Абдикацията не е причина за наследяване - баща им Борис III не е владял имотите
Интендантството на цивилната листа е държавна служба, отделен субект от царя, затова имотите в Рила никога не са били на цар Борис III или на баща му Фердинанд. С този мотив Софийският окръжен съд реши, че Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза няма как да са собственици на 16 хил. декара гори, разделени в общо 66 имота в Рила, и ги върна на държавата.
Решението е по последното дело, по което съдът досега не се бе произнесъл (виж карето). С него се повдига и въпросът дали Сакскобургготски и сестра му трябва да връщат присъденото им от Европейския съд по правата на човека обезщение от 1 635 875 евро. То бе заради наложен през 2009 г. мораториум върху ползването на горите, които им бяха реституирани през 2000-а и 2003 г. Той гласеше, че трябва да бъде приет закон за възстановяването на царските имоти, но такъв няма и до днес.
Според Министерството на земеделието и горите, което заведе делото като представител на държавата, обезщетението трябва да бъде върнато, ако решението стане окончателно. В същото време обаче българският съд признава Симеон и сестра му за добросъвестни държатели на 16 хил. декара гори, което изключва възможността да връщат обезщетението, смятат някои юристи. Според други пък ще трябва отделно съдебно решение по казуса, ако бъде потвърдено, че държавата е собственик на горите.
В мотивите си магистратите от Софийския окръжен съд посочват, че самото придобиване на горите от Симеон и неговите роднини е станало противоправно, тъй като е имало недопустимо двойно възстановяване. Оказало се, че са представени крепостни актове за 4521,5 дка, а са възстановени 16 000 дка. Съдът приема, че процесните имоти са гори и те винаги са били държавни, ако не се докаже, че друго лице им е собственик, а Сакскобургготски не са успели да докажат, че са ги придобили.
Нещо повече - нямало как да получат имоти от Рилската света обител, част от които се засягат в делото. Причината е, че в момента, за който се твърди, че е станала сделката, е съществувала законова забрана да се отчуждават имоти, предназначени за “училищни и богоугодни заведения”. Става дума за 7650 дка, а документи за покупката няма. Нямало как и княз Фердинанд да ги е придобил чрез давностно владение, защото срокът бил недостатъчен.
Съдът признава, че Симеон и Мария Луиза са доказали собственост в полза на Фердинанд на имоти по крепостни актове, но те не могат да им бъдат възстановени. Това вече било станало с показване на нотариални актове, в които като собственик е посочено Интендантството на Цивилната листа. Съдът приема, че Интендантството е отделен правен субект, но държавен. Той имал отделен бюджет, различен от царската лепта.
Посочва се и че Борис III не може да придобие имоти на база на абдикацията на княз Фердинанд, защото тя не е основание за смяна на собствеността. Така магистратите заключават, че Борис III не е упражнявал давностно владение върху имотите, за да ги придобие на това основание.
С постановеното решение съдът признава, че държавата е собственик на процесните имоти ex lege, по силата на действалите закони за горите, както и че не е имало основание за реституцията им. Сделки, които семейството е извършвало с горите, са обявени за нищожни. Фамилията трябва да плати разноски по делото на стойност близо половин милион лева.
Мотивите са обратни на тези, с които върнаха на царя "Врана"
Интендантството е ключово по всички дела за т.нар. царски имоти, общо 4. Магистратите винаги базират решенията си след изводи дали то представлява монарха или държавата.
И докато по процеса за горите съдиите посочват, че Интендантството е държавна служба, Софийският апелативен съд излезе с друго тълкувание по делото за двореца “Врана”. Интендантството на Цивилната листа у нас се явява другото “аз”, alter ego-то на монарха, което го замества и чрез което той участва в гражданския оборот, в съдебните и нотариалните производства. От процесуална гледна точка Интендантството на Цивилната листа действа като своеобразен “процесуален субституент” на царя поради невъзможността царят лично да участва в гражданския оборот и да бъде страна в съдебни и нотариални производства. Затова имуществата, придобивани от Интендантството, са имущества, придобити в собственост на царя, обясниха тогава магистратите. Те бяха първите, които възприеха подобна гледна точна. А адвокатите на държавата обжалваха с мотива, че ако Интендантството представлява царя като физическо лице, то защо Борис III е наследил имота при абдикацията на баща си Фердинанд. Съдът не допусна жалбата и имотите са окончателно на Симеон.
Държавата загуби и делото за “Царска Бистрица”. Но спечели oкoнчaтeлнo биткитe зa “Kpичим” (eдинcтвeния двopeц, кoйтo oблacтeн yпpaвитeл oкaзa дa въpнe и казусът създаде основата за делата по останалите имоти), “Ситняково” и “Саръгьол”. Парадоксално, тя взе и бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO кpaй “Bpaнa”, макар да загуби двореца.
Спор нямаше само за двореца на жълтите павета. Причината е, че когато княз Александър I Батенберг си тръгва от страната след абдикацията си, държавата му го плаща и го придобива.
