас. Даде за пример Канада, където всички получават една и съща държавна пенсия, която е от данъците. Вторият стълб пък е според осигурителния принос и той се управлява от НОИ. А третият е допълнителното пенсионно осигуряване. В България при грубо 24 млрд. лв. годишен бюджет в ДОО близо половината- 46-47%, са от данъци от хората, отбеляза Младенов. Той даде пример, че с 12 млрд. лв., които се додават за пенсии от данъците, държавата може да плати по 500 лв. първа пенсия на всеки, ако се следва канадският модел.
Промяна в осигуровките пък предложи Емилия Масларова. Според нея те може да са поделени поравно между работодатели и работници, а не както са сега 60 към 40.
И обясни, че не трябва да има и максимален осигурителен доход, причината е, че така хората ще могат да получават реалните си пенсии, по-високо майчинство, болнични и обезщетения за безработица.
Тук я подкрепи Хасан Адемов, който даде пример, че хора, които се осигуряват на максималния доход, не могат в момента да получат максималната пенсия.
Преглед на инвалидните пенсии поиска Минчо Коралски. Той посочи, че България е една от малкото страни в света, където се инвалидизираш, но продължаваш да работиш на същото място. По този начин има две плащания вместо заместващ доход за загубата на трудоспособност. И тези, които се нуждаят наистина от пенсията си, вземат малко пари, а другите продължават да работят и да получават и инвалидни пенсии, каза още Коралски.
Пълното майчинство през втората година - 780 лв., да се изплаща и на тези, които решат да се върнат на работа по-рано. В момента те имат право на половината. “Идеята е, ако майката реши да се върне по-рано на работа - да ѝ се плати цялото обезщетение. По този начин тя, от една страна, да може да плати на жена да гледа детето, но започва да внася данъци и осигуровки. Това има положителен ефект за бюджета. Ако само 10% от жените в майчинство се върнат на работа при средна работна заплата, то приходите ще са с 36 млн. лв. повече”, обясни още Шулева.
Иванка Шалапатова: Пенсиите са само една част от достойните старини
Активният живот, участието като граждани и възможността възрастните да работят според силите си са в приоритетите на министърката
Темата за старините има няколко дискурса. Очевидно устойчивостта, стабилността на системата за общественото осигуряване и адекватността на пенсиите е единият дискурс. Тоест политика, която гарантира, че след пенсиониране хората могат да имат добро качество на живот, да реализират своя човешки потенциал и да имат достойни старини.
Вторият дискурс е активният живот на възрастните. Бих добавила и трети, който министрите в ЕС много активно обсъждаме. Той е свързан с това дали лицата, които имат ранно пенсиониране, но и останалите могат да участват в пазара на труда, но не със същия интензитет, а под различни форми, така че това да бъде полезно и за тях. Упражняването на труд не дава само доход, а ефект на социализация, личното усещане, че си полезен и част от този социум.
Четвъртият дискурс е активният живот на хората като граждани. В момента в министерството се изработва план за участие на възрастните хора въобще в обществения живот - като доброволци, като хора, които могат да бъдат участници в социалните, здравните услуги, в културни мероприятия и инициативи. В западноевропейските страни се говори за пренос на ценностите през поколенията, а ние като че ли губим и пропускаме това. Много хора реагираха позитивно, когато видяха практиката в домове за стари хора в Швеция да идват деца - общуването на възрастните с младото поколение е полезно и за двете страни. За нас като екип тези четири дискурса са линията.
До няколко седмици ще започне анализът на пенсионната система. Нашата концепция е да съчетаем експертния потенциал на министерството заедно с този на НОИ, привлекли сме и европейски консултант, който следи развитието на пенсионните системи и много добре е изследвал успехите и неуспехите на реформи в ЕС, близки до нашата икономическа и социална система.
На този етап нашият екип не говори за реформа. За нас тристълбовият модел дава достатъчно устойчивост и предвидимост, но е важно да излезе анализът, за да можем да кажем точно кои промени биха могли да допринесат за финансовата устойчивост на модела, но и за адекватността на размера на пенсиите.
Лидия Шулева: Да създадем фонд “Дългосрочна грижа”
В момента съм член на Съвета на жените в бизнеса в България. Едно от предложенията ни е да се създаде фонд “Дългосрочна грижа”. Това е ключово за нашата страна, защото много хора са обречени да мизерстват поради липсата на дългосрочна и устойчива грижа.
Второто ми предложение е свързано с общинските болници. Това е един огромен сграден фонд, който се чудят как да издържат с малкото пациенти и пътеки. Ясно е, че тук трябва да се направи колаборация между МТСП и МЗ и да се помисли как този неизползваем сграден фонд да се превърне в хосписи, които са крайно необходими, или болница за продължаващо лечение.
У нас има и проблем с продължителността на живота. Знаем, че ЕС върви към 90 г., а в България е много по-ниска. Това е проблем, който е пряко свързан с профилактиката. Министерството на здравеопазването е ключово в тази тема, голяма част от решенията са в него.
