- През 2005 г. Бойко Борисов се озова в Столичната община като кмет без нито един съветник, 17 г. по-късно отстъпи съставянето на правителство на втория, спечелил изборите
- Борис Бонев прекалено често и единствен говори за предсрочен вот, създава усещането и у свои, и у чужди, че вече ще играе и на национално ниво
Васил Терзиев вероятно е атакуван със съвети от разни страни как да разбие леда в Столичния общински съвет, но очевидно нито един не е ефективен, след като трети месец след изборите председател на софийския парламент няма.
Самият нов кмет на София участва почти всеки ден в различни формати на 7-те политически сили, които изпратиха съветници на “Московска” 33.
Коалицията между “Продължаваме промяната - Демократична България” и “Спаси София” има 23-ма души от 61-членния парламент, а за всяко важно гласуване трябват 31 гласа “за”.
Според достоверни източници в седмицата до 25 януари, когато за седми път ще се пробва избор на председател, ще бъде направен опит той да е временен и консенсусен.
Васил Терзиев пробва в петък да събере без камери съветниците, за да чуе тяхното мнение за новия бюджет. От ПП видяха в идеята за неформална среща “протегната ръка”, а от ГЕРБ - “затъмнение” заради отсъствието на камери в залата.
Терзиев напусна срещата след десетата минута, видимо ядосан, напомняйки пред медиите, че толерантността и диалогът изисквали две страни. Критиката му бе към ГЕРБ, БСП и “Възраждане”.
Все още не се знае дали кметът е потърсил все пак за помощ Бойко Борисов, който през 2005 г. се озова като победител на “Московска”, но без нито един свой общински съветник. Очевидно пожарникарят бе по-гъвкав тогава от успелия днес бизнесмен, защото за кратко, лавирайки в точно толкова пъстър общински съвет, успя да си осигури мнозинство.
18 години по-късно - през 2023 г., най-дълго управлявалият министър-председател Бойко Борисов направи немислим ход, отказвайки ГЕРБ да състави правителство като първа сила в полза на втората - “Продължаваме промяната”.
Затова и част от решението на блокажа
в София е да се повтори националният модел
От “Промяната” обаче са повече от недоверчиви заради поведението на 14-те съветници от ГЕРБ, които сякаш “биели до кръв кмета Васил Терзиев по партийна заповед”.
И от прекалено честите медийни изяви на Борис Бонев от “Спаси София”, и от мълчанието на съветниците от “Демократична България” се подразбира, че поне до евровота през юни няма как националният модел с ротацията да бъде приложен и на столична територия.
Причината е, че партийните централи имат 3 много по-спешни задачи в календара си. Първо ротацията през март между Николай Денков и Мария Габриел и смяната на регулаторите. А след това идват европейските избори на 9 юни, по време на чиято кампания ПП-ДБ и ГЕРБ няма как официално да станат партньори, макар и само за столицата. Така евровотът ще очертае и съдбата на София, която може да претърпи обрати в зависимост от резултатите на него.
Иначе гласове, че най-логично би било (не)коалицията да се прехвърли и в София, се чуват вече дори и в ПП-ДБ, които първоначално бяха против каквото и да било сътрудничество с ГЕРБ. Но вече осъзнавали, че няма друг работещ и стабилен вариант за столицата.
Миналата седмица на тежка среща на политическите ръководства на ПП-ДБ с кмета Васил Терзиев са обсъждани варианти за излизане от кризата със СОС, разкриха запознати. От “Спаси София” са участвали Борис Бонев и Андрей Зографски, които отново били против мнозинство с ГЕРБ. Това е тяхна позиция още преди изборите, тъй като от години “Спаси София” като гражданска организация води битка срещу ГЕРБ в София. Борис Бонев дори на няколко пъти обяви, че ще извади партията си от коалицията с ПП-ДБ, ако се стигне до договорка с ГЕРБ. Рязането с флекс на Паметника на Съветската армия пък отряза пътя му към БСП, който сам прокара.
