- България пак ги иска за работници, но това вече не е онази соцстрана
- Изнася кадри в Япония и Южна Корея. Местен лекар изкарва над 5000 лв., частен учител - 30 долара на час
На близо 10 хиляди километра от България те си правят у дома кисело мляко по наша рецепта. Обичат таратор, мусака, луканка, кебапчета и гроздова ракия. Пеят без грешка “Моя страна, моя България” и “Една българска роза”.
За виетнамците, които са учили и работили у нас по времето на социализма, България е втора родина. Всички пазят в сърцата си чудни младежки спомени, говорят доста добър български и се събират редовно.
Имам много хубави спомени, приятели и се завръщам в София, разказа доц. Хоанг Тхай Лан. Тя е учила в Софийския университет, а между 1981 до 1984 г. е научен сътрудник и докторант в Института за космическите изследвания на БАН. После работи във Виетнамската академия за наука и технологии, издига се до директор на Атмосферната обсерватория в Хошимин.
Доц. Хоанг е член на Асоциацията за приятелство “Виетнам - България”, която само в Ханой има над 400 членове. Тя и още петима виетнамци с голям принос за отношенията между двете страни бяха наградени от председателя на Народното събрание Росен Желязков на церемония, организирана от посолството ни в Ханой като част от официалната визита на делегацията ни. Това са истинските посланици, похвали ги Желязков.
Повече от 30 хиляди виетнамци са работили, а над 5000 са учили в България преди 1989 г. Много от тези с български дипломи са заемали високи позиции във виетнамското правителство и местно управление, в научните среди, както и в бизнес сектора.
Днес, 30 години по-късно, България отново поглежда към пазара на труда във Виетнам. Темата бе акцент във всички разговори на Желязков в Ханой. “Заради демографски проблеми Европа ще изпитва все по-силна нужда от квалифицирана работна сила. България не е в по-различна ситуация в демографски и структурен план и виждаме голям потенциал в привличане на специалисти от страни, с които имаме традиционно добри отношения като Виетнам”, обясни той. Бе силно впечатлен от изключително бързите темпове на развитие на страната и структурата на обществото - много млади и високообразовани хора.
А че в социалистическата република все още пазят топлите си чувства към България, пролича и от начина, по който шефът на нашия парламент беше посрещнат - не само със специални почести и срещи на най-високо ниво, но и изключително сърдечно. Това бе първата българска визита на толкова високо ниво в Ханой от 12 г. насам. Желязков разговаря не само с домакина си - председателя на Националното събрание Въонг Дин Хуе, но и с премиера Фам Мин Чин и с президента Во Ван Туонг.
Като продължение още в рамките на тазгодишното заседание на смесената комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество между България и Виетнам ще започнат разговори и за подписване на спогодба, която да отвори пазара на труда. Това бе договорено между шефката на социалната комисия Деница Сачева и колегата ѝ Нгуен Туй Ан. Спогодбата се очаква да бъде подписана до края на 2024 г. и с нея ще се регламентират условията, при които виетнамски граждани ще могат да работят на българския трудов пазар.
Защото и сега у нас има виетнамци, но те и работодателите им често се сблъскват с юридически и институционални пречки именно поради липсата на официален регламент.
Докато във Виетнам износът на работна ръка е официална държавна политика
Всички процедури се осъществяват чрез лицензирана агенция и под контрола на държавата. Професионални учебни центрове развиват кадрите - от общ работник до топспециалисти. Разписана е и минимална сума, която един виетнамски работник трябва да получава при работата си в чужбина - 550 щатски долара. Целта е той да има доходи, които да му осигурят нормален живот, но и възможност да изпраща прилична сума на семейството си в родината. Около 20 милиарда долара са влезли във Виетнам от парични преводи на работещи в чужбина само за първите 9 месеца на 2023 г., сочи официалната статистика.
Южна Корея наскоро е подписала договори с няколко провинции за приемането на 130 хил. виетнамски работници. Инженери и строителни специалисти пък са търсени в Япония. Дали България може да бъде атрактивна за виетнамците с тази конкуренция, предстои да видим. При недостига на работна ръка у нас има все повече запитвания - за шивачки, работници в земеделието, търсят се дори заварчици за корабостроене и работници в птицеферми.
