Великотърновско дръпна много – има 50% ръст на приходите на хотелите за една година
Слънчев бряг през лятото печели колкото всички останали през зимата
Българите се преориентират към Пампорово през зимата, но чужденците не
Независимо от разпространеното схващане, че Южното Черноморие привлича повече родни туристи за разлика от Северното, където ходят по-платежоспособни чужденци, областта, която е лидер по печалби от гости през лятото, всъщност е Бургас.
През летния сезон на 2023-а хотелите, разположени между Обзор и Резово, са изкарали от нощувки 686 млн. лева.
Тези на север – между Бяла и Златни пясъци, се отчитат с почти двойно по-малко – само 333 млн. лв. А още по на север – от Кранево през Албена до Дуранкулак, са спечелили 116 млн. лв.
През зимата лидер по печалби са хотелиерите в Банско
– за целия предходен сезон те са изкарали 76 млн. лв. от нощувки, следвани от колегите си в Боровец с 27 млн. лв. и Пампорово с 22 млн. лв. Всичко това прави 125 млн. лв., но все пак приходите на хотелите в България през същата зима са били общо 324 млн. лв. Т.е. извън трите големи ски курорта има множество малки градчета и села из Балкана, Рила, Родопите и Пирин, където туризмът също работи доста добре. Данните излизат наяве от новата система на туристическото министерство ЕСТИ (Единна система за туристическа информация), в която хотелиерите задължително попълват данните за всеки гост, и е свързана с НАП и МВР.
Заради мащабите си
най-печелившата дестинация през лятото в България е Слънчев бряг
Само между май и септември тази година многобройните хотели в този курорт са спечелили 373 млн. лв. В тази цифра влизат само нощувките, платени от гостите, но не и допълнителните услуги и приходите от заведения и атракции. Което е повече от всички приходи от нощувки през зимата в цяла България и показва, че
между двата сезона все още има твърде голяма разлика
Ръстът на приходите на Слънчев бряг в сравнение със същите месеци на 2022 г. е 10%, а приходите от 2020 г., когато имаше многобройни забрани и ограничения, отдавна са надминати.
Бургас обаче далеч не е само Слънчев бряг, както показа и кампанията на “24 часа” “Уикенд ОКОло”. Хотелите в самия град имат завидни приходи от нощувки, но и на разстояние до петдесетина километра от него в рамките на около 48 часа може да се посетят Несебър, Созопол и Поморие, които също са притегателни за туристите. А и многобройни резервати, заливи, древни крепости, малки курортни градчета, етнографски селища като Ченгене скеле, балнеолечебни центрове като този в Поморие и много атракции.
Друга област в България, която, макар и с по-скромни приходи от морските, дърпа доста туристи напоследък, е Велико Търново. Данните за тамошните хотели показват 50% ръст на приходите през 2022 г. в сравнение с предходната година – от 10 млн. лв. те скачат на 15 млн. При това
са разпределени далеч по-равномерно през годината
За 2023 г. данни има само до октомври, но те вече показват 16 млн. лв. приходи от нощувки, т.е. и там рекордната 2019 г. е надмината.
В данните за Велико Търново прави впечатление, че приходите от нощувки на български граждани са винаги двойно по-високи от тези на чужденците освен през лятото, когато е пикът на посещението на чужденци.
В самия град има общо 1613 обекта от историческото наследство на България и той отдавна се е превърнал в средище за много културни прояви. Но и около него има доста обекти,
които са задължителна спирка при екскурзия
в страната: архитектурно-музейните резервати “Арбанаси” и “Боженци”, Патриаршеския манастир, Хотнишкия водопад, Еменския каньон, геокомплекса Понорите, Трявна, природния парк “Българка” и много други.
Великотърновският регион е и отделен тур от картата на все по-популярния напоследък винено-кулинарен туризъм, защото в региона има множество винарни. Тук се произвеждат шардоне, мерло, пино ноар, а ако екскурзията се съчетае с близко разположените други стари столици на България – Преслав и Плиска, може да се опита и прочутият осмарски пелин, както и специалитетите на местната кухня.
Макар че Банско, Разлог, Добринище, Сандански минават за зимни курорти, през последната година има видимо нарастване на туристите в региона и през лятото, показват данните за приходите на местните хотели.
Ако за месеците май - септември на 2022 г. те са изкарали 28 млн. лв. само от нощувките, през същите месеци на 2023 г. тези приходи са вече 41 млн. лв., т.е. ръстът е 46% - далеч над общия ръст на тези приходи в страната.
Гостите на трите големи зимни курорта в България идват от няколко основни държави, но разбивката на данните показва, че през зимата първенец за българите вече не е Банско, а Пампорово. Той заедно с близкия Чепеларе е бил посетен през последния зимен сезон от над 68 хиляди българи, докато Банско – от 60 хиляди. Боровец е близо до тези показатели – посетен е през зимата от над 56 хиляди българи. (виж инфографиката.)
Банско обаче компенсира по-малкото българи с далеч повече чужденци в сравнение с другите две дестинации, откъдето идват и по-добрите му икономически показатели. Той е бил посетен например от над 22 хиляди румънци, докато в Боровец те са били 5 хиляди, а в Пампорово – 3 хиляди.
Гостите от Израел например определено предпочитат Банско, който е бил посетен от над 17 хиляди гости от тази държава. На Боровец са обърнали внимание малко над 3 хиляди души от тази държава, а Пампорово е почти непознат за тях – имало е само 167 гости от Израел.
Същото се отнася и за гостите от останалите държави с изключение на тези от Великобритания – Боровец също
е бил посетен миналата зима от над 17 хиляди англичани, както и Банско.
Липсват данни за туристи в зимните ни курорти от Германия, но през последните 2-3 години германците сякаш заобикалят България и през зимата, и през лятото. Това лято например в български хотели са се регистрирали само 199 хиляди германци. Което изобщо не може да се сравни с онези близо половин милион граждани на федералната република, които посещаваха Черноморието до 2019 г.
Освен това по-голямата част от германските гости са отседнали във Варна, в Слънчев бряг и в столицата, която обаче не е показателна за летния туризъм.
Полските летовници по нашите курорти
са вече почти два пъти повече от германските,
показват данните. А заедно с чехите, румънците и англичаните напълно компенсират отлива на германци.
Все пак малкото германци, които посещават България, правят най-много нощувки – средно по 8. Което не може да се каже за румънците, които посещават България средно за 4 нощувки, колкото правят и израелците. Румънските туристи определено предпочитат Северното Черноморие и най-често идват от Южна Румъния с колите си за нещо като уикенд туризъм. Макар че през последните години определено се забелязват все по-често и на юг – чак до Синеморец.
Ако се гледат само приходите на хотелите,
нищо не може да се сравни с тези в столицата,
която определено бие всеки друг регион на страната. С изключение на лятото, когато във Варна и Бургас има повече гости, и област Благоевград през зимата.
Но при гостите на София трудно може да се направи разграничение колко от клиентите на хотелите са тук по работа, и колко – на екскурзия.
Освен това данните на туристическото министерство са само за средства за подслон с над 10 легла, а в София има и много апартаменти, които се отдават краткосрочно под наем и се ползват предимно от чужди туристи.
