По-талантливите повече лъжат
"Точният човек" е новият специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за свободни работни места.
Kолегата ви е талантлив човек - мисли бързо, хрумват му нестандартни идеи, говори оригинално и духовито. Харесвате го, даже му се възхищавате и искате не само често да работите с него, ами да си общувате неформално през почивките в офиса.
Не се отпускайте обаче много, защото не колегата сухар, а точно този креативен човек е по-вероятно да ви излъже. Или пък да излъже шефа ви, като някоя задача се провали и се търсят виновните. При това той не мами като лаик, чиито приказки и оправдания не минават и пред дете. Той е толкова изкусен и искрен, че неговите лъжи изглеждат по-убедителни даже от чистата истина.
С експерименти е доказано, че творческите натури са склонни да лъжат повече. Изследователите от университетите Харвард и Дюк в САЩ Франческа Джино и Дан Ерайли обясняват механизма на връзката креативност-нечестност, като се позовават на свои опити.
Двамата учени първо подложили 79 студенти на тестове, с които определили интелигентността и способността за творческо мислене на всеки. После им дали да решават задачи за възприемане, логика и обща култура. След проверката всеки трябвало сам да напише на хартия в края на теста броя на своите правилни отговори. За всеки правилен отговор било обещано заплащане.
При това Джино и Ерайли малко послъгали - те оставили у студентите усещането, че няма да проверят дали броят на саморъчно записаното наистина съвпада с реалния брой правилни отговори в теста.
Учените обаче все пак проверили и направили сравнение. После анализирали кои студенти се мамили и кои са написали истината. Оказало се, че най-вече креативните са излъгали.
Нивото на интелигентност не играело никаква роля. От това учените правят извод, че не може да се говори за връзка по-интелигентен - по-нечестен или обратното.
Втори експеримент със 111 студенти показал, че не само индивидуалните творчески способности, но дори стимулирането към креативно мислене води до лъжи.
Студентите трябвало да съставят изречения с няколко зададени думи. Част от тях получили думи, свързани с творчество - иновативен, фантазия, идеи и други подобни. На останалите изследователите дали съвсем обикновени думи.
После отново всички решавали логически задачи, а след проверка пак трябвало да посочат сами броя на верните си отговори, за всеки от които ще получат пари. Оказало се, че значително повече излъгали онези, на които било дадено да съчиняват изречения от свързаните с креативност думи.
Франческа Джино и Дан Ерайли провели експеримент и в съвсем друга среда - с 99 служители от 17 отдела в една фирма. Резултатът показал, че колкото по-творческа работа вършат хората, толкова по-склонни са да лъжат.
До подобни експериментални данни са стигнали учени от Харвард при други две изследвания. Тяхното обяснение е, че самата креативност изкушава хората да лъжат по-често. Причината е, че са натрупали "положителен" опит, понякога още от деца. Нечестното им поведение обикновено минава - на тях им хрумват убедителни причини да прикрият истината или пък измислят правдоподобни лъжи, на които другите се хващат.
Психолозите съветват точно при общуването с такива хора да бъдете особено внимателни. Те са добри не само в предварително планираните, а и в т.нар. спонтанни лъжи, които възникват под въздействието на конкретни обстоятелства, най-често са защитна реакция и се смятат по-лесни за разпознаване.
Понеже творчеството иска пълно себеотдаване, когато лъжат, креативните хора сами си вярват. Срастват се с измислиците си като писател, който живее с героите от романа си, или като артист, който се потапя в сценичния си образ.
Поради тази причина при креативните лъжци може да не се забелязват онези признаци от т.нар. език на тялото, които издават редовите лъжци - не избягват да гледат в очите събеседника си, не въртят глава, не прикриват чувствителни части от тялото си като гърлото например, не се почесват, не нервничат.
Тях можете да ги заподозрете по-скоро по думите, които използват. Все пак те не са обучени шпиони, които успяват да преметнат дори детектор на лъжата. Колкото и да се вживяват, някъде дълбоко в съзнанието им свети лампичка, че не казват истината, и са под стрес, а при това рязко се увеличава производството на хормона кортизол.
Първият признак е, че когато им зададат въпрос, им е нужно известно време да влязат в роля. Дори предварително да са си намисли какво ще излъжат, забавят отговора, за да се настроят и той да прозвучи искрено, с необходимото чувство.
Вторият признак е, че често говорят двусмислено. Шефът пита колегата ви дали на преговорите с партньори е дал обещание, което не е имал право да даде. Той не отговаря "Не го направих", а казва "Не бих направил такова нещо".
Освен това лъжците имат необходимост да убеждават и себе си, и събеседниците си, че казват истината. Затова често вмъкват фрази от сорта на "Честно да ви кажа" и "Вярвайте ми".
Чисто физиологичен признак е, че гласът се променя и лъжецът започва да говори по-трудно от обичайното, защото автоматичната нервна система намалява потока на слюнката по време на стрес и устата пресъхва.
