Погребват отеца на 31.XII. в двора на църквата, в която служи 33 години
На Стефановден от този свят си отиде кърджалийският свещеник отец Боян Саръев, когото наричаха Кръстителя на Родопите. Това стана в деня, в който 20 г. по-рано племенникът му лейт. Николай Саръев загина при терористичен атентат в българската база в Кербала, Ирак.
Отец Боян е страдал от чернодробно заболяване, съобщиха от кърджалийската болница "Д-р Атанас Дафовски", където издъхна свещеникът.
Изцелението е темата на последната му проповед,
която произнася на 3 декември пред олтара на храм "Св. Успение Богородично" в кърджалийския кв. "Гледка". Именно оттук през 1990 г. започва духовната си мисия 33-годишният ръкоположен месеци по-рано свещеник.
Той е различен от останалите духовници. Роден е през 1957 г. във вече заличеното родопско село Жълти чал, почти на границата с Гърция.
Потомък е на помохамеданчени българи. Детството си отец Боян определяше като трудно заради немотията, в която е растял. На 15-годишна възраст е приет в средното милиционерско училище в Стрелча.
Още като ученик е командирован в гоцеделчевското село Корница, където става свидетел на потушаването на протестите на местните срещу т.нар. възродителен процес.
След като завършва милиционерското училище, отец Саръев се завръща в родния край и започва работа като сержант в милицията в Крумовград.
Години по-късно разказваше, че точно в този период и по-конкретно по време на възродителния процес, при който насилствено са сменени имената на местните турци, го накарало да
скъса с всички илюзии, че социализмът е справедлив строй
Междувременно сержантът от милицията завършва школата в "Симеоново", но това не го кара да се чувства по-удовлетворен. Напротив, отецът казваше, че този период е бил изключително труден за него, защото отношението в системата към него било пренебрежително заради произхода му.
Свещеникът признаваше, че в този период дори е мислел за самоубийство. Просветлението идва, когато е на 30 г.
"Яви ми се Бог и ми каза да вървя след него, че той е пътят, че той е истината и животът. И че има изход", разказваше отецът. Той напуска системата на МВР и започва работа в селското стопанство, а по-късно - в завод. Започва да ходи редовно в черквата "Свети Георги Победоносец" в Кърджали.
В този период чете много религиозна литература и започва да се подготвя да стане свещеник. През май 1990-а Боян Саръев е ръкоположен за дякон, а месеци по-късно и за свещеник.
Междувременно основава Движението за християнство и прогрес "Свети Йоан Предтеча". Целта, която си поставя, е да върне в лоното на християнството потомците на ислямизираните българи.
Отец Саръев започва да обикаля по селата в Родопите и да се среща с хората. Успява да убеди много от тях да се покръстят.
На 18 май 1991 г. свещеникът извършва
първото масово кръщене на 100 души
българи мохамедани от различни части на Родопите. През следващите години продължава мисията си и извършва още много индивидуални и масови покръствания.
Дейността на духовника му донесе прозвището на кръстител, но и противници. Отец Саръев признаваше, че е заплашван, но не влизаше в ролята на жертва, а казваше, че се е оставил в ръцете на Господ.
Благодарение на дейността си свещеникът спечели и много приятели, които го подкрепяха. С дарения той преобрази малката квартална черква, в която служеше, и издигна около нея православното духовно средище "Успение Богородично". То беше осветено през 2003 г. от тогавашния пловдивски митрополит Арсений.
В средището се съхраняват частици от светия кръст Господен, открити на Перперикон. В църковния двор беше изградено аязмо "Живоприемни източник". Според вярванията Божията майка е споделила, че много хора ще намерят там изцеление.
Популярността на отец Саръев не остана незабелязана
и за много политици, които не преставаха да го ухажват. Още в началото на 90-те години политически формации като Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) и Отечествената партия на труда (ОПТ) се опитаха да спечелят дивиденти покрай Саръев.
Националистически формации от по-ново време също правиха опити да трупат слава покрай него. През 2006-а лидерът на "Атака" Волен Сидеров неслучайно избра да бъде венчан от отец Саръев в църквата в кв. "Гледка".
Тогава на свещеника е предоставено време да води предаването "За вярата българска" в телевизията на Валери Симеонов "Скат". Всяка неделя на живо бяха излъчвани службите на свещеника от храма.
Политиката не успя да изкуши отец Саръев
Въпреки че през 2007 г. името му беше спрягано като единна кандидатура за кмет на Кърджали срещу ДПС, а подкрепа заявиха широк спектър от партии. В крайна сметка духовникът не прие предложението.
С това създаде дискомфорт на пловдивския митрополит Николай, който беше обвиняван от националистите, че е свършил услуга на ДПС, недопускайки свещеника да участва в изборите.
През 2011 г. президентът Росен Плевнелиев, по това време кандидат за поста, дойде в храма "Св. Успение Богородично", за да получи благословията на отец Боян Саръев за вота. В последните 10-ина години отецът излезе от прожекторите на обществения живот.
Всъщност той се отдаде на благотворителна дейност, откривайки трапезария за бедни, в която изхранваше и християни, и мюсюлмани.
Последните обществени прояви на отец Боян Саръев бяха свързани с войната в Украйна. Още в началото на руската инвазия той прие в православното си средище 50 бежанци - жени и деца, 4 от които кръсти в църквата си.
Отец Боян Саръев ще бъде погребан в двора на храма "Св. Успение Богородично" на 31 декември. В 12 часа ще започне опелото, което ще се води от епископ на Пловдивската митрополия.
