ДЦК носят до 4% на година, докато за пари на влог лихвата е 0,8 на сто годишно
Да дадеш пари назаем на държавата, вече се оказва инвестиция без голям риск и с добра доходност.
Според финансиста Ивайло Ангарски безпрецедентната пазарна среда за последните 10 години отваря рядко срещан инвестиционен прозорец през 2024 г. - атрактивни доходности по облигации, които са в пъти над тези по депозитите.
Друг финансист - Момчил Андреев, ги посочи като инвестиционна алтернатива още в края на миналата година. Според него държавните съкровищни бонове ще диктуват доходността на другите възможности за вложение на свободни пари.
Това са финансови инструменти, които дават на притежателя си различни права, сред които и получаване на лихва и печалба. Чрез покупката им фактически се кредитира компания или държава. Най-важната разлика, която трябва да се знае при инвестирането в ценни книжа, е точно тази - при корпоративните облигации доходността може да бъде по-висока, но и рискът е по-висок, докато при държавните е обратното.
Финансистите наричат държавните ценни книжа условно безрисков инструмент, защото са издадени и обезпечени от държавата, а нейната неспособност да покрие задълженията си е по-скоро теоретична. ДЦК са предпочитани от инвеститорите в несигурни времена, когато и прогнозите могат да бъдат противоположни и да не дават възможност за вземането на информирано решение.
Те са бързоликвиден актив, което също е предимство. Не само защото може да бъдат изкупени веднага, ако се налага, но и заради високата ликвидност инвестиционните разходи от типа на спредове и комисиони са ниски.
Не е голяма и първоначалната инвестиция,
като най-често тя тръгва от 100 евро или 200 лева.
Държавните ценни книжа се делят на няколко групи. Първата са емитираните за управление на вътрешния дълг, които могат да бъдат съкровищни бонове с различен период на падеж - от 1 до 10 години например.
Втората група са дългосрочни облигации за покриване на загуби при структурни реформи или кризи. Такива бяха т.нар. ЗУНК-облигации, които бяха емитирани от България до 31 декември 1990 г. В момента към тази група влизат ценни книжа по Закона за защита на влоговете и ДЦК за преструктуриране на външен държавен дълг. На свой ред последните могат да бъдат облигации с първоначално намалени лихвени плащания, такива с отстъпка и заменящи просрочия по дълг.
България издава държавни ценни книжа през 1992 г., за да замести част от финансирането на държавата от БНБ. До 20 юли 2005 г. ДЦК можеше да се купуват пряко и от индивидуални инвеститори - местни и чуждестранни физически лица. Емитираните облигации имаха главно спестовен характер. Доходът, получаван от тях, бе фиксиран и със стъпаловидно растяща лихва, изплащана на всеки 6 месеца. Предлагаха се деноминирани в левове и евро, които се търгуваха от т . нар. дилъри - основно банки, които имат сключени договори с финансовото министерство.
Придобиването на държавни облигации и обслужването им се извършва от името и за сметка на държавата от финансови институции, а списъкът им е на сайта на финансовото министерство. Това основно са банки и инвестиционни посредници. Те купуват ценните книги на аукциони.
Доходността им се обявява на сайта на БНБ. В момента се търгуват общо 15 емисии на ДЦК с предстоящ падеж през тази година.
Доходността им се движи от 0,80 до 4%
Инвестиционните посредници и банките предлагат и емисии на други държави, като най-доходни се оказват тези на САЩ с над 5%, следват бонове на Германия с 3,7%. За сравнение доходността при депозитите е 0,80% с малки изключения за големи сметки и продължителен срок.
Заради спецификите при търговията с ДЦК най-добре е те да бъдат купувани от банки или инвестиционни посредници, които да дадат конкретен съвет на всеки индивидуален инвеститор. Най-често банките предлагат портфейл от няколко емисии, за да балансират между риск и доходност.