Споменът за азиатските работници при соца е още жив, но за 30-те години преход в България промяната във Виетнам е коренна като икономика и начин на живот.
“В началото на 90-те животът във Виетнам беше много труден. Хората се занимаваха повече със земеделие и често се налагаше да продават това, което произвеждат, за да си набавят други необходими продукти. Сега се разви икономиката, но и хората станаха по-комерсиални”, разказа Кирил Грудин, който бе един от преводачите на българската делегация. Той самият е живял дълго във Виетнам, завършил е виетнамска филология в Ханой, след което работи в туризма.
Когато дойдох, най-високата сграда в Ханой беше на 6 етажа,
а сега строят небостъргач след небостъргач. Градът тогава беше 2 милиона, а сега се е развил и пренаселил много, сравнява живота Грудин.
Да, днес Виетнам е различен. Животът е на високи скорости в една от най-бързо развиващите се икономики, с бум на чужди инвестици, процъфтяващ туризъм и ръст на доходите. Бедната някога страна, преживяла войни, днес е втора по темп на развитие икономика след китайската - неслучайно я наричат Азиатския тигър.
Колкото и парадоксално да звучи, именно социалистическата еднопартийна система създава стабилност, което привлича големите международни компании. Бизнесът във Виетнам е почти изцяло частен, но държавата дава гаранции, че работата му ще върви. Социализъм с пазарна икономика.
Затова и през 2023 г. Виетнам отчита 36,61 млрд. щатски долара преки чужди инвестиции, или ръст от 32,1% спрямо предходната година, сочат данни от официалната виетнамска статистика и от ресорните институции.
Икономическият растеж е 5,05% (при заложен от правителството 6,5% и при 8,02% БВП през 2022 г.). За миналата година износът на стоки и услуги е достигнал 355,5 млрд. долара, а вносът - 327,5 млрд.
БВП на глава от населението за миналата година е 9500 щатски долара. През декември 2023 г. населението на Виетнам достигна 100 млн. души, от които около 52 млн. са в трудоспособна възраст - има огромен резерв от работна ръка.
Във Виетнам няма единна минимална заплата - сумите са различни в различните провинции, като стандартът на живот в Ханой и Хошимин се различава коренно от този в по-малките провинции. Затова и
нивата на заплатите се преразглеждат от правителството по няколко пъти в годината
и с приоритет се увеличават тези в планинските райони и населените с етническите малцинствени групи. Именно там са онези около 4,4% от населението, което живее под прага на бедност, затова и правителството работи активно в тези региони.
По последни данни разходите за живот в различните региони на страната са между 500 и 1000 долара, като в тях се включва наем на жилище. Но няма инфлация и цените в магазините не създават стрес за хората, поне в последните години.
Около 295 щатски долара е била средномесечната заплата за м.г., като има разлика при мъжете (около $338) и жените (около $250). Допълнително обаче се отпускат средства за храна и транспорт.
Бизнесът във Виетнам е главно частен - държавни предприятия почти няма, държавата е акционер в някои от големите дружества като петрола или електричеството. Частните фирми обаче играят голяма роля в социалното подпомагане - и за домове за социално слаби, и при бедствия се ползва помощта им. Така било например и при купуването на ваксините в COVID пандемията.
Най-добре платените професии през 2023 г. са: хирурзи ($2700), съдии ($2250), адвокати ($1800), банкови мениджъри ($1700), изпълнителни директори в частни компании ($1600), стоматолози ($1450), университетски преподаватели ($1280), пилоти в гражданската авиация ($1100) и маректингови директори ($1000).
Заплатите в публичния сектор не се обявяват официално. Един новопостъпил държавен служител стартира със 145 долара на месец, но
неофициално е разрешено да работи допълнително и така почти всеки има и втора работа
Например частен учител на английски език може да изкара още до 30 долара на час.