Така на въпросната среща на ПП-ДБ с Терзиев до решение не се стигнало.
От 13 ноември, когато новите съветници в София положиха клетва, досега ПП-ДБ-СС имаха четири предложения за преодоляване на блокажа. Първо Борис Бонев два пъти чу “не” за председател. После подкрепа не срещна и идеята доайенката Грети Стефанова да оглави СОС, докато се приеме бюджетът на София. Това е моделът, който бе използван в 48-ото НС, когато поради невъзможност да се избере шеф начело остана доайенът Вежди Рашидов.
Никой не хареса и идеята за ротационно председателство
на СОС с трима шефове, които да се редуват през 4 месеца до края на 2024 г. Планът предвиждаше дори първи начело на общинския съвет да е Вили Лилков от “Синя София”, след това Иван Таков от БСП и накрая да е Бонев - между септември и декември 2024 г. Офертата обаче предвиждаше условие, че ротационното председателство се отменя, ако бъде постигната официална управленска коалиция. Това бе разтълкувано като отворена врата Бонев да не стигне до шефското място, ако Терзиев и ПП-ДБ постигнат договорка с ГЕРБ. И така и не срещна подкрепа.
Паралелно с това опити за намиране на решение направи и Вили Лилков. Той и Карлос Контрера от ВМРО организираха две срещи с останалите групи, на които да договорят вариант за шеф, но така и не се разбраха.
В събота пък самият Бонев отново заговори за предсрочни избори за съветници. “Единни сме с ПП-ДБ, че евентуални предсрочни избори са една от опциите, въпреки че това не е желаният от нас изход”, заяви по БНТ той.
“За нас това не е проблем. Това е един от сценариите, които разглеждаме. Нашата група е подготвена и смятаме, че ще имаме по-добър резултат. 13 февруари е датата, след която да започнат тълкувания, че всъщност общинският съвет последните 3 месеца не е работил. В такъв фрагментиран общински съвет в един момент може да нямаме друг избор”, коментира Бонев.
Дори ако Общинската избирателна комисия (ОИК) обяви прекратяване на правомощията на този СОС след 13 февруари, е много вероятно съдът да не пусне такова решение.
Законът гласи, че “ако в продължение на три месеца общинският съвет не проведе заседание, правомощията му се прекратяват с решение на ОИК и в тримесечен срок се произвеждат нови избори за общински съвет”.
Юристи обаче не тълкуват еднозначно този текст. Според едни
СОС провежда заседания, дори и те всеки път да са с единствена точка “избор на председател”
Според други тези заседания “не се броят”, тъй като са само продължение на първото заседание от 13 ноември. По същия начин например започна работа и 48-ото НС през октомври 2022 г., когато депутатите не можаха да си изберат шеф от раз.
В най-новата ни история частични избори за съветници имаше само в Кюстендил през 2012 г. заради драстични нарушения на редовните.
Затова е твърде вероятно казусът “СОС” да стигне и до Конституционния съд. Такова искане обаче още не е внесено, а и разглеждането му от съда отнема време, така че това ще отвори вратичка СОС да продължи да съществува в този си вариант още доста време.
Основният проблем обаче е, че дори да се стигне до избори за общински съветници, те ще се приближат опасно до евровота. Последните парламентарни и дори местните избори, на които активността по традиция винаги е висока, показаха все по-слаб интерес на българина да се разхожда до урните. Социолозите са категорични, че нови избори за СОС не носят други мнозинства, а на евровот у нас винаги активността е най-ниската от всички видове избори.
Затова и коментарът на Бонев, че е готов за предсрочни избори, не се приема еднозначно на “Московска” 33. Негови колеги разчитат зад поведението му заявка за игра и на национално ниво. Създава усещането и в свои, и в чужди, че вече ще играе и на национално ниво - като единствен противник на ГЕРБ в страната. И напомнят, че в края на юни той регистрира “Спаси София” като партия.