Два са ключовите показатели за ДЦК. На първо място, това е т.нар. номинал. Той е сумата, която ще се получи на падежа. Номиналът обикновено е 100 или 1000 валутни единици.
Всяка емисия облигации се търгува с цена за номинал
Например, ако пазарната цена е 102 или 98%, това означава, че инвеститорът трябва да заплати 102 или 98 лева съответно за 100 лева номинал.
Вторият показател е доходност до падежа. Тя отчита номинала на емисията, цената и предстоящите лихвени плащания. На практика доходността до падежа показва дохода на инвеститора от дадена емисия, ако след закупуването той я държи. Дата на емитиране е тази, на която е издадена облигацията и се приема за началната дата на заема.
Падежът е крайната дата на заема, който емитентът е взел от инвеститорите. Купон е периодично лихвено плащане, което се изчислява като процент от номинала. Например, ако номиналът е 100 лв., а купонът е 2%, изплащан годишно, всяка година до падежа на облигацията инвеститорът ще получава 2 лева лихвено плащане.
Може да се правят и комбинации от книжа
Всяка емисия ДЦК има характеристики, които определят и нейната доходност. Това дава и възможност за различни комбинации в зависимост от целите на инвестицията.
При нисък риск има и ниска доходност. Такива са инвестиции в ДЦК на страни с рейтинг ААА. Това е най-високата оценка, давана от рейтинговите агенции.
Сигурността тук обаче сваля печалбата
Така например немските ДЦК с падеж до 7 години се търгуват при отрицателна доходност. Деноминираните в долари носят пък валутен риск, свързан с промяна на курса спрямо лева.
Умерен риск с умерена доходност идва от ДЦК на страни с инвестиционен рейтинг, по-нисък от ААА и по-висок от BB. Повечето банки в момента определят като такива облигациите на Полша, Мексико, Ирландия и трети дъжави.
При инвестиционен рейтинг BB и по-нисък има висока печалба, но и голям риск. Такива са параметрите на книжа, които се смятат за спекулативни. Българските ДЦК попадат в тази категория, но в замяна на това няма валутен риск при деноминираните в левове.
Държавните ценни книжа с фиксирана доходност са инвестиция, която изплаща лихва най-често на всеки 6 месеца до падежа, когато се получава и главницата. Договорената доходност на държавни ценни книжа най-често се изплаща също на всеки 6 месеца и е под формата на купонни плащания за инвеститорите. Това означава, че вложението носи постоянен приход от лихви. Проблемите при тях са наличието на кредитен риск, по-ниски нива на доходност и риск от висока инфлация, който обаче съществува при всички инвестиции.
Хората, които са готови да поемат по-висок риск, могат да поискат от инвестиционни посредници или банки
портфейл от държавни и корпоративни облигации
Най-доходни, но и най-рискови са различни ценни книжа, които се предлагат и от банки, и от посредници, и на фондовата борса.
Например ипотечни ценни книжа - облигация, която се състои от пакет жилищни заеми, закупени от банките, които са ги издали. Инвеститорите в тези ипотечни ценни книжа получават периодични плащания, подобни на купонните по облигациите. Механизмът е следният - физическо лице получава ипотека от банка, която може да продаде неговия заем на друга, за да генерира повече капитал за нови заеми. Банка, събрала повече препродадени заеми, често ги обединява в пакет и ги продава като обезпечени с ипотека ценни книжа. Те може да се купят чрез борсово търгуван фонд, който инвестира в тях. Този вид книжа обаче бяха причината за световната финансова криза през 2008 г., припомнят финансисти.
За да се повиши още доходността, без да се преминава определено ниво на риск, на пазара се предлагат т.нар. хибридни книжа. Такива са опции, издадени от самата компания, които дават на акционери правото да купуват акции в определен срок и на конкретна цена. Конвертируеми облигации, които може да бъдат превърнати в обикновени и привилегировани акции на дружества, са с предимство при плащания на лихви, дивиденти или друга възвръщаемост.
