Българското производство е достатъчно, но отвън предлагат по-ниски цени, обясни шефът на ЕСО Ангелин Цачев
Доскорошната слава на България като износител на ток, който спасява дори съседните държави, се оказа развенчана от началото на тази година. В 16,45 часа в четвъртък у нас влизаха 1316 мегавата ток от всички съседи около нас. Това е близо до 25% от потреблението в страната, което в този час беше 6166,21 мегавата. Пиковите потребления в най-студените дни достигат над 7000 мегавата.
Най-големият внос беше в този
час от Румъния
- 569 мегавата, които след минути станаха на 671. Между 116 и 279 мегавата идваха от Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония.
Тенденцията за голям внос на ток започна от началото на годината. За първата седмица той е с 14 682 мегаватчаса повече от износа. В сравнение с година по-рано спадът в износа е 109,58%.
Никога не е имало такъв внос, коментира председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Около нас в момента имало евтин ток и търговците го доставят. Турция има фотоволтаици и въглища, за които не плаща квоти и това прави производството от тецовете там евтино. Румъния има големи вятърни паркове и изнася от тях, гърците построиха много солари. Ток от тях дори минава през Северна Македония, за да стигне до България, тъй като електропроводите с Гърция са натоварени, коментира Добрев.
Българско производство има, но е по-скъпо, защото въглищните ни централи плащат квоти въглеродни емисии. В държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” в четвъртък следобед например работеха 419 мегавата при пълна мощност от 1640. Двете американски централи не са намалили капацитета си, защото имат договори с НЕК за изкупуване на електроенергията. Този на “КонтурГлобал Марица-изток 3” изтича през февруари.
В четвъртък в 14 часа въглищният и соларният ток у нас бяха поравно - около 24%. Делът на АЕЦ “Козлодуй” беше 34%. Два часа по-късно картината се промени. Делът на тецовете става 34,83 на сто, а на соларния ток - 16,48 на сто.
Междусистемната свързаност и обединението на пазарите позволяват на търговските участници
да имат достъп до най-евтиния
ток в Европа,
така че те работят за българския потребител, коментира изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. Ако навън електроенергията била скъпа, тецевете у нас щели да работят с пълен капацитет. Цачев смята, че няма проблем с внос на електроенергия, защото дни сме имали износ по 1500 мегавата на час.
Според Делян Добрев напразно се оспорвал, включително и от него, поетият ангажимент за 40% намаление на емисиите до 2026 г. Пазарът всъщност вече го направил. През 2022 г. въглищните централи произвели 12 тераватчаса ток (един тераватчас е равен на 1 милион мегаватчаса - бел. ред.) при средно от 18 до 20 тераватчаса в предишни години. Изключение правела само 2023-а, която бе кризисна за енергетиката в Европа - тогава нашите тецове произвели 22,7 тераватчаса.
