Съмнения за фалшиви сертификати за енергийна eфективност, с които някои общини спечелили повече проекти, предизвикаха изслушване в парламента на Агенцията за устойчиво енергийно развитие
Крайното класиране на проектите, които кандидатстваха за безплатно саниране и бяха 4 пъти пъти повече от наличния финансов ресурс, очаквано предизвика недоволство в цялата страна.
Не само от хората от панелните блокове, а и от кметове, и то на големи градове като Пловдив, Стара Загора, Русе, Плевен, Благоевград, Велико Търново.
Дни преди Коледа регионалното министерство пусна списък с одобрените 756 блока от 102 общини, които ще бъдат обновени с 1,1 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост със 100% безвъзмездни средства. От собствениците на апартаменти се искаше само да са осигурили пари за енергийното обследване и ваденето на технически паспорт на сградата, които после ще им бъдат възстановени. Но само ако са одобрени.
Има и резервен списък
от 2178 блока, чието саниране би струвало още 2,6 млрд. лв. Собствениците на жилища в тях също са похарчили немалко пари, за да се сдобият със сертификат за енергийна ефективност и технически паспорт, но засега тези документи не им служат за нищо.
Към това разбираемо недоволство на хората обаче се прибавя и нещо друго - кметовете на много общини забелязаха, че има огромен дисбаланс по региони между кандидатстващите проекти и одобрените.
Например Варна и Бургас са нещо като отличници,
защото имат лимит от по 80 млн. лв., а в крайното класиране Варна получава 79,8 млн. лв. за 31 блока, а Бургас – 78,5 млн. лв. за 29 блока. Кандидатите, разбира се, са били многократно повече.
Но Русе например има лимит от 50 млн. лв. и кандидати за 200 млн. лв., а в крайна сметка са одобрени само 7 блока за общо 21,2 млн. лв., т.е. по-малко от половината от лимита.
Същата сума от 50 млн. е сложена като лимит и за Стара Загора, Плевен, Велико Търново и Благоевград, но и сред тях няма нито една община, в която да са одобрени повече от 55% от този праг.
В Смолян положението е още по-лошо – подадени са проекти за 60 блока, но са одобрени едва 5 от тях за общо 4 милиона лева. Това не са дори 6% от поставения за общината лимит.
Кметовете на Русе Пенчо Милков и на Смолян Николай Мелемов вече изпратиха до МРРБ писмо с настояване да се преразгледа класирането.
Всъщност решението за крайното класиране е административен акт и може да се обжалва в съда, но към момента това не е направено от никого. В същото време в неделя регионалният министър Андрей Цеков каза, че е готов да се срещне с недоволните, но при толкова много желаещи няма какво да се направи. “Няма субективен фактор при оценяването и
не е нужно да имате вътрешен човек, за да ви санират блока, каза той.
Разковничето на спора е точно в тези лимити, става ясно от отговорите на МРРБ на въпросите на “24 часа”. Те бяха заложени още при съставянето на плана за възстановяване и устойчивост, което стана при служебното правителство.
Тогава мотивите бяха, че ако няма лимити, големите общини, които разполагат с административни възможности и капацитет, ще вземат целия ресурс на програмата и за останалите няма да остане нищо. Проектът на всеки блок се подготвя и внася в МРРБ от съответната община. Самите лимити бяха обект на обществено обсъждане още през 2021 г., но тогава към тях нямаше забележки. Даже напротив - изтъкваше се, че ако ги няма, само 15 общини ще грабнат целия финансов ресурс.
“Тези лимити не са гарантиран бюджет, а метод за равномерно разпределяне на средствата по региони”, се казва в отговора на МРРБ.
Проблемът обаче е, че като се съберат всички лимити, се получава сумата 5,1 млрд. лв., а наличните пари са само 1,1 млрд. лв. И още при стартирането на програмата е било ясно, че е цяло чудо някоя община да постигне лимита си, камо ли това да се случи с повечето от тях.
Това се е получило донякъде само с Варна и Бургас, и то защото явно много от подадените проекти са получили максимален брой точки.
Общините са знаели този факт, но това, разбира се, не попречи на много кандидат-кметове да представят нещата по време на предизборната кампания малко превратно. Например да обещават, че ще се санират 50 или 100 блока, макар да е ясно, че при голям интерес в цялата страна шансове имат само проекти, събрали максимален брой точки.
В събота към подозренията за нагласяване на резултатите се добави още едно. Зам.-шефът на парламентарната комисия по регионална политика Радослав Рибарски от ПП-ДБ каза по БНР, че ще предложи комисията да изслуша ръководството на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Тя лицензира фирмите, които извършват енергийни обследвания, и трябва да обясни как контролира, че те си вършат качествено работата.
Сертификатът, който се издава от тези фирми, е един от шестте критерия за класиране при санирането. Ако съдържа неверни данни, това би могло да изкриви съществено картината.
Според кмета на Русе Пенчо Милков в някои региони от страната има
подозрително много блокове, които са постигнали максимален брой точки
– 140, именно благодарение на тези сертификати. А все пак масовото жилищно строителство в България е създало блокове със сходни характеристики.
От МРРБ казват, че не са подлагали на проверка издадените сертификати, защото те са правени от лицензирани фирми и не би следвало да са нереалистични и да предлагат енергийни мерки, които не са нужни.
Сега шансът за блоковете “под черта” е да уведомят общината дали искат да кандидатстват във втория етап на програмата, в която се предвижда 20% от средствата да се поемат от самите собственици на жилища. Те поне ще имат предимството, че всичките им документи са готови и ако е имало някакви несъответствия, вече са отстранени.
Изчисленията на МРРБ показват, че при днешните цени самоучастието би излязло ориентировъчно към 5100 лв. за апартамент от 60 квадрата.
Съмнения за фалшиви сертификати за енергийна ефективност, с които някои общини спечелили повече проекти, предизвикаха изслушване в парламента на Агенцията за устойчиво енергийно развитие
