Не се обиждайте, че шефът не ви цени - основно умение е да се самоорганизирате, за да изпълните срока
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Закъсняхте 5 минути за срещата и шефът ви изгледа на кръв. 5 минути - какво пък толкова?! Не сте се размотавали, работа имахте.
Ако мислите така, много грешите. Не си определяте правилно приоритетите. Работата трябва да е била изключително важна, за да вършите нея, вместо да сте навреме там, където е шефът. А ако имате навика често да закъснявате, няма значение, че е само с 5 минути. Рушите авторитета си, защото изглеждате като човек, който не може да се организира.
Впрочем мениджърите никак не обичат подчинени, които закъсняват. Няма значение дали закъсняват да дойдат на работата или да си изпълнят задачата. Логиката на началника е, че щом не спазват срокове, тези хора не са достатъчно мотивирани да работят. Освен това служител, който не умее да си подреди така нещата, че да е на съвещание в точния час, се отнася по същия начин към всяко свое задължение. Следователно
на него не може да се разчита, не е точният човек.
Дори да има добри професионални способности, му липсват други качества. В това число и воля да се пребори с навика да закъснява, който няма как да не е осъзнал.
Изобщо не смятайте тази навик за дреболия, защото може да се окаже фатален при евентуални съкращения в службата. Или ще ви пречи да растете в кариерата. Щом себе си не можете да организирате и да спазвате срокове, как ще организирате други.
Да сте навреме е въпрос на уважение.
Шефът, колеги, партньори ви чакат за среща или да си свършат своята работа, след като вие сте готови с вашата. Губите им времето, значи не ги цените. А то е и ресурс на компанията, който заради вас се пилее.
Прословутият толеранс от 15 минути може да е бил допустим някога, в добри стари прединдустриални епохи. Макар че възпитаните хора и тогава не са си го позволявали. Но сега деловият живот е толкова натоварен, че всеки се дразни от закъснения. А и представете си, че днес имате четири срещи и на всяка от тях някой пристига 15 минути по-късно. Ще изгубите в чакане цял час от работния ден. Които после ще трябва да наваксате по някакъв начин, понеже имате служебни ангажименти не за 7, а за 8 часа. Нима няма да намразите този, които редовно ви причинява това със закъсненията си?
Да сте навреме е
въпрос и на себеуважение.
Нали разбирате колко е инфантилно през ден да обяснявате, че сте закъснели, понеже нещо извънредно се случило. Или сте най-големите каръци на света, или не сте усвоили едно от основните умения на възрастния човек - да управлява времето си. Така че стегнете се.
За да се отървете от навика да закъснявате, трябва да помислите на какво се дължи.
Не си търсете оправдания в теориите, че при чувството за време се открива известна генетична предразположеност. Някои хора имат вродена точност, но това се отнася в най-голяма степен за преценката - разполагат с перфектен невробиологичен часовник и усещат колко минути са минали като хронометър.
При около 20% от хората обаче има вродено изкривяване на времето и те се затрудняват да следват срокове.
Дори да сте сред тези хора и вътрешният ви часовник да работи лошо, трябва да сте забелязали това и да сте се научили как да компенсирате недостатъка. Например като не тръгвате в последния възможен момент, понеже сте се залисали с нещо.
Винаги си предвиждайте 15-ина минути резерв. По-добре да подраните за среща и да почакате, вместо да правите лошо впечатление със закъснение. Гледайте да свършите със задача няколко часа или ден преди нужния срок.
Според научните изследвания само при около 20% хронометърът не работи правилно, но при далеч повече
липсва самоконтрол върху желанието да отлагат неприятни задължения.
То е човешко, но е детинско. И съвещанието, и задачите няма да ви се разминат. Даже по-неприятни ще станат, като закъснеете.
Вместо да ги отлагате, следвайте принципа "Изяж жабата". Т.е. захванете се най-напред с това, което най не ви се иска. Не само ще го свършите навреме, но и ще се чувствате по-добре психически, защото мисълта за предстоящата гадна работа няма да ви човърка.
Друга причина за неспазването на срокове може да е, че не знаете откъде да започнете изпълнението на задачата. В тази случаи е глупаво да не потърсите помощ от колега или от шефа. Не се опасявайте, че ще изглеждате некомпетентни. Повече ще се изложите, ако закъснеете със задачата или я изпълните некачествено.
Често се случва и закъснение заради престараване. В стремежа си да стане перфектно работите още малко. Само че като сте извън срока, вредите на авторитета си, колкото и съвършено да сте изпълнили задачата. Не сте си организирали правилно времето. А пък и някои неща е по-важно
да са готови в точния час, а не да са перфектни.
Накратко - ще се разделите с навика да закъснявате, трябва да се преборите с причината.
А да проявите воля в това начинание ще ви помогне осъзнаването, че лошата привичка наистина ви вреди. Рано или късно от нея ще има последици. Ще получите санкция в буквалния смисъл или в преносния - няма да растете в професията си.
Хилядолетният опит е доказал, че
съзнанието за връзката "престъпление-наказание" е силен мотиватор
за човешкото поведение. Затова сами си наложете да се борите с онова, което може да ви провали.
А понеже силен мотиватор е и възнаграждението, измислете си с какво ще се самопочерпите за точността си. Мозъкът ви сам ще свикне да ви подсеща, т.е. да ви казва защо имате интерес да не закъснявате.
Така постепенно ще успеете да се отървете от вредния навик.
