Дойдох тук през 1943-а - хората се бяха вдигнали да искат поп и бяха категорични - ако не им изпратят свещеник, ще си търсят от гръцката църква, разказваше
той
Свещеникът, който над 50 години служи в Златоград и приживе бе обявен за светец - това е отец Атанас Аролски. В неделя признателните му съграждани ще открият негова паметна плоча до главния вход на построената през Възраждането черква "Св. Георги". Поставиха я на стената до входа на 153-годишния храм - симетрично на възрожденския просветител Яков Змейкович, дългогодишен учител в Златоград, изхвърлил турския и гръцкия език от образованието и преподавал само на български.
Автор на паметния барелеф на свещеника е пловдивският скулптор Атанас Карадечев, а инициатори са златоградчаните Румен Цонев и Александър Митушев.
"Отец Аролски идва в Златоград, когато е на 24 години, и близо половин век отдава живота си в служба на църквата и хората.
За местните жители беше като патриарх - мъдър,
човечен и почтен",
казва Румен Цонев. Свещеникът е роден в Деня на народните будители през 1919 г. в чепеларското село Павелско, второ дете на Мария и Ангел Аролски, които имат още 5 деца.
Завършва прогимназия в родното си село, а след това Първа мъжка гимназия в Пловдив.
През 1939-а постъпва в Богословския институт в Черепиш, завършва го като първенец на випуска. В армията служи през 1941 и 1942-а като архивар във Военното окръжие в Пловдив. През есента на 1943 г. след стаж в пловдивския храм "Св. Георги" е ръкоположен за свещеник и изпратен в Златоград на 30 декември 1943 г.
"Там хората се бяха вдигнали да искат поп и бяха категорични, че ако не им изпратят свещеник, ще си търсят такъв от гръцката църква. Отидох уж за два месеца, а останах 50 години", разказваше приживе свещеникът, който почина през 2015 г.
Отначало отецът преподава вероучение в местното училище, в празничните дни изнася беседи пред миряните, организира вечеринки с благотворителна цел. В Златоград помнят и огромната му работа по поддържане на храмовете и параклисите, в които сменя всички прозорци, ремонтира покривите им, организира електрификацията им.
Отецът сам пренасял вар за белосване на църквите.
Работил и като деловодител в предприятието, познато като Тютюневия монопол. Там станал приятел с много мюсюлмани. Самият казваше, че всички са му помагали, независимо от религията.
"Мюсюлмани ми докарваха дърва, цепиха ми ги дори. В една виелица споделям пред един мюсюлманин, че нямам дърва в църквата, и той ми вика: "От'си не казал досега?", и на следващия ден докара с него 15 души с магарета и ми доставиха дърва, питаха и кога да ги нарежат", разказваше отецът.
Същият мъж - Хасан, по-късно издъхнал в ръцете му. "Страхуваше се от смъртта. Сложих кръста под възглавето и се помолих Бог да го навести, да му помогне. На другия ден, когато отидох на погребението, видях ножица, закачена на гърдите му. "Каква е тази работа", попитах. А един ми отговори, че като иде на небето, с нея ще среже по-лесно оградите за рая. По-късно роднини ми рекоха, че ножицата прилича на кръст, а не могат да му сложат истински", разказваше Аролски.
Единствените проблеми в работата в Златоград, които свещеникът бе запомнил, идвали от комунистическата власт. Най-тъжен се чувствал на Коледа през 1952 година, когато
в църквата се престрашават да дойдат само трима души, а около входа патрулирали двама войници,
изпратени от офицерите си.
Веднъж го арестували, защото бил близо до границата с Гърция - държали го вързан с въже цяла нощ. Тъй като работел и в Тютюневия монопол, в джоба си носел ключ от касата, където имало 1 млн. тогавашни лева, но не разбрали.
Оказало се, че арестът се дължи на висш милиционер по пропагандата от Мадан, с когото се спречкал на събрание в Златоград. Милиционерът публично клеймял църквата пред работници и ги зовял да зарежат храмовете.
Дядо поп станал и пред всички го оборил с цитат на Георги Димитров, че ако не била Българската православна църква, нямало да я има България. А милиционерът го заплашил, че ще му отмъсти.
"Отец Атанас споделяше, че основното му предназначение на тази земя е да се грижи за духовната храна на хората.
Тъжеше, че днешният човек се грижи основно за плътта си
и е забравил, че има душа", казва Ефим Ушев, писател и автор на историята на Златоград в 4 тома.
В най-южния ни град отец Аролски и съпругата му Гина са отгледали трите си деца - инженер, учителка и университетски преподавател по математика. В енорията все го питали как се справя с толкова ангажименти - работи по поддръжка на храмовете, имал си градина, която сам копаел, работел в тютюневия комбинат, бил и доброволец към Червения кръст.
"Изпълнявам като поп", казвал отецът. Съпругата Гина, която била шивачка в Златоград, сега е на 101 г. и живее в село Хвойна. Хората и до днес я наричат баба попадия. Наскоро инициаторът за поставяне на барелефа на Аролски Румен Цонев занесъл книги - четенето е любимото занимание за столетницата.
Спечелил уважението на всички златоградчани през 1983 г., отец Аролски се върнал в Хвойна да гледа възрастните си родители. В продължение на 30 г. свещеникът обслужва църквите в селата Хвойна, Малево, Орехово, както и десетките параклиси, пръснати в цялата Рупчоска долина.
Селата и параклисите са отдалечени, но свещеникът ги обикаляше пеша с часове до последния си дъх. Затова през 2005 г. в. "24 часа" го отличи в кампанията си "Достойните българи". По-късно общините Златоград и Чепеларе го обявиха за почетен гражданин.
"Нищо изключително не съм направил, аз съм само един селски свещеник", каза отец Аролски, когато митрополит Николай му връчи най-голямото отличие на Пловдивската епархийска църква - орден "Св. Апостол Ерм първа степен". Дядо Николай призна, че го е молил 3 г. да приеме отличието, но свещеникът все отказвал.
