- Започват със съдебния - първостепенни са промените за ВСС, защото в момента той е спрял да функционира
- Още няма внесено нито едно име за съдия, в 18 часа на 11 януари изтича срокът за номинации
В динамичен януари навлизат депутатите след декемврийския маратон с поправките в конституцията. Ред е на процедурата по попълване на Конституционния съд и избор на членове на новосъздадената антикорупционна комисия. Но и ще сложат началото на поправките във вероятно около 100 закона, които се налагат заради ремонта на конституцията. Точният им брой е трудно да се посочи, но със сигурност са десетки.
Така, докато преценява кой да отиде в КС, конституционната комисия ще трябва да направи една бърза промяна и в съдебния закон, за
да започнат да функционират двата Висши съвета - съдебният и прокурорският
Само ден след като народните представители се върнат на работа, изтича крайният срок за подаване на кандидатури за Конституционния съд (КС).
Народното събрание трябва да заработи отново на 10 януари, а до 18 часа на 11 януари да бъдат направени предложенията за двете свободни места в съда.
Да номинира, може всеки депутат. Засега няма официално внесени кандидатури, но пък има още 10 дни.
До момента имената, които се въртят в публичното пространство, са три-четири. Едното е на проф. Екатерина Михайлова. Чуват се обаче мнения, че
не всички в (не)коалицията били съгласни с нейната кандидатура
Неясно защо, още повече че по време на обществените обсъждания около основния закон тя демонстрира обективен поглед.
Вторият споменаван е съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов. Той е единственият до момента потвърдил, че има подобна идея сред колегите му. Има идея да съм член на Конституционния съд, но не съм сигурен, че там ми е мястото, коментира Атанасов в навечерието на коледните празници.
Третото спрягано за КС име е на шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, но било малко вероятно тя да излезе от активната политика.
Правосъдният министър Атанас Славов е четвъртото име, но до момента близки до него твърдят, че подобно предложение не му е правено.
Изборът на конституционни съдии няма да е чак толкова сложен, защото се изисква обикновено мнозинство, тоест гласовете на половината от присъстващите в пленарната зала депутати.
Мандатът в КС е 9 г. и тук идва другият неясен въпрос около новите съдии -
дали двамата избрани ще изкарат пълен мандат, или за единия той ще е малко по-малко от 7 г.,
а за другия - 7 години и четири месеца. Причината е, че двете места в КС от парламентарната квота са незаети от доста време - едното от ноември 2021 г., а другото от март 2022 г.
Яснота трябва да внесе самият КС, който беше запитан от президента ще карат ли новоизбраните 9-годишен мандат, или съкратен, за да се спази заложената в основния закон и в този за съда схема за обновяване.
Паралелно с избора на бъдещите съдии депутатите трябва да направят и малък ремонт на съдебния закон, който така или иначе
до 6 месеца ще е напълно нов
Тази задача даже им е първостепенна, защото в момента Висшият съдебен съвет е спрял да функционира.
Причината е, че в сегашния Закон за съдебната власт са разписани Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС), представляващ, Съдийска и Прокурорска колегия. От 26 декември, когато промените в конституцията влязоха в сила, те не съществуват, защото бяха заменени с Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
Сега обаче няма кой да подписва за заплати
а администрацията на кадровия орган, да сключва договори, защото преди го правеше представляващият съвета или упълномощен от него.
Заради проблема на 28 декември кадровиците се срещнаха спешно с правосъдния министър Атанас Славов.
Пленумът на ВСС е ликвидиран и по този въпрос няма никакъв спор, категоричен беше шефът на ВАС Георги Чолаков. А представляващият съвета Боян Магдалинчев обяви, че от 26 декември, когато промените в конституцията влязоха в сила, той вече не е представляващ, не е подписал нито един документ и няма и да подпише.
Друг кадровик Боян Новански, който е възложител с делегирани правомощия по няколко договора, включително и по този за ремонта на сградата на бул. "Стамболийски" (бившия техникум "Сталин" - б.р.), също заяви, че няма да подписва нищо.
Ремонтът на рушащата се сграда в центъра на София започна през април и трябва да продължи 673 дни. Тя беше замислена за специализирания съд, но след закриването му не е ясно коя съдебна институция ще се настани там.
Според Новански да се подписват сега договори, било
все едно да се яви някой с пълномощно от царя от 1934 г.
и да каже, че иска да строи сграда в Тутракан например.
Правосъдният министър Славов обясни, че е говорил с депутати, но не можел да каже от тяхно име какво ще решат. Той посочи и че по време на обсъжданията на конституцията кадровиците не са споменали за тези трудности.
Така или иначе и този казус е един от първите, които трябва да реши парламентът. А след него дано депутатите да попълнят и Комисията за противодействие на корупцията.
Изборът за антикорупционната комисия се отпуши, но парламентът май няма готовност
Ще започне ли най-после процедурата по изграждане на Комисията за противодействие на корупцията, която се забави заради промените в конституцията? Засега от парламента не дават знак, че имат кандидати за новосъздадената институция.
