Австрийски политик не е споменавал бройка бежанци, които да приемем като условие за Шенген
Х мигранти ще ни залеят от Виена - Австрия ще ни върне афганистанци и сирийци, които сме пуснали натам, и това е цената на влизането ни в Шенген по въздух и вода.
Ще е цяла бежанска вълна, гласи любимата новогодишна конспирация на опозицията, най-шумно прокламирана от лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов.
Най-често се повтаря магическото число 6000 - това била бройката бежанци, които Австрия иска да ни върне.
Фалшива новина, отсече правителството на Николай Денков и Мария Габриел. Вместо това те посочиха числото 113 - толкова бежанци Австрия ни е върнала за 2023 г. по Дъблинския регламент. Всъщност именно спазване на старото споразумение от Дъблин е условието на Виена, нищо ново не сме подписвали, както стана ясно от разпространения документ между България, Австрия и Румъния.
Кое число обаче е по-реалистично за 2024 г.?
Отговорът е: нито едно от двете.
6000 не е бройката мигранти, които трябва да приемем обратно срещу вдигане на ветото за Шенген.
То се появи за първи път на 11.ХII. в австрийския “Дер Щандарт”
На тази дата вестникът публикува дълъг текст със заглавие “Стъпка по стъпка” в Шенгенското пространство: Защо Виена кара румънците и българите да чакат”. По същество този текст е въпроси и отговори по темата, след като вътрешният министър на Австрия Герхард Карнер за първи път обяви, че е възможно Виена да отстъпи за въздушните и морските граници.
В поредицата въпроси и отговори в “Дер Щандарт” е включен и следният абзац:
Въпрос: Как Австрия обоснова ветото си досега и какви искания поставя?
Отговор: Австрийският канцлер Карл Нехамер и вътрешният министър Карнер твърдяха, че защитата на външните граници не работи и твърде много мигранти идват в Австрия през България и Румъния. Сега Карнер призовава Румъния да контролира по-строго границата по река Дунав с България, така че възможно най-малко мигранти да стигнат до Румъния. Предстои и модернизация на граничната система на българо-турската граница. Парите за това трябва да дойдат от Европейската комисия. Трето, Австрия настоява България и Румъния да създават по-малко бюрократични пречки за прилагане на Дъблинския регламент.
Съответно двете държави трябва да гарантират, че тези мигранти, които преди са били регистрирани в България и Румъния и които след това кандидатстват за убежище в Австрия, действително ще бъдат върнати в България и Румъния. Тази година по данни на австрийското вътрешно министерство това засяга почти 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и почти 6000 души, които трябва да се върнат в България. Решаваща за Австрия е скоростта на управление на двете източноевропейски държави. Защото след шест месеца изтича възможността за връщане на мигрантите.
Да, числото 6000 не се появява никъде официално от който и да е австрийски управленец,
но след публикацията заживява свой собствен живот в българския интернет. Като дори на 30 декември - деня, в който бе одобрена финално сделката за Шенген, бе заковано с часове като челен материал на сайта “Епицентър”.
Единствените думи, казани от Герхард Карнер, обаче гласят: “И тези две държави трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия – това са ясните условия и позицията, по която се договорихме, включително трите държави. Комисията и председателството трябва да работят въз основа на тази позиция, която е от първостепенна важност за предпоставките за въздушния Шенген”.
6000 липсва и в анекса към решението за допускането ни в Шенген, където са изброени 5 точки. Там е записано само, че България и Румъния няма да ограничават бройката бежанци, които им връща Австрия. И ще дават отговор на заявленията по възможност за 3 работни дни, особено ако става въпрос за афганистанци и сирийци. Връщането ще става по Дъблинския регламент и новите правила, които ще го заменят след половин година.
Именно по Дъблинския регламент за миналата година Австрия е поискала да върне в България 193 мигранти, за които има данни, че първо са преминали през страната ни. Като доказателството обикновено е или подадена у нас молба за закрила, или поне снети пръстови отпечатъци при регистрация в системата “Евротаг”. Успешно са върнати 113 души за цялата 2023 г. А изобщо България е приела общо 590 мигранти, върнати ни от други държави в ЕС, за цялата минала година.