Тогава вече изниква въпросът за участието на възрастните хора в обществено-политическия живот. В Германия има доста организации, които предоставят възможност на хора в пенсионна възраст да бъдат безплатни за компаниите.
Минчо Коралски: Да се направи преглед на инвалидните пенсии
Сегашната ни пенсионна система не е в интерес на хората. Трупат се едни пари, от които интерес имат само тези, които са били на минимална заплата. Не това беше целта на втория стълб и трябва да се обърне внимание в тази посока.
Второто предизвикателство са инвалидните пенсии. България е единствената държава в света, където се инвалидизираш, а получаваш пенсия и продължаваш да работиш на същото място. Такова животно по света няма. Там има трудоустрояване и затова има пенсия, която трябва да ти компенсира загубената трудоспособност.
При нас има едно двойно плащане, което на практика източва пенсионната система и оставя ниски пенсиите на тези, които в действителност се нуждаят от тях.
Трябва да се направят промени и в Кодекса на труда. В момента той не може да стимулира малкия и семейния бизнес. Поради липса на правна регулация хората отиват в сивия сектор.
Хасан Адемов: По-гъвкави договори, за да има стимул за наемане на възрастните
Комплексната грижа за възрастните трябва да бъде индивидуализирана. Планът за възстановяване и устойчивост казва, че пари се дават само ако тази грижа се децентрализира. Това не означава възрастните хора да се съберат в едновремешните старчески домове, а в някакъв по-модерен тип, където грижата да е индивидуализирана.
Говорим за активен преход към достойни старини. В момента работят между 300 и 400 хил. от 2 млн. пенсионери. Една част са на трудови договори и имат задължение да плащат осигурителни вноски. Трябва да има възможност за гъвкаво договаряне, за да накарат работодателите да ги наемат.
Младите хора трябва да се мотивират да се осигуряват върху реалния си доход. Трябва ясно да им се обясни, че това означава по-високи осигурителни права, по-висок размер на пенсията, по-високо майчинство и обезщетения за безработица.
Тотю Младенов: С нови политики хората могат да работят дълго и в добро здраве
Всички недостатъци рефлектират в пенсионната система, като започнете с демографската картина, нивото на заетост и доходите, квалификацията на работниците, нивото на образование, на здравеопазване, какви са условията на труд, каква е държавната политика по профилактика и рехабилитация. Това е комплекс и когато говорим за реформа, значи всичко това, а не само размерът на осигурителните вноски.
Има натрупани дисбаланси в пенсионната система и те трябва да се преодолеят с политики, за да може да се върнат справедливостта и доверието в системата. Всички знаем, че моделът от години е тристълбов, но той се изкриви.
Активният живот на възрастните хора, а това става със специални програми - профилактика и рехабилитация на работниците и служителите, за да могат те да бъдат в добро здраве. 60% от хората, ползвали програмата за 10 дни, казват, че след това 6 месеца не боледуват и не ползват болнични. Това е ефектът за държавата, работниците и бизнеса. Трябва да направим такива политики, че да дадем възможност на хората да работят по-дълго в добро здраве и с мотивация.
Емилия Масларова: Да се махне таванът на осигуровките
Трябва да има пренос на ценностите между поколенията, защото тази връзка при нас е скъсана. Проблемите за активното стареене, ефективната политика за възрастните хора не са в центъра на общественото внимание. Младите хора въобще не се интересуват от пенсионната система.
Когато направихме реформата, акцентът се постави върху възрастта и стажа. Осигурителният принос някак изчезна. Минималната пенсия трябва да е толкова, колкото е бил осигурителният принос. Но трябва и хората, които се осигуряват на 7 - 10 хил. лв. да получават по-високи пенсии и да няма таван на осигуровките, за да има справедливост.
Ако направим осигуровките 50/50, и работодателят ще има интерес да излезе на светло, и служителят ще има по-голяма ангажираност към тях.
Не е за пренебрегване и въпросът колко от новите супермодерни технологии няма да ограничат участието на хората на пазара на труда. Това не е за пренебрегване.
Трябва да се обърне и внимание на възрастните хора с увреждания, които са около 33%. Друг е въпросът редно ли е да получаваш работна заплата и пенсия.
Христина Христова: Възрастните да изпитват удоволствие от живота
Има много проблеми в пенсионното осигуряване, но статута на възрастните хора в обществото е много важен. Според изледване на ООН на Балканите няма признание на възрастният човек да участва в обществения живот и правото му на удоволствие от него. Ние тепърва трябва да работим върху тези неща. Има належащи реформи в пенсионната система, в социалните услуги, при хората с увреждания, но ние имаме санкция към възрастните хора и трудно ще променим нагласите си.
Над 1/5 от обществото са в пенсионна възраст и вървим към 1/4. В последните 10 г. се очертаха натрупванията от проблемите, а решенията им не са лесни. При тях влияние оказва демографската ситуация, но и политико-административните намеси в пенсионната система без да се следва основния ѝ принцип - правата да са според приноса. Социалните пенсии за старост бързо могат да се извадят от ДОО и да преминат към социалното подпомагане.
Очаквайте на сайта на "24 часа" и в хартиеното издание пълните позиции на министрите за промени в системата.