Има и силно развита улична търговия - повечето сгради са с малки магазинчета на приземните етажи, в които се продава всичко: от храна през дрехи и стоки за дома до перални и климатици. Частното предприемачество от семеен тип е позволено във Виетнам от средата на 80-те години с цел преодоляване на бедността. Един такъв търговец или семейство, което има приходи от своята дейност до 100 млн. донги (около 4200 долара) на година, е освободен от заплащане на данък върху доходите. Иначе техният ДОД е между 5% и 35%.
По принцип виетнамците са свикнали, че всяко нещо трябва да се заплаща. Имат право на бизнес, от който приходите са си за тях, но имат и данъци, които си плащат чинно, обяснява Грудин. Няма подпомагане от държавата - или се конкурираш успешно, или умираш като бизнес. Затова и виетнамците работят много и до дълбока старост. Но са свикнали да икономисват, това е един от уроците им от войните. Ако изкараш 10 долара, поне един заделяш, разказва още българинът, живял дълги години там.
Системата във Виетнам е такава, че социалноосигурителните и здравноосигурителните вноски са 32% от заплатата и се разпределят в съотношение 21,5% за работодателя и 10,5% за работника. Тази година мъжете там се пенсионират на 61 г., а жените на 56 г. и 4 месеца. Системата е смесена - държавно осигуряване и частни пенсионни фондове, като средната пенсия е около 230 долара в зависимост от различните провинции. Има специални пенсии за хора с големи заслуги към държавата и участници във войните, както и за героичните майки, загубили синовете си на фронта.
Образованието и здравеопазването са безплатни за социално осигурените виетнамски граждани. Но и в двата сектора все повече навлизат чуждестранни инвестиции.
Извън цифрите и официалната статистика животът във Виетнам е пъстър, усмихнат и динамичен. Първото, с което се сблъсква човек са две неща - живот на тротоара и тотален хаос на улицата.
Движението по улиците във Виетнам е трудно да се обясни, трябва да се види. Скутери и мотопеди хвърчат от всички страни, не спазват светофарите и често заобикалят в последната минута коли и камиони, но същевременно катастрофите са изключителна рядкост.
Трафикът е стряскащо хаотичен за чужденците, но самите виетнамци явно си имат ред
А пешеходците трябва да пресичат бавно, за да може да бъдат заобикаляни от прехвърчащите моторчета.
И макар законът за движение по пътищата да не се спазва особено, той стряска със записаните в него много по-големи глоби от България при употреба на алкохол. Между 200 и 300 долара може да отнесе човек, ако се качи пил да кара моторчето си. За управление на автомобил цифрата е по-висока.
Другото впечатляващо чужденеца в Ханой е животът на тротоара. Не само защото помещенията им са малки и мястото не стига (къщите растат на височина поради високата цена на земята). Затова и всичко е изнесено на тротоара - от храна до всякакви стоки, често пъти разположено буквално между паркираните пак там моторчета.
От едната страна са седнали ученици, които сладко похапват от манджа, сготвена върху котлон на самия тротоар. И явно им е вкусно. В последните години виетнамската стрийт фуд е все по-високо в световните туристически и дори гурме класации.
От другата страна на тротоара баба подремва на ниско столче, докато продава цигари. Наблизо върху мотор спи дете, докато чака родителите си. На съседния ъгъл мъж подстригва друг... също директно на тротоара.
Виетнамците са социални хора, обичат да общуват, обяснява този начин на живот Грудин. Семействата са сплотени, младите знаят, че трябва да помагат да родителите си и го правят.
А през уикенда всички са в центъра на Ханой - той се затваря за коли и улиците са пълнят с млади хора.
Както всички млади по света, и във Виетнам те живеят основно през социалните мрежи и най-вече тик ток. Всички имат интернет и смартфоните не слизат от ръцете им. Затова и на всеки ъгъл може да се видят групички, които танцуват, пеят или правят флашмоб. А красиви момичета се обличат специално в традиционни дрехи и се снимат с цветя в ръцете на знакови за града места.
В последните години основен двигател на виетнамската икономика е и туризмът. Затова хората тук са изключително гостоприемливи и приветливи към чужденците.
"Преди години, когато завалеше дъжд и се оказвах на улицата без чадър, винаги се намираше някой виетнамец, който сваляше дъждобрана си, за да ми го даде - все пак съм чужденец, да не се намокря", разказва Кирил Грудин.
