- След много шум, разпити и арести прокуратурата е категорична – криптобанката не е прала пари нито у нас, нито в САЩ
- Остана съмнението за политически нюанс в делото и въпросът колко ще плащаме всички, ако компанията осъди държавното обвинение
Все още няма достатъчно информация какво ще излезе от цялата ситуация. Интересуват ме три въпроса - по всеки от тях резултатът би могъл да е “невинен” или не.
Първият е дали има дейност, която е вършена без лиценз, когато лиценз е необходим, нещо подобно на банкова дейност. Понеже не говорим за пари, а за крипто, което е съвсем нова материя - преди 5 г. никой нямаше да знае за какво става дума.
Вторият е дали нещо е станало случайно, или е било част от бизнесмодела. Третият въпрос е дали има злонамерено отклоняване на средства - някой да е взел клиентски пари и да е избягал в чужбина - има ли такова нещо, или не. Ще следим с интерес месеци и години наред как ще се развива тази тема. Едно е сигурно - хората, направили тази фирма, са на изключително професионално ниво.
Това заяви в интервю за “24 часа” на 20 януари т.г. финансистът и бивш вицепремиер Николай Василев, коментирайки темата “Нексо”. Тогава тя беше в апогея си.
Но не му се наложи да чака с години. Малко повече от 11 месеца след като прокуратурата образува досъдебно производство срещу шефовете на криптобанката Антони Тренчев и Коста Кънчев и още двама мениджъри, то беше прекратено. Фактът стана известен в навечерието на Коледа. Което е доста по-бързо в сравнение с други дела, останали на фазата на разследването с години. Обяснението може да се крие и в смяната по върховете на държавното обвинение, която настъпи през юни. Защото, докато бившият главен прокурор Иван
Гешев следеше
движението на
шефовете на
“Нексо” от Дубай
към Белград
и подозираше, че Антони Тренчев и Коста Кънчев са влезли в заговор с бившия шеф на КТБ Цветан Василев, уж верните му хора от Прокурорската колегия на ВСС го махнаха от поста. А после и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов обеща, че повече нямало да има дела на трупчета.
С “Нексо” обаче не се занимаваше само прокуратурата, а и предишният парламент, който в последните дни от съществуването си в средата на януари създаде временна комисия. Поводът - отчети на “Да, България” показали, че петима служители на криптокомпанията на сравнително ниско ниво дарили общо 100 хил. лв на партията. Нещо, което е напълно законно. Но пък беше достатъчно, за да се карат депутатите в 48-ото народно събрание 4 часа, преди да създадат комисията.
По думите на Атанас Атанасов тогава това било “уйдурма на прокуратурата и ГЕРБ, за да тричат ДБ и ПП”. А според Десислава Атанасова от ГЕРБ въпросът бил как се “финансират едни определени политически партии и дали те знаят кой ги финансира”.
Без да губи време, шест дни по-късно комисията изслуша шефа на ДАНС Пламен Тончев. Привика и Гешев, но той отказа.
Именно от шефа на ДАНС станаха известни някои обстоятелства около акцията срещу “Нексо”, извършена на 12 януари т.г. Проверката започнала по времето на кабинета на Кирил Петков, но от агенцията не съобщили за нея на правителството. За първи път за казуса бил уведомен служебният премиер Гълъб Донев.
“Имаме оперативна самостоятелност и не докладваме всяка разработка на Министерския съвет. По случая с “Нексо” министър-председателят беше уведомен от мен няколко дни преди 12 януари т.г., когато се проведе операцията”, обясни тогава Тончев. Самото разследване срещу “Нексо”
пристигнало в
ДАНС от
българска банка,
която подала
сигнала
“През юли 2022 г. постъпи информация за съмнителни финансови операции на “Нексо”. Изяснихме паричните потоци. Те работят в много държави, включително в офшорни зони. Използват своя криптовалута и токени. Сезирахме прокуратурата през септември м.г. Образувана е проверка, а след това и досъдебно производство”, разказа шефът на ДАНС. Пред комисията той разкри, че била искана информация и от чужди служби.
