- Ще имаме 2 нови ядрени блока, 2 ПАВЕЦ, много ВЕИ
- След 7 години ел. енергията ще бъде по 100 евро/мегаватчас
100 евро за мегаватчас пазарна цена на тока през 2030 г. показват математическите модели на Министерството на енергетиката при подготовката на проекта за нова енергийна стратегия. През 2050 г. прогнозата е, че електроенергията ще струва 80-90 евро, коментира пред “24 часа” зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов.
В двайсетилетието между 2030 и 2050 г. се очакват най-много инвестиции, средногодишно по 1 млрд. евро, и в същото време електроенергията поевтинява.
Една от причините е, че още в началото на този период - към 2030 г., цената на газа в Европа се отвързва от цената на електроенергията. В експлоатация ще влизат все повече възобновяеми мощности,
за които няма нужда да се купуват квоти въглеродни емисии,
което натиска цената надолу, обясни зам.-министърът.
Така той отговори на въпроса на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, който настоява, че след като се иска преход към нискоемисионна енергетика, за да е конкурентоспособен бизнесът, трябва да е ясно по години колко ще струва токът.
Миксът от електроенергия, който ще се предлага на пазара, е пресметнат
да покрие търсенето с най-ниски разходи,
гласи основният принцип при писането на новата стратегия.
В проекта, по който в момента текат обсъждане и събиране на предложения, е залегнал преходът към нисковъглеродна енергетика и постепенно отпадане на въглищните централи до 2038 г. Годината бе записана в измененията на Закона за енергетиката, приети от парламента след протестите на енергетиците от Маришкия басейн и Бобов дол.
Какви мощности точно строим и колко ще ни струва токът от тях, е в микса от производства.
На 26 декември т.г. например в 12,55 ч и при 20 градуса на сянка този микс беше: 39% ядрена енергия, 25% ток от фотоволтаици, 22% - от въглищни тецове, 9 на сто - от топлофикации и заводски централи, и 2 на сто - от вятърни централи.
В топли декемврийски дни между 12 и 16 ч слънчевият ток има 1/4 от пазара,
но в студени дни просто изчезва,
свива се до 1-2 процента и тогава е добре, че имаме въглищните тецове, които в този момент дават към 35% от тока.
Проектът прави микс от ядрена енергия, ВЕИ с батерии, нови ПАВЕЦ, постепенно затихване на въглищните мощности и обновяване, разширяване и дигитализация на мрежата, което да позволи присъединяването на новите мощности.
Стратегията предвижда в частта генериращи мощности около 7500 мегавата нови ВЕИ до 2030 г., от които около 5500 мегавата ще са фотоволтаици, а 2000 - вятърни централи.
Към 2050 г. ВЕИ-тата вече ще са 19 000 мегавата, което е все едно 9 пъти сегашната АЕЦ “Козлодуй” с нейните 2 хиляди мегавата.
Към 2030-2035 г. ще трябва да бъдат изградени две нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), общо 1600 мегавата, с капацитет за съхранение на електроенергия около 40 000 мегаватчаса, което
е изключително ценна придобивка за системата
Това е към половината от дневното потребление на страната, казва Ненов.
Към тях се прибавя и съществуващата ПАВЕЦ “Чаира”, която трябва да бъде ремонтирана.
Това означава, че новите ВЕИ мощности ще имат възможност да бъдат изградени и да им се гарантира, че енергията, която произвеждат, ще може да бъде складирана. Защото в момента фотоволтаиците например в горещи дни имат свръхпроизводство и близки до нулата цени на тока, но в студени и облачни дни е точно обратното. С ПАВЕЦ и неговата възможност да съхранява електроенергия, колкото е половината потребление в страната, ВЕИ-тата
ще могат да пласират енергията си на пазара във вечерния или сутрешния връх, когато токът е скъп.