Затова има само предположения какво може да представлява “магическото” число 6000.
“Няма договорена бройка за връщане на бежанци -
6000 е условна бройка на т.нар. лица, които са минали вече през България, подали са молба за убежище и в рамките на процедурата са напуснали страната и явно са достигнали до Австрия”,
опита да обясни в сряда сутринта шефката на Държавна агенция за бежанците Мариана Тошева в интервю за БНТ.
За 2023 г. у нас има близо 16 000 производства на лица, подали молба за закрила, започнала е процедура. Но в рамките на 6 месеца една част от чужденците са напуснали страната, внесе още малко яснота тя по-късно през деня пред БНР.
“Нямаме представа в каква посока са тръгнали. Някои са в Австрия и това е известно благодарение на системата “Евротаг”, в която България участва, и имаме ангажимент за снемане на отпечатъци на лицата, поискали закрила в България.
В последните дни започнаха интерпретации на статистическа информация, но реално фактите показват, че Австрия е изпратила през 2023 г. към България заявка за обратен прием на 193 чужденци, от които до края на годината е върнала по регламента “Дъблин” 113. Всякаква друга информация всява паника и страхове”, заяви още Тошева.
Всъщност статистиките за изпълнението на регламента “Дъблин”, по който страните от ЕС си връщат една на друга мигранти, показват коренно различна ситуация. Австрия много повече изпраща към други държави нелегални мигранти, отколкото ѝ се налага да връща. По данните на Евростат за 2022 г. към Виена са били отправени над 25 000 искания да приеме обратно мигранти. А самата тя е поискала да върне на други държави в ЕС около 15 000 души.
Като Австрия е на второ място в целия ЕС по отправени към нея искания да си вземе обратно бежанци
На първо място с над 32 хил. души е Италия.
За България данните за 2022 г. показват, че сме получили около 20 000 искания да си вземем обратно бежанци. А ние сме изпратили около 1000 искания до други държави да им върнем регистрирани първо там мигранти. Като това са данни за разменените документи, а не за реално разменените между държавите мигранти.
Само две държави от ЕС имат повече отправени искания да връщат бежанци на другите, отколкото да приемат от тях. Шампион е Германия с 68 000 искания до другите да си приберат бежанците. Франция е втора с над 44 хил. Да погледнем обаче и доколко се изпълняват исканията - Германия е успяла да върне едва 4158 мигранти, а Франция само 3311.
Сирийци и дрогиран македонец прекарали 15 души в Румъния
Дрогиран македонец, превозвал мигранти и трима сирийци каналджии, бяха заловени при пореден опит да прекарат бежанци. Групата действала нетипично - трафикирала ги към Румъния, а не Сърбия, както други подобни банди.
До разкриването на престъпниците се стигнало, след като на 30 декември м.г. граничарите край Силистра заловили 12 мигранти от Сирия. Карал ги дрогиран македонец, който опитал да избяга от униформените. Заедно с него бил и сириец със статут на постоянно пребиваващ у нас, който му помагал. Двамата са в ареста с обвинения за каналджийство, а македонецът и за шофиране дрогиран и неподчинение на полицията. Мигрантите са подведени под отговорност за опит за незаконно преминаване на границата.
Докато работили по групата, разследващите се натъкнали на данни, че ден по-рано друго крило на бандата е превело през границата 3-ма сирийци. Затова уведомили румънските си колеги. Така чужденците били заловени. Румънците хванали и каналджиите - двама сирийци със статут на постоянно пребиваващи у нас. Единият е осъждан два пъти за каране дрогиран. Другият е разследван за същото престъпление, както и за държане на наркотици.
У повечето мигранти са намерени документи за пребиваване, издадени от българските власти. Те не са имали право да напускат пределите на Република България. Разследването по образуваните досъдебни производства продължава.
