Водороден интерконектор с Гърция,
предвиждат да заработи в края на 2029 г.
Присъединяване на 8000 мегавата вятърни паркове е една от целите на разширяването и дигитализацията на електропреносната мрежа в Североизточна България до 2030 г. Мощностите са 4 пъти колкото са в АЕЦ “Козлодуй”. Това предвижда проектът “Кармен 2”, който е от общ европейски интерес.
Той е между българския електропреносен оператор ЕСО, румънския “Транселектрика” и разпределителното дружество Delgaz Grid. Върху него акцентират и промените в интегрирания план за енергетика и климат. ЕСО ще инвестира 1 млрд. лева в проекта. С изграждането на големи вятърни паркове ще се осигури енергия на Варна, Добрич и други градове в Североизточна България, както и възможност за износ до и през Румъния.
За първи път в интегрирания план се обръща внимание на развитието на енергийните мощности на Турция и влиянието им. По прогнози на техния преносен оператор до 2040 г. там ще има 140 000 мегавата с ниски разходи за електроенергия и целогодишни възможности за износ. Отбелязва се, че страната ни също има намерение да изгражда мощности за чиста енергия. Това са двата нови блока в АЕЦ “Козлодуй” и планираните нови две ПАВЕЦ .
Това ще увеличи транзитните потоци на електроенергия през преносната ни мрежа в посока изток-запад. Те ще увеличават и с евентуалното затваряне на блокове в комплекса “Марица-изток”.
Затова е планиран нов електропровод между България и Сърбия след 2030 г. Има и тристранен проект България-Гърция-Турция за оценка на възможностите за трета връзка между България и Турция.
От общ европейски интерес е и водородният интерконектор между България и Гърция, който трябва да е построен до края на 2029 г. Той включва тръбопровод от около 250 км и две компресорни станции. На него се разчита да пренася зелен водород от Югоизточна до Централна Европа.
Според промените в интегрирания план има предпоставки за български добив на газ. В страната са регистрирани находища с геоложки или търговски потенциал от общо 45 млрд. куб. м, тоест - за 15 години.
Добивът в страната щял да стимулира по-бързото развитие на газова инфраструктура, която след 2035 г. да може да пренася зелен водород в чисто състояние или смесен с биогаз.
