Като пенсиониран военен Любомир Симеонов започнал свой бизнес, но теглил много заеми и прекомерната му задлъжнялост спряла поредно финансиране от банката - той обаче решил, че Павлинка Йовчева умишлено не му отпуска нов кредит, и я застрелял
"Аз съм на 67 г. През живота си никога не съм подхождал некоректно и не съм подвеждал доверието на хората. Моля да уважите молбата ми. Хората, които участват в този процес и залагат на това, че аз ще намеря мястото си отново в обществото, няма да бъдат подведени от мен."
Това казва пред съда Любомир Симеонов от Благоевград, който излежава присъда от 20 г. затвор за убийството на банкерката от Бургас Павлинка Йовчева.
Той поиска условно предсрочно освобождаване от затвора, като на първа инстанция Софийският градски съд (СГС) уважи молбата му, но прокуратурата протестира и Апелативният съд отхвърли окончателно искането му за излизане на свобода, защото няма достатъчно категорични доказателства, че той категорично се е поправил.
Заради отказан кредит бившият военен застрелял
в центъра на Бургас на 23 септември 2013 г. 54-годишната Павлинка Йовчева, директор на "Банкиране на дребно" в УниКредит Булбанк.
Симеонов е проучил предварително къде живее банкерката и как се придвижва до работата си. Във фаталния ден стигнал с маздата си до центъра и паркирал близо до дома на Йовчева. След това продължил пеша и около 7,40 ч застанал на ул. "Поп Грую", където изчакал да се появи жената.
След около половин час я видял да върви по тротоара и тръгнал към нея. Когато двамата се срещнали, той извадил от чантичката си заредения с патрон в цевта "Макаров" и от близо метър стрелял в гърдите й.
Предварително си носел дрехи и други вещи, които да ползва в ареста
Пътувайки към София обаче, решил да се предаде в полицията в Сливен. Там веднага го задържали, а при обиска в колата му бил намерен пистолетът и още патрони. Направил е пълни самопризнания.
Разказал, че 3 месеца по-рано - през юни, докато бил в Павел баня, 2 непознати лица от ромски произход му продали пистолета, производство на "Арсенал", но със заличени номера, както и два пълнителя с 12 патрона. Купил пистолета, защото половин година по-рано получил заплахи за живота си от мъж.
В хода на делото за убийството на банкерката бившият военен обяснил, че е извършил престъплението, защото смятал, че жената е
виновна за провален проект на фирмата му и отказан кредит
Симеонов е завършил военното училище във Велико Търново. Бил е на ръководна длъжност във ВВС, изпълнявал е функции на военен нещатен дознател и на съдебен заседател към Софийския военен съд.
След като се пенсионирал през 1997 г. от Българската армия, се занимавал с производство, преработка и търговия с билки, гъби и плодове. Фирмата му имала производствена база в с. Черница, община Сунгурларе, и 10-ина работници, а за сезонното събиране на билки се ползвали работници по граждански договори.
Работел е с банката и често ползвал кредити. През 2012 г. подписал договор с Държавен фонд "Земеделие" за инвестиционен проект за отпускане на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони. Фондът предоставял на търговското дружество безвъзмездна финансова помощ от 896 942 лв., а още толкова трябвало да е собственото съфинансиране.
Проектът трябвало да се изпълни до 2014 г. Тогава Симеонов започнал преговори с представители на банката за отпускане на нов кредит за проекта, както и за оборотен от 200 хил. лв.
След дълги разговори и срещи станало ясно, че няма да получи сумата,
защото фирмата му вече имала няколко кредита на стойност около 1 млн. лв. и част от тях били в просрочие.
Банката пък вече била предприела съдебна процедура по издаване на изпълнителен лист за няколко просрочени задължения. Имал и кредит от друга банка. Пред съда в своя защита сочи и като мотив, че от банката му обещали кредита, ако избере посочена от нея строителна фирма за изпълнител на проекта.
Твърденията му обаче, че такова условие е поставено, за да получи парите, са останали недоказани и неоснователни, защото единствената причина за отказа е прекомерната задлъжнялост.
Когато
разбрал, че няма да получи инвестиционния заем, бил ядосан,
че няма да реализира проекта, а и ще загуби парите, които дал, за да го изработят.
Погрешно смятал, че Йовчева е виновна за отказа да се кредитира инвестиционният му проект, както и за предприетите действия за събиране. Направената по време на делото съдебно-психиатрично-психологична експертиза показала, че е психично здрав.
През месеците преди убийството е бил в състояние на силно раздразнение, обида и гняв, но решението да убие банкерката не е взето в състояние на силно душевно вълнение и емоционален взрив, е заключението на вещите лица.
Решението му да убие Йовчева е старателно планирано и било един вид като наказание и възмездие, което да предизвика силен отзвук в обществото, защото тя е заемала най-висока позиция в банковата структура в региона.
В хода на наказателното дело прокуратурата поиска доживотен затвор, но съдът прецени, че 20 г. са достатъчни. Доживотният затвор е несъразмерно тежко наказание за него и не се налага изолирането му до края на живота в затворнически условия, мотивираха се магистратите.
Симеонов трябва да плати и по 100 хил. лв. на съпруга на убитата Йовчо Йовчев, на сина Злати и дъщерята Кремена.
До момента осъденият е изтърпял фактически 10 години и 2 месеца, от работа - 3 години и 3 месеца, а остатъкът е 6 години и 7 месеца. Заради изтърпяно повече от половината от наказанието и добро поведение Симеонов поиска условно предсрочно освобождаване.
Становището на началника на Софийския затвор е, че молбата е основателна, защото
имало достатъчно данни за поправяне и превъзпитаване
Мъжът бил личност с добра ценностна система, без криминогенни нагласи, с отрицателно отношение към противообществените прояви като цяло, с добра себеоценка и добър самоконтрол, емоционално стабилен и с отличен ресурс за добра социална интеграция.
Дал е доказателства за трайното си поправяне, поведението му е емоционално овладяно и рационално, като се дължи не само на проведените с него корекционни дейности, но и на неговата личностна зрялост и саморефлексия, става ясно от становище на затвора.
По време на продължителния престой е със запазени отлични социални връзки както със семейството си, така и с негови приятели и бивши колеги, които са го посещавали в затвора по време на изтърпяване на наказанието и ще му подпомогнат в процеса на ресоциализацията му, твърди адвокатът на Симеонов.
Той имал отлични ресурси за ресоциализация и не би допуснал подобна противообществена проява в бъдеще. Спазвал е установения ред в затвора, не е наказван, награждаван е с посещение на концерт и няколко домашни отпуска по 5 дни, имал добро поведение, участвал в трудови, спортни, социални и културно-масови мероприятия.
От 2015 г. е приведен от Бургас в затвора в София, където е разпределен на територията на общежитието в Кремиковци, а първоначално постановеният строг режим през 2019-а е бил заменен с общ. От юли 2021 г. изтърпява наказанието си в затворническото общежитие "Казичене" и работи като чистач на паркинга, от 2 г. е в условията на лек режим.
На втора инстанция съдът е категоричен,
че е рано
да бъде освободен условно предсрочно. Макар да е налице положителна линия на поведение, то не е необичайно, а спазването на правилата не е достатъчно, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване.
Установената положителна тенденция за поправяне трябва да бъде надградена и да е трайна и необратима, мотивира се Апелативният съд и остави засега Симеонов в затвора.