Проблем прогнозира обаче главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков - въпросните ПАВЕЦ са планирани за след 8-13 години, а фотоволтаиците правят бум сега. Така че въпросът е в съхранението на енергия в съвсем близкото и обозримо бъдеще. Проектите по плана за възстановяване и устойчивост например предвиждат финансиране на батерии именно при изграждане на нови ВЕИ.
Към 2035 г. ще бъде пуснат в експлоатация VII блок на атомната централа, амбицията е това да стане дори по-рано - към 2033 г., а 3 години по-късно да бъде готов и VIII блок. Технологията е на американската “Уестингхаус” с реактори АР 1000, но за изграждането на новите блокове ще се правят процедури, за да е по-конкурентна цената. Условието е, както е казвал министърът на енергетиката Румен Радев, срок и цена. “Уестингхаус” работи заедно с големи международни компании, както американски, така и от Южна Корея, казва Ненов.
Какво ще се случи с въглищните региони
Въглищната енергетика постепенно затихва до 2038 г. Мините ще продължат да добиват въглища, докато има пазар за въглищния ток, но през останалото време ще се съсредоточат върху рекултивирането на терените, които вече са изчерпани, както и върху развитието на нови икономически дейности. Това означава работа за години напред. Все пак въглищата стоят като стратегически резерв, защото са местен ресурс, не зависят от международните сътресения на пазарите, нито от валутите.
Сценарият, който е предложен за обсъждане, предвижда инвестиции в нови газови мощности, които да заменят въглищните. По принцип газовите мощности се възприемат като най-нискорискова и най-щадяща околната среда суровина. Но след началото на войната в Украйна и спирането на доставките на руско гориво за България тази суровина поражда геополитическа несигурност.
Все пак повечето въглищни централи
предвиждат поне по един блок, който да е на газ
А тези в Маришкия басейн – и газопровод до централите. Газът като преходно гориво е важен, защото при все повече фотоволтаици предлага гъвкавост. Ако внезапно отпадне голяма зелена мощност, диспечерите ще могат да покрият липсата ѝ с пускането на газова мощност. Един парогазов блок е 10 пъти по-маневрен от въглищните и с 3-4 пъти по-малко емисии, обяснява зам.-министър Ненов.
В добавка към тези идеи в новия вариант на стратегията е
записана и възможността за местен добив на газ
Това е станало по искане на браншовите организации, според които у нас има доказани находища на природен газ на сушата и те могат да покрият потреблението в страната за 10-15 години. Това е точно времето, определено да се ползва газът като преходно гориво. Според източници от бранша газът от собствен добив досега не е бил вписван в енергийна стратегия, за да се запазела зависимостта от руския.
От вече оповестените предложения за инвестиционни намерения към териториалните планове за справедлив преход личи, че “Ей И Ес Марица-изток 1” предлага единият блок да стане съоръжение за съхранение на енергия на базата на разтопени соли. Други централи предвиждат замяната на въглищата с гориво от биомаса. И никой не декларира намерения за спиране на мощности - предвиждат преобразуването им.
Развитието на мрежите е съществен акцент в стратегията. Управлението им се дигитализира и автоматизира. Това е важно, особено за Североизточна България, където
ще позволи да се оползотвори потенциалът на вятъра
Една от причините да не се развиват такива проекти сега е недостатъчното развитие на мрежата. Разширяването ѝ ще позволи присъединяването на няколко гигавата вятърни мощности в Североизточна България, коментира Ненов.
Когато се реализират проектите в стратегията, България
ще бъде отново голям износител на електроенергия в региона,
ще разполагаме с много конкурентен енергиен микс откъм генериращи мощности. Поне това показват разчетите - че има условия новите мощности да се натоварват и енергията им да се реализира.
Преходът се планира без резки движения. Обсъждането на стратегията продължава с участието на бизнеса, неправителствения сектор, енергийните сдружения и организации, учените.
Това, което отбелязват повечето участници в дебатите, е отвореността за предложения на Министерството на енергетиката.
