Стрес, прекалявяне с цигари и алкохол, затлъстяване, мръсен въздух са сред причините
Българите днес умират обидно рано от предотвратима смърт заради нездравословен начин на живот и вредни навици. Този проблем измества обяснителното клише за катастрофалното демографско състояние на страната ни с ниската раждаемост. Това обобщи днес в доклад "Демографските рискове и предизвикателства пред България", доц. Георги Бърдаров днес на дискусия, организирана от неправителствената организация "Пан Европа", чийто водещ бе Гергана Паси.
Според него сега България има катастрофален коефициент на демографско заместване. Ако през 2001 г. на мястото на 100 пенсионери, напускащи пазара на труда, са идвали 124 българи в активна възраст, през 2023 г. това съотношение е 100:62, а в някои области даже 100:40.
Две от причините за слабата демография са общоевропейски: все по-устойчивите ниски репродуктивни нагласи и все по-застаряващото население. Проблемът у нас обаче е не само намаляването на населението в абсолютен брой, а в структурата му, обясни демографът. Оказва се, че тук към 2021 г. двете най-големи демографски групи са жените на възраст 45-49 години (261 053) и тези на възраст 65-69 години (249 275). "Според мен няма икономика и общество, които да издържат на такъв демографски натиск от липсата на активно население. Добре знаем, че всички финансови средства за социални системи на една страна - пенсионната, здравната, образователната и т.н. се генерират от активните, здравите и работещите хора.
По думите му трябва комплекс от мерки, по въвеждането на които да се работи дългосрочно. По-добро време за демографското бъдеще на страна би настъпило, ако вместо призива "да върнем младите в България", последваме друг - да създадем условия те да се върнат. "Демографията е с отложен ефект и каквото направим днес, ще последва ефект в следващите 10-15 г.", каза доц. Бърдаров и предложи 8 мерки, които да пресекат демографската криза.
На първо място той постави образованието, в което трябва да се променят не просто програмите, а цялостната философия, на която е построено. "През 70-те години на миналия век Ирландия инвестира в образованието, след като 80 на сто от младите й граждани емигрират от страната. 30 години по-късно демографската криза там е превъзмогната", разказа ученият. Докато вместо да учи децата да живеят, България ги обучава по програми от индустриалната епоха.
Вторият фактор са доходите, които са несъизмерими с европейския пазар, в който навлизаме, а сме конкуренция с него. По думите му не ги ли вдигнем, губим позиция.
Трети фактор е инфраструктурата: болници, здравни и учебни заведения, детски градини административни и социални услуги. Всичко това е изключително важно условие младите не само да останат тук, но и да се връщат от чужбина в родината.
Четвърти фактор е агресията на улицата и в училище, както и личната сигурност - важни за решението на младите да останат или не.
Пети фактор е да възвърнем вярата в институциите, който е на драматично ниско ниво, а тя е в основата на демокрацията, посочи ученият.
Загубеното чувство за общност е важен елемент за запазването на обществената цялост и работата в тази посока е шестата мярка, набелязана от него за справяне с демографската криза. "Разделени сме драматично, даже и за световния успех на Господинов и Нургюл" емоционално възкликна доцентът.
Според него държавата ни трябва да има проактивна емигрантска политика. "Който дава на обществото, независимо откъде е и от каква раса е, заслужава уважение", каза той по адрес на онези емигранти в страната ни, които са намерили трудова реализация тук. И това е седмата от мерките.
Грижата на работодателите за здравето на работещите чрез осигуряване на безплатни профилактични прегледи за тях е важната според него осма мярка.
"Не бях чувал думата "демография" в последните 30 г., а мерките в тази посока са нула", заяви Николай Василев, бивш министър и вицепремиер и икономически министър в няколко правителства. "След Втората световна войнае раждаемостта в България е била 200 хиляди годишно, по време на социализма - 130 хиляди, а сега - 55 000. Очаквам в бъдеще да падне под 50 хиляди", заяви той и горчиво обобщи:"Ние сме добри патоанатоми, а лоши хирурзи. Демографите толкова хубаво обясняват колко ще намалеем, а всички общо нищо не правим. Не мога да обещая, че ще празнуваме 1400 години България".
Дискусия предизвика възможна мярка в Бъдеще и България да плаща за новородено, като Унгария. Според доц. Бърдаров само такава парична мярка няма да реши кризата, Николай Василев възрази: "Унгария има 88 000 раждания годишно, а ние едва 55 000".
Според Соломон Паси интересен е подходът на Китай към раждаемостта в страната:"Позволиха второ дете само на висшисти, разбирайте хора, които си плащат данъците".
"Поне 10 бона трябват днес за едно раждане. Цеината му всъщност е между 9 и 15 бона на здраво дете. На млади студенти в началото на кариерата си 20 000 лева ще са им от помощ", добави Мария Дивизиева.
Алкохол, стрес, тютюнопушене, слаба физическа активност, нездравословен начин на хранене, затлъстяване, замърсен въздух са факторите за ранната смъртност у нас. Към тях се прибавя и дигиталната пристрастеност, с която напоследък се сблъскваме от най-ранна детска възраст. "Едно дете вече получава дигитално устройство в ръцете си, преди да е навършило 1 г., а световната препоръка е до 2 г. да няма достъп до екран", обясни психоложката Детелина Стаменова. Това е предпоставка на по-късна възраст детето да се окаже самотно, а това пък е сред причините за тревожност и депресивни състояния", отбеляза тя.
Тютюнопушенето, широко разпространено в България вреди не само на пушача, но и на децата и цялото му семейство, ообщи проф. Георги Момеков. "Ноксите от тютюна полепват по стените на дома и ако в него има бебе, то ги поема третично", обясни той. Проф. Момеков цитира също последни данни на СЗО, според които дори една чаша вино сред приятели за удоволствие е вредна.
С, началник на клиниката по кардиология към Националната кардиологична болница в София българинът прекалява със солта и вместо препоръчителната доза от 5,8 г дневно, си позволява 12. "Португалия намали със закон количеството сол за консумация и така намали и инсултите", обясни той.
Проблемът у нас според Аркадий Шарков е, че хората по-късно разбират за здравословните си проблеми, тъй като не ходят редовно на профилактични прегледи.
По думите на бившия здравен министър Асен Меджидиев в едно от правителствата на Гълъб Донев, през последните 12 г. педиатри са обикаляли страната и са прегледали общо 22 хиляди деца, като по този начин са помагали на местните лекари. Според него има повишаване на броя страдащите от алергии още в най-ранна детска възраст.
