Всяка десета стока за ЕС отива по въздух или вода, от март този износ ще се отпуши
Влизането на България в Шенген носи не само облекчения за пътуванията, но има и преки икономически измерения. Според министъра на икономиката Богдан Богданов пълноценното приемане на страната ни и отпадането на граничните проверки ще доведе до ръст с между 3 и 5% на българския брутен вътрешен продукт. В момента той е над 160 млрд. лв., което означава, че България губи поне по 8 млрд. лв. на година.
От март, когато би трябвало страната ни да влезе в Шенген по въздух и вода, ще се отпуши износът за поне 4,2 млрд. лв. Това е стойността на стоките, които са отишли към други страни от ЕС през миналата година с въздушен и корабен транспорт. Това е горе-долу една десета от целия износ на България, показва справка на НСИ, предоставена на “24 часа”.
Отпадането на граничните проверки ще означава по-малко разходи за бизнеса и по-бързо придвижване на стоките. Положителният ефект може да е и по-голям, защото промяната може да накара все повече износители и спедитори да се насочат към корабите и самолетите.
Данните се отнасят за времето от януари до септември 2023 г. и сочат, че целият износ на страната за ЕС през това време е на стойност 42,1 млрд. лв.
Облекчението с отпадането на проверките от март за водния транспорт
ще се отрази най-много на износа за Италия и Испания
Почти половината от него е морски. Например за Италия през тези девет месеца сме изнесли стоки за 4,7 млрд. лв. Стоки за 1,3 млрд. лв. са били изнесени по море, за 45 млн. лв. - със самолет, а за останалата сума - с влакове и камиони, за които България и след март ще продължи да се подлага на по-задълбочени проверки. Те обаче отпадат за морския транспорт и корабът, който потегля примерно от Бургас и пристига на италианско пристанище, вече ще се смята за доставка в рамките на шенгенското пространство.
Още по-голям е делът на морския транспорт в износа ни за Испания - от 1,7 млрд. лв. общо 849 млн. лв. се падат на морския транспорт, а други 21 млн. - на въздушния. По шосе за тази държава са били изнесени стоки за 916 млн. лв. Железопътен транспорт са ползвали износителите на съвсем малко стоки - няма и един милион лева.
Речният транспорт, за който също влизаме в шенгенското пространство,
се използва ограничено от българските износители
С такива кораби през този период от България има износ за едва 202 млн. лв. Над половината от него е за съседна Румъния - 124 млн. лв.
Донякъде - стоки само за 27 млн. лв., с речен транспорт изнасяме и за Германия, но това е пренебрежимо ниска стойност, тъй като това е най-големият европейски пазар за нашите стоки. Миналата година там е изнесена българска продукция за 8,7 млрд. лв., но огромна част от износа - за 8,1 млрд. лв., е бил с автомобилен транспорт, а 231 млн. лв. - с железопътен. Със самолет за Германия сме изнесли стоки за 209 млн. лв.
Колкото до Австрия - страната, която до последно беше противник на присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство, почти целият ни износ е със сухопътен транспорт.
За Австрия през периода януари-септември 2023 г. са изнесени български стоки за 1,3 млрд. лв. На камионите се падат 1,1 млрд. лв., а на влаковете - 92 млн. лв. С речни кораби са изнесени стоки за едва 14 млн. лв., а със самолети - за 100 млн. лв.
Българският износ за Нидерландия, която също беше противник на влизането ни в Шенген, е голям за българските мащаби - за 1,2 млрд. лв. 896 млн. лв. от него е бил превозен с камиони, независимо че от Калотина дотам се пресичат 5 граници. В определени периоди изчакванията по тези гранични пунктове продължават по над 6 часа.
Данните за вноса в България от страни-членки на ЕС показват почти същото съотношение -
стоки за 4 млрд. лв. са внесени у нас по въздух и вода,
а общата стойност на вноса е 43 млрд. лв. Т.е. пак само около една десета от транспорта е бил въздушен или воден, а всичко останало е осъществявано с камиони или влакове.
На практика пълноценното приемане на България в Шенген ще е това, което ще даде далеч по-бърз достъп на българските стоки до пазарите в Западна Европа. В момента българските тирове губят по 120-150 млн. лв. годишно заради изчакването само при преминаването на румънската граница.