След като било образувано дело, се дало начало на акцията на 12 януари. Претърсени са 15 офиса и жилища, а 20 души - разпитани. Тогава прокуратурата съобщи, че има и свидетел, включен в програмата за защита. С оглед на това,че делото е пракратено, той вероятно отдавна е изваден от нея, но подобна информация е секретна.
На брифинга на прокуратурата, следствието и ДАНС преди 11 месеца бе разказано, че криптобанката работила с “кухи фирми”, през сметките на фирмата са преминали 94 млрд. долара, а един от клиентите бил свързан с тероризъм.
От “Нексо” отговориха, че не са вършили престъпления и ще съдят държавата и прокуратурата.
При акцията беше съобщено, че компанията се разследва и в САЩ. Там имаше административно, а не наказателно дело срещу тях за извършване на банкова дейност без лиценз. Седмица по-късно “Нексо” и институциите в няколко щата подписаха споразумение. Според него “Нексо” не е участвала в измама или подвеждащи търговски практики и клиентите им не били ощетявани. Със споразумението се прекратиха всички административни производства на компанията в 8 щата.
Обвинени в организирана престъпна група бяха четирима - бившият депутат и основател на компанията Антони Тренчев, съдружникът му Коста Кънчев и мениджърите Калин Методиев и Траян Николов. Последните двама бяха дори за кратко задържани, а после освободени от прокуратурата срещу парични гаранции. Държавното обвинение ги пусна срещу 1 млн. лв. за всеки от тях, но съдът драстично намали сумите. За Николов тя стана 150 хил. лева, а на Методиев - 100 хил. лева.
Тренчев и Коста Кънчев пък бяха обявени за издирване, но беше известно, че от 2 г. живеят в Дубай, където имали и имоти. Едно от обвиненията срещу четиримата беше за незаконна банкова дейност чрез онлайн платформата на компанията. Набирали портфейли с криптовалути, давали заеми в долари, паунди и евро на физически лица и фирми и получавали лихва.
Наситено откъм новини с марката “Нексо” беше и началото на пролетта. На 7 април от прокуратурата съобщиха, че предната вечер в 23,05 ч с полет от Дубай в Белград кацнали Антони Тренчев и Коста Кънчев. При рутинна паспортна проверка сръбските гранични полицаи установили, че двамата са обявени за издирване с Европейска заповед за арест, както и от Интерпол. По линия на международното сътрудничество било информирано българското бюро на Интерпол. Нашите власти изпратили превод на сръбски език на издадената заповед за задържането на Тренчев и Кънчев за 72 часа.
Двамата обаче
не били
арестувани,
защото обяснили, че възнамеряват да напуснат Сърбия само след няколко часа.
Според казаното от Гешев тогава вероятно те били в Белград, за да разговарят с Цветан Василев. Доказателства в тази посока нямаше, но за отделни представители на българското обвинение през последните години всеки, тръгнал за Белград, имаше среща с шефа на фалиралата КТБ.
Антони Тренчев отговори в личния си профил във фейсбук с видеобръщение: “Поздрави от Београда!”, на фона на небостъргачи, най-вероятно в Дубай. “Докато позволяваме безочливо българските власти да лъжат безнаказано и да излагат България пред международната общност и институции, ще си ходим по тънък асфалт”, написа той тогава под видеото.
В следващите месеци прокуратурата беше заета със собствената си война и темата “Нексо” беше забравена.
До 22 декември. 3 дни преди Коледа бе съобщено, че няма доказателства за пране на пари, криптовалутите не се регулират в България, а шефовете на компанията не са извършвали престъпления нито в САЩ, нито и у нас.
“Логичен край, престъпление няма, изненади също”, коментираха от компанията.