Законът за противодействие на корупцията, с който настоящата КПКОНПИ се разделя на две, беше гласуван в началото на октомври. В него беше записано, че тримата комисари, които ще се сменят начело през 2 г., трябва да бъдат избрани до три месеца, но това още не е факт. Изчакваше се приемането на промените в конституцията, тъй като депутатите посочиха в закона, че те ще се избират с конституционно мнозинство от 2/3, тоест 160 гласа. Тези мнозинства обаче трябва да са разписани и в основния закон.
За да не бъде отменен изборът, от КС беше посочено, че регулаторните органи се избират с квалифицирано мнозинство, когато това е предвидено в закон. Този текст е напълно нов и не се прие еднозначно. Според юристи мястото му не е там. Така или иначе процедурата вече е отпушена и няма пречки изборът да започне. Не се чува обаче народните представители да имат кандидати.
Още повече, че това ще е първият от поредицата избори с квалифицирано мнозинство, които трябва да направи парламентът. Предстои вот и за членове на съдебния и прокурорския съвет и на Инспектората към ВСС. Първият ще е тест дали депутатите ще изпълнят обещанието си да номинират независими, доказани професионалисти, отдалечени от партийните интриги, които се ползват с безукорно име в обществото.
Междувременно и.д. шефът на КПКОНПИ Антон Славчев подаде документи за прокурор в Софийската градска прокуратура. Той сега оглавява и двете комисии - за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Спечели конкурса с две шестици, но неофициално се твърди, че кандидат, който е отпаднал, е оспорил резултатите. Така че встъпването му като прокурор може да се забави за неопределено време. Той ще остане начело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, която ще съществува в този вид, докато не се приеме нов закон, което пък не е ясно кога ще стане.
80 души още чакат да бъдат заменени с решение на Народното събрание
В регулаторите ще влязат най-добрите експерти и професионалисти, без квоти и партийни ангажименти.
Формулата зададе лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в последните дни на 2023 г. А със старта на новия политически сезон след 10 януари формациите от (не)коалицията ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС трябва да започнат работа и по попълването на онези 80 поста, до които депутатите не стигат вече трета година поради краткия живот на предходните парламенти.
При старта на 49-ото народно събрание шефът му Росен Желязков изчете дълъг списък с 84 позиции с изтекли или прекратени мандати. За повечето кандидати обаче се изисква подкрепата на 2/3 от депутатите, което и спъваше досега бързото им попълване.
За своите 8 месеца единственото, което (не)коалицията успя да договори, бе изборът на гуверньор и двама подуправители на БНБ. А именно шефският пост в националната банка бе една от причините да се разтури управляващата коалиция в 47-ото НС, след като между “Продължаваме промяната” и ИТН имаше ожесточена конкуренция за позицията.
В този парламент кризата бе преодоляна и начело на БНБ отново е Димитър Радев, който е на поста още от 2015 г. по предложение на ГЕРБ. Подуправители в края на юли станаха пък ексдепутатите Андрей Гюров от ПП и Петър Чобанов от ДПС.
Шефският пост в Сметната палата отиде за друг бивш народен представител - Димитър Главчев от ГЕРБ. По негово предложение се избират и двама зам.-председатели, и двама членове. Нови имена през парламента обаче не са минавали.
Напредък, макар и за малко, имаше и по комплектуването на ръководството на НЗОК. Половин час след полунощ и точно преди да се разпуснат за лятната си ваканция, депутатите избраха единствения кандидат - номинирания от ПП-ДБ Станимир Михайлов. Още тогава проблеснаха искри между ГЕРБ и партньорите им, след като хората на Бойко Борисов отправиха остри критики срещу него. Със законови промени бе решено и подуправителят на НЗОК да се избира от парламента, като стана ясно, че е договорено позицията да е за ГЕРБ. 4 месеца по-късно обаче Момчил Мавров не получи обещаната подкрепа от ПП-ДБ и бе избран само с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Бойко Борисов избухна заради неспазената договорка и обяви, че името е изчетено от лаптопа на Лена Бориславова и било “пакетната сделка” с подуправителя. След скандала Борисов, Христо Иванов и Асен Василев дадоха съвместно изявление и обявиха, че са се разбрали и Михайлов, и Мавров да подадат оставки. А процедурата за ръководство на здравната каса стартира отначало.
Всички назначения обаче бяха отложени за след Нова година, за да не се създава допълнително напрежение в (не)коалицията, докато се гласуват бюджета и конституцията.
ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС се договориха да подпишат “регламент, по който да се избират назначенията в регулаторите”. Дни по-късно шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че са се разбрали 1/3 от постовете в регулаторите да са за ДПС. Кирил Петков обаче отхвърли подобен вариант, но призна, че попълването на регулаторите ще е труден процес. “Няма договорка с по една трета. Там ще има отделен разговор. Котки в чувал няма да допуснем в тия регулатори. Нещата ще се движат по ясен и систематичен начин”, зарече се съпредседателят на ПП.
