Според криминалистите това е
основният мотив на престъплението
14-годишна вражда за едни 306 хиляди долара между бизнесмена Кирил Русев, покойния бивш финансов министър Стоян Александров и сина му Петър е в основата на убийството на 49-годишния мъж.
В петък вечерта Алексадров-син заедно със съучастника си Александър Кинов, погребален агент, подозиран, че се занимава и с лихварство, бяха задържани на българо-сръбската граница по обвинение, че са убили Кирил Русев.
В понеделник прокуратурата поиска от Софийския градски съд да наложи постоянен арест на Петър Александров и Александър Кинов.
До редакционното приключване на броя съдът още не се беше произнесъл.
Враждата между Стоян Александров и Кирил Русев е добре известна още от 2016 г., а спорът за парите датира от 2009 г. Той се разгаря дотолкова, че Русев подава сигнали срещу бившия министър през 2016-а. Именно по неговите сигнали и на още няколко души Александров е разследван за лихварство. (Виж в карето долу.) Тогава финансистът твърди, че е дал 306 хил. долара съвсем законно, а бизнесменът, че реално е получил 260 хил. долара. Враждата спира пред аудиторията поне видимо, защото Стоян Александров умира на 24 август 2020-а. Явно обаче спорът за парите не само не приключва, а достига до своята кулминация на 4 януари тази година.
Тогава около 14,30 часа Русев бил поканен на среща със сина на Александров - Петър, и е убит, а след това е подготвен за кремация с фалшиви документи, твърдят разследващите.
Според тях Александров-син и Александър Кинов са измъчвали жертвата си, преди да го застрелят, и са взели телефона му в Сърбия, за да заблудят разследващите, че бизнесменът пътува зад граница.
Сигналът е подаден на 5 януари от майката на Русев. Жената съобщила, че сина ѝ го няма от 4 януари. По нейни твърдения обаче дългът отдавна бил уреден.
Първият заподозрян е задържан 30 минути след сигнала, а час и половина след него и вторият, посочи в понеделник директорът на СДВР Любомир Николов.
Веднага започват претърсвания, изземвания, огледи, следствени експерименти. Още служителят, който приел сигнала, разбрал, че става дума за убийство. В кратки срокове били извършени много действия по разследването - беседи, оперативни комбинации, преглед на камери.
“Разплитането на случая тръгна от преминаването на границата на двамата към Сърбия в деня, в който предполагахме, че е извършено убийството, и бързото им прибиране, за по-малко от час и 20 минути”, посочи шефът на СДВР.
Александров и Кинов минали през ГКПП Стрезимировци. Само бързите действия на полицията предотвратили укриването на трупа, който бил намерен на следващия ден, подготвен за кремация от морга, наета от Кинов. Тъй като бил пограбален агент, бил наясно с процедурите. За целта двамата мъже били дали на погребалната агенция фалшив акт за смърт на името на реално съществуващ човек.
Според адвоката на Александров - Петър Кутиев, служителите от агенцията в нито един момент не споменали името на клиента му, още по-малко като лицето, предало им чувал. “Парите не са му били нужни, защото той е човек с големи финансови възможности”, твърди защитникът.
Освен личната карта на убития Александров и Кинов носили и мобилния му телефон. Той е бил включен, докато са били в Сърбия. Двамата пускали и есемеси на роднини на Русев.
Защитникът на Александров описа клиента си като човек с трайна трудова ангажираност, който не е криминално проявен. Криминални прояви има Кинов, който е с регистрации за незаконно притежание на оръжие, взривни вещества, грабеж в особено големи размери и кражби.
Баща му бе известен като Малката секира, разследван е 4 години за лихварство
Именно убитият Русев подава един от
сигналите срещу бившия финансов
министър, който почина през 2020 г.
Арестуваният за убийство Петър Александров е едно от двете деца на бившия финансов министър Стоян Александров, дългогогодишен преподавател в УНСС, който имаше и политическа кариера. От 1994 до 2015 г. той е ръководител на катедра “Финанси”. Именно заради строгостта му към студентите и за това, че доста често пише двойки на изпитите, беше известен и с прозвището Малката секира. В началото на 90-те години на миналия век Александров оглавява данъчното управление в Министерството на финансите, а през 1992 г. става министър в правителството на Любен Беров.
По време на мандата му са завършени преговорите за преструктуриране на външния дълг на страната, плащанията по който са прекратени от Андрей Луканов през 1990 г. Направена е важна стъпка в модернизирането на данъчната система с въвеждането на данък добавена стойност от 1 април 1994 година.
След падането на кабинета на Беров през 1994-а той е директор на Централна кооперативна банка, по-късно става председател на Надзорния съвет на D банк. През 2003 г. е издигнат от БСП за кандидат за кмет на Столична община, но губи на втория тур от Стефан Софиянски.
Финансовите операции обаче не само го издигат в кариерата, но и водят до най-големите му проблеми. През 2018 г. прокуратурата му повдига обвинение, че е давал кредити, без да има лиценз. Разследването показа, че от 2002 до 2015 г. е раздал пари с лихви от 14 до 18%.
От услугите му се ползвали 61 физически лица и фирми. В този период дал като кредити свои 541 хил. лв., 1,7 млн. долара и 3,7 млн. евро. Дружества на Александров отпускали пари без разрешително от БНБ. Фирмите му “Стал 2007” и “Александров и сие”, която сега се управлява от сина му Петър, дали 14 кредита за малко над 1 млн. лв. и 9,955 млн. евро. Разследването започва две години по-рано през 2016 г. То е образувано по сигнал на няколко човека, единият от които е именно Кирил Русев, бизнесмен, който и публично се оплаква от Александров.
“От 2008 до 2014 г. съм декларирал 4,3 млн. лв. доходи. Попитайте тези, които ми дължат пари, а не ги връщат, какви доходи имат”, казва тогава Александров в интервю за “24 часа”. През май 2020 г. антикорупционната комисия внася в съда иска за отнемане на имущество за 11 млн. лв. срещу него заради лихварство.
Александров обаче не доживя развоя на съдебната сага. През 2019-а той получава инсулт, а година по-късно - втори, при който изпада в кома с много тежки наранявания на главата след падането при мозъчния удар. Умира през август 2020 г., като непосредствената причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност.
